/Поглед.инфо/ Гърция започва да прилага мерките, които поискаха кредиторите. Животът в страната поскъпва. Банките отвориха врати, но това не променя особено ситуацията.

Чухте ли последния виц от епицентъра на гръцката криза? Костас си купува спагети в супера, а касиерът делово го пита: "Да ви ги опаковам за подарък?" – "Не," – отговаря Костас – "за мен са си." Добрата новина гласи, че и във времена на криза хората не губят чувството си за хумор. Лошата: че само със смях проблемите не могат да се решат. Защото от днес животът в Гърция поскъпва. Увеличава се ДДС за основните хранителни стоки и за определени услуги, както настояваха кредиторите, чиито условия гръцкият парламент прие миналата седмица след разгорещени дебати.

В резултат: оризът, макароните, печивата, колбасите, кафето, чаят, захарта и още други храни вече се облагат с цели 23 процента ДДС. Така държавата се надява бързо да понапълни празната си хазна. Само увеличеният данък върху печивата трябва да донесе допълнителни 54 милиона евро – разбира се, ако потреблението остане на сегашното равнище.

Но дали сметката ще излезе? Икономистът професор Панайотис Петракис казва, че положението на пазара е много сложно и трудно могат да се правят прогнози: "Повишаването на данъците може да доведе както до краткосрочен ръст на постъпленията в хазната, така и средносрочно до рецесия – едното не изключва другото" – обяснява професорът. Той добавя, че всякакви предвиждания са рисковани, защото в момента потребителското поведение на гърците и без това било твърде необичайно. И дава пример: "След затварянето на банките хората не започнаха да консумират по-малко, както се очакваше. От страх, че изцяло ще изгубят спестяванията си, те внезапно взеха да потребяват повече, заплащайки по електронен път."

Според едно изследване на Атинския институт за изучаване на търговията на дребно увеличеният данък ще натовари годишно всяко домакинство с около 157 евро повече. Данъчната ставка се увеличава и в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Поскъпват и такситата. Но това още не е всичко: малките фирми занапред ще трябва да предплащат по-високи вноски по данъците си, въвежда се и нов данък "солидарност", засягащ хората с по-високи доходи, който има дори обратна сила към началото на тази година.

Много експерти са убедени, че повишаването на ДДС няма да осигури допълнителни приходи, а само допълнително ще подсили тенденцията към рецесия в Гърция. "Подобни мерки лишават икономическото кръвообращение от ресурси и в крайна сметка влошават рецесията" – обяснява икономистът Михалис Аргиру. Той вижда само един начин положението да се подобри: повече инвестиции в Гърция. Но за тази цел са нужни благонадеждни правила и заинтересовани инвеститори. "Трябват ни най-вече повишена правна сигурност, реформа на публичната администрация и модерен закон за фалитите. Време е на хората в Гърция да им се даде възможност да гледат по-оптимистично в бъдещето. И правителството трябва да се замисли над това" предупреждава Аргиру.

В преговорите с кредиторите Атина се отказа от една своя ключова позиция и отмени данъчните привилегии за гръцките острови. Дълго време там данъкът оборот беше с 30% по-нисък отколкото в континентална Гърция. Така трябваше да се компенсират по-високите транспортни разходи, а от това печелеха както местните хора, така и туристите. От октомври тази година обаче привилегията отпада. Според Сдружението на търговците, в резултат от това животът на островите ще поскъпне с 12%. "Очакваните допълнителни приходи от островите са част от заплануваните до края на годината нови постъпления в размер на 2,2 милиарда евро" – обяснява професор Петракис.

Банките в Гърция отвориха след триседмичната принудителна ваканция. Вярно, че този ход е по-скоро символичен, защото остават в сила мерките за контролиране на капиталовите потоци и ограниченията за тегленето на пари в брой. А хората и занапред няма да имат право да теглят дългосрочните си влогове. /ДВ

Атина / Гърция