/Поглед.инфо/ Резултатите от румънските избори, които се проведоха вчера, се оказаха напълно предсказуеми. Окончателните резултати не са обявени, но само чудо може да попречи на Социал-либералния съюз да събере над 50% от гласовете.
Резултатите от екзит-пола показват, че коалицията на политическите противници на президента Траян Бъсеску е успяла да събере 54%-57%, а най-близките им конкуренти са събрали 19% и 13%. Сега главната интрига е, дали президентът на Румъния ще признае резултатите и ще назначи за премиер най-големия си враг.От формална гледна точка всичко трябва да стане така: Траян Бъсеску трябва да предложи на парламента кандидатурата на премиера, който трябва да формира новото правителство. На теория този кандидат трябва да бъде лидерът на победителите Виктор Понта. Но в румънската политика здравия разум отстъпва на конюнктурната импровизация, а практиката показва, че Траян Бъсеску е склонен към креативни интерпретации на Конституцията. Румънските анализатори не изключват сценарий, при който президентът ще откаже да назначи Понта за премиер и ще предложи на парламента друга кандидатура. Както вече заявиха лидерите на победилата на изборите коалиция, тези действия ще бъдат оценени като нарушаване на конституцията и ще доведат до започване на процедура по импийчмънт на президента.
Траян Бъсеску вече премина такава процедура и едва не се раздели с президентското кресло. Самите румънски политици и журналисти признават, че тогава президентът е бил спасен от пряката намеса на Запада: Ангела Меркел и специалният посланик на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън направиха всичко, за да може Бъсеску да запази президентския си пост, въпреки съкрушителното поражение на референдума относно неговата оставка. Може би, Бъсеску отново иска да използва помощта на западните си съюзници за да принуди Социал-либералния съюз да избере друг премиер. Президентът на Румъния разчита, че под натиска на Запада коалицията от неговите противници просто ще се разцепи, и той ще направи от останките послушно парламентарно мнозинство.
Протвиниците на президента се надяват, че Бъсеску е изчерпал кредита на доверие от страна на Брюксел и Вашингтон и че Западът няма да рискува още веднъж открито да игнорира резултатите от народния вот. Пряката намеса във вътрешната политика на Румъния вече доведе до ръст на антизападните и евроскептичните насторения сред румънския електорат. В тези условия опитът още веднъж демонстративно да бъде подкрепен Бъсеску, въпреки че партията му законно е загубила изборите, може да доведе до непредсказуеми последствия.
Траян Бъсеску стои пред дилемата: да провокира политическа криза или да признае победата си и да назначи за премиер Виктор Понта, надявайки се на това, че икономическата криза бързо ще унищожи подкрепата за Социал-либералния съюз. По време на избирателната кампания президентът подготвяше почвата за следващите битки и се постара да представи противниците си максимално лошо, като използва за това класически способ - обвинения, че лидерите на Социал-либералния съюз всъщност са поставени лица на Москва.
Научен от горчивия опит от летните битки с „Гласът на Русия”, самият президент се ограничи с полунамеци. Например, той призова избирателите да гласуват за тези, които ще запазят стратегическото партньорство със САЩ”, и няма да преорентират въшнополитическия курс на Румъния към Москва и Пекин, без да забравя да спомене, че „трябва да бъдем приятели с Русия и Китай”.
Пресата, симпатизираща на Бъсеску и лидерите на десните партии не пестеше думи. Бившият министър на правосъдеието, евродепутат и духовен лидер на алианса, подкрепящ президента, Моника Маковей, още по време на кампанията намери виновни за всички проблеми на Бъсеску, като заяви: „Например, това лято, относно импийчмънта на президента, „Гласът на Русия” беше много активен, а след това даде ценни указания на лидерите на Социал-либералния съюз, как да създадат хаос в страната, и какво да направят за да накарат президента да подаде оставка. Призоваваше за сближаване на Румъния и Русия, отдалечаване на Румъния от НАТО и САЩ, отказ от реформа на правосъдието, отказ от проекта „Набуко” и вземане на участие в проекта „Южен Поток”, който се финансира от Кремъл. Същото радио състави списък на румънците, на които Западът се доверява и които трябва да бъдат унищожени чрез дискредитация от страна на Социал-либералния съюз. И това се случва!”.
Най-вероятно, решението за това, дали румънската политическа криза да продължи, ще бъде взето не в Букурещ, а във Вашингтон. Ако на Запада наистина му е дотегнало от екипа на Бъсеску, то изборите ще бъдат признати за легитимни, а Понта ще стане премиер. Ако пък русофобията все още се цени, то екипът на румънския президент още има шанс да се бори за място на политическия връх.