/Поглед.инфо/ Нестабилната геополитическа ситуация на Балканския полуостров може да се дължи на различните влияния, които го заобикалят и без съмнение напълно го контролират и оформят. С разпадането на Югославия и следвоенния преходен период в Сърбия се разви неясна политическа ситуация без конкретна посока за развитие. След смъртта на Тито, който се застъпваше за повишаване на колективното съзнание за толерантност и единство на всички народи на Югославия, етническите напрежения отново се изляха на повърхността на балканската земя.
Нарастващата вътрешна нетърпимост, подбуждането към ксенофобия, пропагандата на национализъм и накрая подклаждането на омраза между братските народи се засилиха по време на управлението на Слободан Милошевич, Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Югославия се разпадна отвътре, но под въздействието на външни фактори, които благоприятстваха подобно развитие на ситуацията.
С разпадането на качествена и организирана мултикултурна система на управление бяха създадени независимите държави Сърбия, Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения и Северна Македония. Всяка от тях спечели собствена независимост, но също и допълнителни етнически напрежения, които продължават и днес.,
Изкуствена нетърпимост
Както вече споменахме, Балканският регион е известен със своята дълга история и изключително сложен характер на отношенията. Като се фокусираме изключително върху Сърбия, ще заявим, че тази страна е една от най-етнически разнообразните на Балканите. Според преброяването от 2022 г. в Сърбия живеят и следните национални малцинства: буневци, българи, власи, горани, македонци, мюсюлмани, немци, румънци, рутени, руснаци, украинци, черногорци, албанци, хървати...
От тези, които избират да декларират своята националност, 27 000 се самоопределят като югославяни. Най-голямото национално малцинство в Сърбия са унгарците - 184 000, следвани от бошняците - малко над 153 000 и циганите - 132 000. Това етническо разнообразие носи и голямо бреме - от постоянни сблъсъци в медиите до открити конфликти, какъвто е случаят с настоящите събития в Косово.
Изглежда, че нетърпимостта между народите се култивира изкуствено в различни политически среди. Наративът на омразата е създаден от тези, чиято цел беше да унищожат Югославия, и той продължава и до днес, а взаимните конфликти, за съжаление, се появяват все по-често.
Именно спорът за статута на Косово предизвиква противоречия не само на национално, но все повече и на международно ниво. От друга страна, геополитическата позиция на сръбския народ се отразява и в позицията на Република Сръбска – образувание в рамките на Босна и Херцеговина. Въпреки че Република Сръбска е предимно сръбска, тя също е постоянен обект на конфликт, тъй като в Босна и Херцеговина има опасения за потенциалното разпокъсване на страната.
Европейският съюз и Америка несъмнено играят важна роля в разпалването на конфликти на Балканите. Сръбският член на президиума на БиХ Милорад Додик се ръководи от политика на обещаващо бъдеще, когато, според него, след 30 години Република Сръбска ще стане независима държава, която ще бъде по-развита, обединена със Сърбия в определена държавна форма.
Майката на мултикултурализма
От друга страна, във Войводина, която е автономна област в Северна Сърбия, има движения и интереси, които са за по-голяма автономия, но не и за пълен сепаратизъм. А именно желанието за автономия, която да бъде върната на Войводина, е породено от влиянието на различни исторически, политически, културни и икономически фактори.
Войводина е част от Кралство Сърбия от 1918 г., което е решено от Народното събрание, а на 25 ноември същата година в Нови Сад е обявено присъединяването на Войводина, тоест Банат, Бачка и Бараня, към Кралство Сърбия. Преди ден същото решение се взема и от парламента на Срем в град Рума. Когато се присъединява към Югославия, Войводина е част от Сърбия.
Спорът се основава на това какъв трябва да бъде статутът на Войводина, какво е отношението на централното правителство на Сърбия към северния регион и какво е действителното отношение на самите граждани към автономията на Войводина. Според някои движения, които подкрепят горната идея, от съществено значение е да се възстанови способността на гражданите да управляват обществените блага в региона на Войводина. Както беше допълнително обяснено от представителите на Движението на прогресивната Войводина и Движението на свободните граждани, автономията е идеята за управление на собствения живот, което винаги е било за Войводина пътят на мира и свободата за постигане на икономическо развитие и богатство, но реално съществува само на хартия .
„Някога най-развитият регион на Югоизточна Европа, Войводина днес е в положение, напомнящо положението на вътрешен колониализъм. Тя е лишена от основните си политически и икономически права и съдбата ѝ до голяма степен се решава от тези, които дори не живеят в нея“, се казва в първия параграф от манифеста за статута на Войводина, който беше публикуван от гореспоменатите партии през февруари тази година.
В различни исторически периоди северната област на Сърбия става все по-богата етнически и дори днес има разнообразно население, което освен сърби включва още хървати, унгарци, словаци и други. Чрез многобройни управленски катаклизми мултикултурализмът на Войводина повлия на все по-честите искания за повече автономия.
Най-активните политически движения, които се застъпват за по-голяма автономия на провинцията, са „Съюзът на унгарците от Войводина“ с президент Ищван Пастор (той е и президент на администрацията на Войводина) и „Лигата на социалдемократите на Войводина“ с Боян Костреш на главата. Това, което обединява тези партии, е представителството на интересите на унгарското национално малцинство, както и идеята за запазване на културните и езикови права. Важно е да се отбележи, че Войводина се смята за един от икономически най-проспериращите региони в Сърбия, тъй като има развит селскостопански сектор.
Не е изненадващо, че по времето на Югославия Войводина се смяташе за икономически най-развита. Някои привърженици на реалната автономия на Войводина смятат, че с икономическия потенциал на този регион се злоупотребява и че местното население не бере плодовете на своя труд в степента, в която би трябвало да е в съответствие със закона и най-високите морални принципи.
Сравнявайки данните от преброяването от 2011 г. и миналогодишното преброяване, се установи, че днес в Сърбия живеят около 70 000 унгарци по-малко. Тъй като това е най-голямото национално малцинство, предимно живеещо във Войводина, има ясна тенденция за напускане в търсене на по-добър живот в Европа. Младите хора от унгарски произход на възраст между 19 и 29 години напускат страната след завършване на образованието си в Сърбия, най-често по икономически причини.
Разнообразието на населението на Войводина и произтичащото от това богато мултикултурно наследство допринасят значително за усещането за отделна регионална идентичност. Стремежите за автономия в тази провинция до голяма степен се основават на запазването на културните и езиковите права, особено на етническите малцинства. Когато през 2009 г. Конституционният съд постанови премахването на специалния статут на Войводина, гражданите излязоха на улицата. Тук е важно да се отбележи, че повечето от движенията във Войводина обърнаха голямо внимание на реализирането на по-голяма автономия на района и запазването на мултикултурна среда, но не и на пълния сепаратизъм. Мнозинството от жителите на този регион на Сърбия не подкрепя пълната независимост, а съществуващият по-рано икономически статус и децентрализация.
Регионалните политически партии имат представителство в националните институции, което им позволява да защитават интересите на своите избиратели в рамките на централното правителство на Сърбия.
Повтаря ли се историята?
В Югославия хората живееха в хармония, хората се ръководеха от идеята за запазване на братството и единството. Всички различия бяха уважавани и диалектите бяха от особена ценност. Официалният език беше сърбохърватски и всички се разбираха не само на лексикално ниво. Днес в Сърбия няма нито един човек, който да има роднина или близък приятел от някоя от съседните страни.
Особено интересен е примерът със смесените бракове във Войводина. И днес културата и традициите на националните малцинства се поддържат, което е особено забележимо в малките градове и села, където хората са склонни да бъдат по-близки.
Когато националистите емигрират в други страни след Втората световна война, не им е позволено да се върнат. Мнозина напуснаха Социалистическа федеративна република Югославия и заминаха за западноевропейските страни, а някои дори за други континенти като Америка и Австралия.
Логичният извод е, че тези хора и техните предци със съдействието на външен фактор са оказали значително влияние върху разрушаването на братството и единството, които са укрепени с цената на жертви и жестока борба в Югославия. Същото важи и днес, ако има сепаратизъм във Войводина, значи той е дошъл отвън, наложен с цел унищожаване на мултикултурен регион, където хората не се карат помежду си и се опитват да живеят заедно.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?