/Поглед.инфо/ Турция ще остане в историята като страната, която не се притече на помощ на сирийските кюрди в Кобани в тяхната битка срещу радикалната терористична Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/.

От над 20 дни Кобани, намиращ се на около километър от турската граница със Сирия, е редовно бомбардиран от водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ с цел да се промени съотношението на силите в полза на леко въоръжените сирийски кюрди срещу тежковъоръжените джихадисти от ИДИЛ.

Боевете за предимно кюрдския гр. Кобани предизвика протести в национален мащаб, с които турските кюрди обвиняват правителството за пренебрегване на призивите за сътрудничество с бойците на сирийските кюрди, които се сражават с ИД. Според турските кюрди Анкара гледа на сирийските кюрди като на оръдие в ръцете на правителството на сирийския президент Башар Асад.

Въпреки това ако се концентрираме върху последните демонстрации обхванали Турция заради Кобани /те вероятно са най-многолюдните след протестите заради парка Гези през лятото на 2013 г./, макар и мотивите да са различни спокойно можем да скочим на извода, че има засилващи се признаци на недоволство по улиците срещу все по-репресивното управление, което предизвиква сериозна атмосфера на страх в обществото. А страхът идва от факта, че правителството прибягва до всякакви форми на действие в името на налагането на мълчание на всички елементи от обществото, които се съпротивляват на неговите засилващи се недемократични действия.

Понякога разбираме, но след като мине известно време, какви са действителните причини, скрити зад някой инцидент. Един такъв значителен инцидент, който може да бъде споменат като пример, е вълната от демонстрации и граждански безредици в Турция, която започна на 28 май 2013 г. първоначално, за да бъде оспорен плана за промяна на истанбулския парк Гези.

Протестите бяха предизвикани от изгонването със сила на демонстрантите, протестиращи срещу промените на парка със седяща стачка в него. Само че неправилното отношение на правителството към протестите с окуражаването на използването на непропорционална сила от спецполицията за озаптяване на демонстрациите ги превърна в месец от протести.

Протестите от парка Гези в началото бяха поведени предимно от млади хора, но впоследствие бяха подкрепени из цяла Турция от хора от всякаква възраст и станаха израз на широк кръг загрижености като натиск върху свободата на пресата, изразяването и на събиране, както и поради посегателствата на правителството на светския характер на Турция.

Зад протестите от парка Гези прозира и увеличаващо се безпокойство и несигурност сред турците от икономиката, която изсмуква благосъстоянието на мнозинството и помага на малко могъщи хора да станат богати.

На практика не е съвпадение, че шест месеца след протестите за парка Гези се стигна до разкриване на корупция по високите етажи на властта и скандала за подкупите от 17 декември, свързани с имената на членове на правителството, включително и на президента Реджеп Тайип Ердоган – тогава премиер – и някои от членовете на семейството му.

От тогава правителство действа за предотвратяване на каквито и да било разследвания на скандала с подкупите, докато стотици от протестиращите за парка Гези могат да ги сполетят дълги присъди в затвора по обвинение, че са участници в организирана престъпност. Става дума за парадоксална ситуация, при която от една страна едно разследване на подкупничество е предотвратено, а от друга стотици хора са изправени пред присъди за осъществяване на правото си на събиране. И тази ситуация е доказателство, че авторитаризмът продължава да действа с неотслабваща сила.

Трябва да отбележим, че несправедливите решения на авторитарното управление и репресивните политики в много арабски страни и в Северна Африка предизвикаха началото на т. нар. Арабска пролет, която изкара хората на улицата. Подобни авторитарни инстинкти на турското правителство повдигат въпроса дали засилващите се безредици и безпокойство по улиците в Турция на практика не са репетиция за въстание по примера на Арабската пролет в страната, която само е подхранвала нестабилност в Близкия изток, на прага на Турция?

-----------

Автор на публикувания във в. "Тудей'с заман" коментар е Лале Кемал

Анкара / Турция