/Поглед.инфо/ Решението на Ердоган след получаване на „зелена светлина” от страна на САЩ за удари върху „Ислямска държава” в Сирия и ПКК в Ирак и Северна Сирия постави на изпитание не само турското общество, но и всички заинтересовани от конфликтите в Близкия изток. Като цяло коментарите са в стил „рискове в много посоки”.
САЩ получиха възможността да използват базата „Инджирлик” и някои други летища на територията на Турция с цел атаки срещу бойците на халифата, но няма сериозен наблюдател по света, който да не е посочил, че ако има успехи срещу „Ислямска държава”, ИД, те се дължат по-скоро на сухопътните бойни действия на кюрдите и в Сирия, и в Иракски Кюрдистан, а не на рехавите въздушни удари на САЩ и коалиция. Като постави знак на равенство между кюрдите с тяхната ПКК и посестрими в съседните страни и ИД, Ердоган ги обяви за заплаха за националната и регионална сигурност. После призова за отнемане на имунитетите на депутатите от прокюрдската ДПН, които спечелиха 80 места в Меджлиса на изборите на 7 юни (поради контакти с представители на ПКК), и така направи пряка връзка между действията си извън страната и амбициите си да реши вътрешната политическа криза чрез нови „ранни избори”, при които прокюрдската ДПН да не успее отново да мине баража от 10%. Антикюрдските настроения, които съзнателно се вменяват на турското общество, няма как да не се отразят на гласоподавателите. Особено след като зачестиха атентатите в различни турски градове, при които загиват хора и от двете страни на барикадата.
Националистическите гласове в тази милитаризирана обстановка определено ще се влеят отново към управляващата ПСР и надеждите са да осигурят възможност отново да има еднопартийно управление. И то в мечтаната от Ердоган президентска република. А кюрдските стремежи към независимост или автономия ще се отложат за друг исторически момент. И то без да се засяга турска територия. Започналите следствени действия срещу лидера на прокюрдската ДПН Селяхатин Демирташ с обвинение „за подстрекаване на кюрдите към протести след превземането на Кобане” са само част от сценарий за натиск върху част от турското общество и манипулиране на турците като цяло. Мирната програма за решаване на т.нар. кюрдски въпрос остава в миналото независимо от външни, предимно европейски, призиви да не се изоставя идеята на мирно уреждане на отношенията между двата етноса в Турция. Тънки сметки, но някак не е ясно кой ще ги плаща.
Ердоган хвърли бомбата и замина на посещение в Китай. Не са тайна намеренията на Анкара да търси съдействието на Русия, Китай и Иран за решаване на въпроса със съседна Сирия, и то в сложната обстановка на геополитическите промени. Още повече че между Анкара и Пекин съществува от години напрежение във връзка с „преследването” на изповядващите мюсюлманска религия уйгури, населяващи Уйгурския автономен регион в Северозападен Китай. Обвиненията на Турция срещу т.нар. натиск върху тази етническа група често намират отражение в конфликти с физическа разправа в самата Турция. Случаите на бити китайски готвачи и дори корейци, които са припознавани като китайци, зачестяват особено когато медиите информират, че например Тайланд е предал на Китай уйгури с черни чували на главите и те са заплашени от строгостта на китайските закони. По-трудно до турските читатели стигат сведения, че турски дипломати в страни от Югоизточна Азия осигуряват турски лични карти на уйгури, които искат да отидат като бойци в ИД на територията на Сирия.
Това, разбира се, не пречи Ердоган при поредното си посещение в Пекин да нарече китайския президент и председател на ККП Си Цзинпин „моят скъп приятел президента”, да подчертае, че Турция подкрепя териториалната цялост на Китай и е обявила мюсюлманската организация „Източен Туркестан” за терористична. А това е организация, която има клонове в САЩ, действа на територията на Уйгурския регион в Китай и се използва като „полигон за провокации” в сложните отношения между геополитическите сили. Всяка връзка с теорията за създаване и използване на дадени организации за подменяне на държави или изземване функциите на дадени правителства (режими) не е случайна. А дали в крайна сметка Турция ще закупи про-системи от Китай на стойност над 3 млрд., като е компенсирала САЩ с базата „Инджирлик”, предстои да се види.
Официално се казва, че двете страни имат желание да засилят военното си сътрудничество. Особено след като Китай е заявил, че по въпроса за ИД двете страни имат единомислие. По този начин Ердоган изяснява позициите си с Китай по отношение на „кюрдско-халифатския възел”, който уж внезапно постави на шията на собствения си народ. С Москва явно счита, че ще е по-лесно предвид ангажираността на Путин с т.нар. „Турски поток”, като май забравя, че напоследък доста турски плодове и зеленчуци ги връщат от руската граница поради несъответствие със санитарните изисквания на руската страна.
Кремъл определено не бърза с реакции, наблюдава сдържано стъпките на Ердоган и изчаква както изхода от политическата криза, така и яснота по договорките с другите големи. Затова пък в турската преса сравнително бързо се появиха информации относно реакцията на Техеран във връзка с последните събития в Турция и региона. Амбициите на Иран да се завърне като глобален енергиен играч е в пряка връзка със засилването на сътрудничеството с Турция. Имало го е и в по-сложни ситуации. Сега наблюдателите в Техеран са убедени, че случващото се в Северна Сирия и Южна Турция е предвестник за радикална промяна в Сирийската война.
Казват, че тези, които са разпространявали слуховете за края на Башар Асад, са започнали да се бият един с друг. Още повече че с нападението в Суруч е нарушено тайното споразумение между Ердоган и ИД да не бъдат извършвани атентати на територията на Турция. Свикването на Съвета за национална сигурност от страна на Ердоган според ирански експерти издава страх от масовите протести на кюрдите из цяла Турция независимо от твърдото действие на силите на реда. Победата на кюрдите в Кобани промени ситуацията и постави на дневен ред въпроса за промяна на политиката към ИД. Вместо отказ от операции срещу ИД сега Ердоган извършва нападения в райони, където няма бойци на ИД. Атакуват се позиции на кюрди.
Силите на ИД са разположени на позиции около северната магистрала, която свързва Алепо с Турция, и точно оттам Анкара осъществяваше подкрепата си за халифата. Всъщност, ако тази магистрала бъде прекъсната, „с ИД е свършено”, считат наблюдатели в Техеран. Ако Ердоган наистина е искал да нанесе удари върху ИД, трябвало е да атакува в Алепо, а не в Кобани и Камъшлъ, където са кюрдите. Отворената пролука в сигурността на Турция поради започналата война с кюрдите, както и политическата криза в страната дават възможност на ИД да организира атентати не само по границата, но и в повече от 20 вилаета на Турция. Някои медии в Иран казват, че Анкара е направила историческа грешка. Няма национална сигурност при сътрудничество с терористични организации.
Арабските съюзници на Ердоган в битките му срещу Асад и Малики в Ирак вече са напуснали сцената и Турция е сама. На всичкото отгоре Асад по време на Рамазана направил успешни акции срещу терористичната коалиция ИД/Анкара в районите на Зебадани, Дераа и Тедмур. Всяка грешка на Ердоган ще има висока цена, казват в Иран, а опозиционни медии в Турция ги цитират. ИД разполага с бойци между 20 и 35 хил. и ако бъде победен на територията на Сирия и Ирак, неминуемо ще се насочи към Турция. Ще има ли сили да се противопостави Ердоган и това няма ли да обрече страната му на постоянни кризи в следващите години? А като убеждава и НАТО в правотата на своите действия, дали няма да се стигне до ситуация, подобна на тази в Либия?
Явно в Техеран смятат, че нахлуване в Сирия от страна на Турция с НАТО ще има последствия в стил Триполи. И затова препоръчва като изход контакт и преговори със сирийското правителство. Тогава ще има подкрепата на Иран. Техеран е убеден, че Ердоган е наясно, че не може да издържи на масовите протести на кюрдите и алевитите (от тях произхожда Асад) и само мирни преговори с тях могат да решат въпроса с националната сигурност на Турция.
Давайки гласност на ирански анализи, турските наблюдатели намират начин да ориентират обществото в сложната ситуация след военните действия на собственото си правителство в Сирия и Ирак. Наблягат на възможността за изход чрез компромиси в преговори, където да участва и Дамаск, за да бъдат трайни решенията. Друг е въпросът дали сметката се прави без кръчмаря. В случая не са много ясни стратегическите виждания на САЩ за бъдещето на страните от Близкия изток. Както не са ясни и партньорите им в региона. Кой е умерен, кой е цивилизован, кой е лоялен, кой наистина мисли прозападно.
Доверието е дефицитна стока напоследък. Играчи много, оръжие още повече. Няма мир и никой не може да посочи най-краткия път до намирането му. А искат ли го онези, които създадоха и ИД, и другите терористични организации? Кюрдите са милиони в поне 3 съседни страни и знаят какво искат. Въпросът е дали са улучили историческия момент.