/Поглед.инфо/ Екопротестът в Турция се превърна в мощна съпротива срещу пълзящата ислямизация на иначе светската държава.
Ако в началото планът за изсичането на дърветата в истанбулския парк Гези и намерението за изграждането поредния мол и джамия преляха капката на търпението, вече всеобщият гняв не е само за парка, а за страната, предаде репортер на БГНЕС.
Протестиращите, които заляха градовете от 28 май, удивително бързо се организираха, не допускат партийна намеса и очевидно нямат намерение да се откажат от битката. Новата младотурска революция има и химна си, в който "благодари" за сълзотворния газ, за палките и ритниците, за шамара в лицето и ненавистта към гласа на народа. "Мисля, че правителството прекали в стремежа си да смачка народа. Истината е, че премиерът Ердоган и обкръжението му искат да направят от Република Турция ислямска държава по арабски модел. Той и министрите му се видяха в чудо, защото протестите са наистина спонтанни и от сърце чисти, не се допуска крак на партиец. Кабинетът и парламентът приемат привидно демократични закони, но те обслужват само управленските елити", заяви Ервин Сертер, изселник от Кърджали в Истанбул и редовен участник в демонстрациите на площад Таксим.
Той разказа, че поне 85% от хората по площадите са на възраст под 30 г. и подчерта, че не случайно Ататюрк е завещал държавата на младите. "Не на 100, а на 10 000% протестиращите искат една модерна, светска Турция, закърмена с идеалите на Ататюрк. А от няколко дни думата "чапулджу" /мародер, от тур./ стана най-употребяваната. Защо ли премиерът нарече тези млади хора мародери, след като преди време се обърна към тях и им препоръча да раждат поне по три деца? Протестите родиха и специфичния си фолклор, "модерните" имена на новородените трябвало да бъдат Чапулгюл, Чапулхан и Чапулай, да, намираме време и за усмивка, макар и с буца в гърлото", посочи Сертер. Той изрази недоволство от дългото мълчание на турските медии, които действително избягваха новините от площадните стълкновения.
"Има само 3 независими телевизии – "Улусал канал", "Халк тв" и "Ода тв", всички останали премълчават или гледат да угодят на правителството. Всички големи ежедневници са под контрола на Ердоган, той притежава чрез подставени лица огромни пакети от собствеността им. Затова и изнасяните от тях данни за арестуваните, ранените и за цялата ситуация се разминават с истината", коментира Ервин Сертер. Той със съжаление допълни, че и в Турция като в България доскоро "опозицията е ялова", което носи разочарования на поддръжниците й, очакващи промяна на статуквото, наложено от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.
Изселникът прогнозира, че е много вероятно правителството в Анкара да смекчи тона и да "замрази" за известен период линията на ограниченията върху свободите на турците. "Не мисля, че сега е възможно Ердоган да сдаде властта, да не забравяме, че той е протеже на Америка. И докато САЩ не му наредят как да ръководи региона, той ще продължава да налага суровите си политики. Не това е разбирането на нормалните турци за демокрацията. Смяната на Ердоган е доста трудна на този етап, но не невъзможна", коментира Ервин Сертер.
Журналистът Ахмет Хакан написа в "Хюриет" от 4 юни обръщение към премиера Реджеп Тайип Ердоган, като го нарича "майстора". "Тази съпротива не е за кокала, този случай не е какъв да е. Децата, които тези дни са на улицата, отправят няколко важни послания. Как ще седим в парка, как ще пътуваме с метрото, как ще живеем, ще говорим, ще се обличаме, ще мислим, ще ядем и пием, не посягай на това, майсторе, казват младите. И още: ти не си ни баща, не ни налагай код за бащинство. Като не можеш да изпълниш обещаното на две деца, как ще похарчиш останалите 75 милиона? Както ние уважаваме твоя стил на живот, уважавай и ти нашия собствен. Не ни наричай пияници, алкохолици, мародери и анархисти", пише Хакан.
Той отбелязва и факта, че само кореспондентът на Ройтерс в Анкара вече има шанса да задава въпроси, които ядосват премиера и настоява натискът върху медиите да бъде прекратен, за да могат те да работят свободно. "Не се инати, договаряй се, не ни отвращавай, накарай ни да обичаме, бъди премиер и на онези, които не гласуват за теб. Не ни пръскай с газ, не ни принуждавай и ние да посегнем към газа!", обръща се персонално към Ердоган авторът.
Протестиращите вече работят по обобщаване на исканията си, става ясно от публикувания Манифест на OccupyGezi в сайта Subjektif.org. Дългият списък на претенциите налага извода за застрашаващите размери на ограниченията, налагани от политиката на управляващата консервативна ислямистка партия. Но разкрива и мащабите на яростното пробуждане на младите турци. Освен за отказ от проекта за застрояването на Гези парк, те настояват за механизми на гражданския контрол, за правото на събиране и демонстрации, за пълна свобода на словото и информацията, за премахване на пречките, възпрепятстващи всички видове активно участие в политиката, за модернизиране на Конституцията от 1961 г., вместо на новата, за отмяната на всички имунитети, а медийната цензура да бъде обявена за незаконна и свободата на информацията и изразяването да бъде прилагана по международните стандарти.
И още: да се премахнат интернет-филтрите, задължителната военна служба, военните съдилища, дискриминацията на база народност, етнос, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация и полова идентичност. Да се вдигне забраната за употреба на алкохол на обществени места и задължението жените да носят забрадки. Турция да признае арменския геноцид, а държавата да се разграничи от всички религии и секти. Стилът на живот и предпочитанията на отделния човек да бъдат защитени от закона, а полицията да прекрати насилието и т.н. До днес Манифестът съдържа 67 конкретни искания. Сред тях са и тези за правото на избор на жените по отношение на абортите, за намаляване на астрономическите данъци върху бензина, алкохола и тютюна. Не са пропуснати и претенциите в посока на прозрачното управление и разходването на бюджетите, за референдуми по въпросите на АЕЦ или топлоцентралите, за гаранции за околната среда и правата на животните, за създаването на устойчиви политики, основани на научни знания и мн. др.
Протестът на площад Таксим в Истанбул снощи беше посветен на подкрепата на другите турски градове и на възпоменание за жертвите на полицейския терор, е съобщено в страницата Diren Gezi Parki /Съпротива Гези парк/ във Фейсбук. Вчерашното следобедно съобщение гласи, че министър-председателят Ердоган не е отстъпил нито крачка назад от намеренията си за ликвидиране на парка по време на пресконференцията в Тунис днес. Младите турци обаче са безотказни, революцията им безспорно ще продължи, въпреки невижданите репресии. Едно от многото им опасения е, че е напълно възможно ислямистът, явен противник на интернет, да прекъсне връзките и революцията да остане невидима за света.
Изселникът Осман Йозгюр определи ситуацията така: "Таксим не е Тахрир. Ние всички наистина искаме само тези малки големи неща – Мустафа Кемал Ататюрк. Което означава свобода на живот и право на избор, жени и момиченца не със забрадки като пингвини, прозрачност и всичко, което е присъщо на една модерна светска държава". Той разказа и анекдот, роден от протестите. "Какъв е парфюмът ти? – Лютив газ. – Много гадно вони, откъде го купи? – Понеже сме деца на Ататюрк, пръскат ни на промоция без пари". Йозгюр цитира и последните думи на загиналия Абдоджан Джомерт от последния му пост в една от мрежите.
"През последните 3 дни съм спал само 5 часа, отнесох несметни количества пиперлив газ, 3 пъти бях на косъм от смъртта. Познати ме укоряват, че протестирам, защото не аз ще спася държавата. Да, дори да не можем да я спасим, ще умрем, но няма да се откажем от пътя. Уморен съм до смърт, изпих 7 енергийни напитки и 9 обезболяващи хапчета, но довечера пак съм на протеста за промяната", е написал младежът. Колко още жертви и кръв, полицейска бруталност и премиерски инат ще има в Турция, на подобен въпрос никой не би дал еднозначен отговор, засега. /БГНЕС