/Поглед.инфо/ След като прие номинацията за президент на своята партия тази седмица с ехтящите в ушите му аплодисменти от 4000 привърженици, мъжът, който управлява Турция повече от десет години, предприе едно от най-големите рискови начинания в кариерата си.
Реджеп Тайип Ердоган е не само най-доминиращата политическа фигура в Турция – от гледна точка на власт и влияние той се издига над всички свои съвременни предшественици като премиери на страната. В последните 12 месеца тази висока, груба фигура преодоля мъчения, които щяха да потопят повечето правителства – масови протести, потушени с прекомерна полицейска сила, корупционно разследване, скъсване със стар ислямски съюзник. Но за Ердоган, човек със саркастична реторика и пламенни подиумни речи, простото оцеляване на поста не е достатъчно.
Насочвайки се към замяна на премиерския с президентски пост през август, първите преки избори за държавен глава в Турция, 60-годишният Ердоган разтърсва политическата система, залагайки собственото си бъдеще на резултата от това, и твърде вероятно променяйки хода на историята на страната.
"Публично избран президент ще встъпи в длъжност..., той ще използва властта си за нацията, не срещу нацията", заяви Ердоган в речта си за приемане на номинацията, която започна с молитва и завърши с рецитиране на първата глава от Корана. Той каза, че гласуването ще "отбележи край на ерата на опекунството", имайки предвид влиянието на светските и военните елити, които преди време господстваха в страната, и потвърди целта си за нова Конституция, която ще замени тази от времето на военните в Турция, като засили властта на президента.
Хората, които го познават, говорят за човек, уверен в победата, която според социологическите изследвания е на крачка да постигне. Премиерът е спечелил подред осем пъти на избори в страната – три пъти на парламентарни, три пъти на местни и два конституционни референдуми, в това число този от 2007 г. за въвеждането на прякото избиране на президента, който преди това се избираше от парламента.
Ердоган разчита, че още една победа ще помогне за промяната в Турция от парламентарна система към система, основана на собствената му лична власт. Неговият стремеж да се превърне във върховния лидер на страната ще има отзвук не само сред 77-милионното население на Турция, но и в затъналия в криза Близък Изток, където Турция, като страна от НАТО, остава остров на стабилност и където експериментът на Ердоган с политическия ислям е внимателно наблюдаван.
"Премиерът Ердоган не беше като другите премиери преди и няма да бъде президент като своите предшественици", казва Хюсеин Челик, говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган. "Когато президентът е избран от народа, това означава, че ще има полупрезидентска система...Заради харизматичния му и доминиращ характер е явно, че той ще бъде по-видим", допълва Челик.
Това е перспектива, която тревожи противниците на Ердоган и те все повече предупреждават за авторитаризъм. Президентите по традиция имат главно церемониална роля. Въпросът е дали мъжът, който доминира живота в Турция, ще стане още по-влиятелен и дали стремейки се към президентството, ще се откаже от ежедневния контрол над правителството. Неговите помощници дават да се разбере, че амбицията на шефа им е да активира власти, които дори генералите, заемали преди това президентския пост, не смеят за използват - свикване и председателстване на заседания на правителството, и съчетаването им с традиционните президентски правомощия за налагане на вето и назначения. Подобно на него те говорят за национална воля за преодоляване на стари препятствия.
Ердоган е човек с твърд характер. Той си постави обхватни цели – да превърне Турция в една от най-големите икономики в света, да възпита "по-религиозно поколение" и да се превърне в регионален и световен лидер. Но действията му в последно време за налагане на волята, включително битката му с духовника и бивш съюзник Фетула Гюлен, когото Ердоган обвинява за корупционното разследване, предизвикаха тревога в Турция и в цял свят.
Тази година премиерът забрани Туитър, акт, който Конституционният съд на страната му сметна за незаконен. Неговото правителство не се съобразяваше с решения на по-ниски съдебни инстанции. Неговата партия прие закони, увеличаващи правомощията на турското разузнаване и на изпълнителната власт над съдебната. За един ден миналия месец 2224 съдии и прокурори бяха преместени на други постове.
"Сега има около 5500 души, които са съдени (за антиправителствените демонстрации миналия месец). Ако дори умерена част от тях получат осъдителни присъди, дълго време ще имаме повече затворници на съвестта в Турция, отколкото където и да било другаде", казва Салил Шети, генерален секретар на Амнести Интернешънъл.
Затвърждаването на властта на Ердоган има последствия и дълбоко в икономическата сфера в момент, когато растежът намаля от впечатляващите нива от около 9% през 2010-2011 г. до 4%, частично подкрепен от увеличените държавни разходи.
Съкратени бяха служители във финансовото министерство и Борда на капиталовите пазари, а Централната банка започна да намалява лихвените проценти, след като премиерът започна кампания срещу "лобито за лихвения процент". Терминът е явен намек за вътрешните и международните финансисти, които Ердоган обвинява в заговор срещу турския растеж.
"Това отслабване на институциите не помага за засилването на турската икономика, въпреки че Турция все още има много динамичен частен сектор, който е движеща сила на икономиката", казва Мустафа Кок, председател на най-голямата турска компания Кок холдинг. "Тази тенденция трябва да се промени, всички тези така да се каже независими институции трябва да получат действителна независимост и да действат съобразно с това", допълва той.
Премиерът остави своя отпечатък и върху външната политика, която сега е все по-персонализирана и се характеризира с разрив с други лидери за голямо учудване на дипломатите. Критиците на Ердоган го обвиняват в сунитски сектарианизъм, неговите поддръжници твърдят, че той отстоява демокрацията в страни като Египет, докато Западът се прави, че не забелязва.
На фона на всичко това битката за президентството не е просто състезание между политически партии, а решение какъв държавен глава иска Турция. 70-годишният бивш университетски преподавател и дипломат Екмеледин Ихсаноглу, когото двете основни опозиционни партии номинираха за поста, представлява статуквото. Ердоган никога не пропуска да се идентифицира с "нова Турция".
"Ихсаноглу няма да се бори срещу Ердоган, той ще се бори за запазване на символичното президентство", казва Атила Йесилада от консултантската компания в Истанбул GlobalSource Partners. До май близо две трети от избирателите предпочитаха церемониален президент, но неотдавнашни изследвания показват, че Ердоган има солидна преднина, която може да се превърне в победа още на първи тур.
В населената предимно с кюрди югоизточна част на Турция, която може да даде на Ердоган дългоочакваната победа. Премиерът и неговото използване на властта са възприемани по много различен начин, отколкото в салоните в Анкара и Истанбул. "Нещата бяха много лоши тук в миналото", отбелязва Сюлейман, който има ресторант до стените да стария град в Диарбекир, имайки предвид 30-годишния кюрдски конфликт, отнел живота на 40 000 души. "След 5 часа улиците опустяваха. Можеха да ви пребият без никаква причина, можеха дави измъчват без никаква причина. Сега нещата се промениха и поради това Ердоган е добър", допълва той.
Кюрдските политически лидери са съгласни, че Ердоган е направил повече за правата на кюрдите, отколкото предишните правителства. Кюрдският език някога беше забранен, сега дори в кметството има кюрдски надписи. Преговорите, които започнаха с Абдула Йоджалан, намиращия се в затвора лидер на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) през 2012 г., могат да донесат първи плодове на 10 и 24 август. Близо 15-те милиона кюрди в Турция могат да донесат гласовете, от които премиерът се нуждае.
"Това, което искаме от Ердоган като президент, е мир", казва продавачът на ризи Мехмет, а Сенай, който продава вратовръзки, изтъква помощта на ПСР за бедните – превеждането на пари, по-доброто здравеопазване и подобряването на услугите. Това е рефрен, повтарян навсякъде в сърцето на Анадола и в центровете отвъд големите градове в Турция – предишното коалиционно правителство направи малко за обикновените хора, маргинализира религиозните и кюрдите и не успя, поне в хаотичните години на последното десетилетие от миналия век, да излъчи силен лидер като Ердоган. Той често подема този припев, определяйки се като представител на дълго потисканите класи в Турция и нарича решения на съда или полицейски разследвания политически маневри или буквално опити за преврат.
Но някои от поддръжниците на премиера предупреждават, че ако стане президент, ще има ограничения в новата му роля. "Ако Ердоган бъде избран и ПСР управлява Турция, и има мнозинство в парламента, партията може да каже, че ще следва всичко, което Ердоган каже", счита Осман Кан, член на управляващия комитет на партията. "Но може да дойде ден, когато новият премиер може да каже: "Благодаря, господин Ердоган, но ние отговаряме за политиката...И ако правителството каже това, президентът няма никакъв инструмент да се наложи", допълва той.
Впрочем, някои анализатори твърдят, че президентските стремежи на Ердоган са арогантно изхвърляне. Конституцията не позволява президентска система, въпреки предишните му усилия да я промени. Икономиката, опората на неговия изборен успех, редовно е определяна като една от най-застрашените от промяна в капиталовите потоци в света. И с парламентарните избори, насрочени за догодина, ПСР може скоро да потърси нов лидер, който да може да печели гласове.
Други изтъкват по-дълбоки причини за авторитарните тенденции в Турция. "Това е нещо повече от Ердоган, но то е логично следствие от неговото управление на държавата", казва високопоставен чуждестранен дипломат, който изтъква намаляващото влияние на ЕС и традиционния фокус в Турция върху държавните, а не индивидуалните права.
Но ако Ердоган постигне внушителна победа през август, това ще бъде най-голямото народно одобрение на стила му на управление. Тя може да задълбочи промените, които вече трансформираха Турция, връщайки някога маргинализираните кюрди в центъра на политическия живот, по-персонализирана външна политика и увеличаване на безпокойството от авторитаризъм.
Победата ще бъде също така най-големият успех на Ердоган в превръщането му в най-доминиращата фигура в историята на Турция след Мустафа Кемал Ататюрк, основал държавата през 1923 г. И макар че тази победа може да се окаже несигурна основа, върху която да се изгради пълен контрол на правителството, премиерът многократно е демонстрирал, че рядко се плаши от препятствия. Историята на Турция ще става все по-преплетена с историята на Реджеп Тайип Ердоган.
Главни съветници: антураж със зорко око за конспирации
Антуражът около Реджеп Тайип Ердоган прилича повече на двора на всевластен владетел, отколкото на сърцевината на съвременно правителство. Той има около 20 "главни съветници", най-известният от които е Игит Булут, който твърди, че враговете на премиера опитали да го убият чрез телекинеза и че германската авиокомпания Луфтханза стояла зад антиправителствените протести миналата година. Ердоган често осъжда предполагаеми заговори срещу Турция и твърди в противоречие с икономическата теория, че високите лихвени проценти причиняват висока инфлация, а не обратното.
Членове на икономическия му екип изразиха тревога на фона на слуховете, че премиерът започнал да слуша повече хора като Булут. Вицепремиерът Али Бабаджан изрази съжаление, че "ежедневната реторика" изтласква "рационалната дискусия" и подчерта важността на "контролирането на щетите" в правенето на политика.
Лоялността на Ердоган към свитата му е удивителна. Той отказа да уволни Юсуф Йеркел, съветник, който изрита протестиращ миньор, свален на земята от охраната. Той се появи публично с бивши министри, които напуснаха правителството, след като бяха въвлечени в сега блокирано разследване за корупция.
Но той определя управляващата си партия ПСР, чиито 311 членове на парламента подкрепиха единодушно номинацията му за президент, като много по-велика от него. Партията остава чудесно организирана, вдъхновена от религиозно-консервативни възгледи. "Тези, които смятат, че ПСР не може да съществува без Тайип Ердоган, не разбират партията", заяви премиерът в речта си за приемането на номинацията.
Тест за това колко далеч ще стигнат партията и правителството отвъд личното му управление може да дойде идния месец. Ако той бъде избран за президент на изборите през август, партията ще трябва бързо да избере нов премиер и партиен лидер. Някои смятат, че изборът ще бъде между лоялен на Ердоган човек и влиятелна личност, способна да спечели независим мандат. Други отговарят, че като се има предвид доминиращата фигура на Ердоган, няма съмнение какъв ще бъде резултатът.
-----------
Анализът е публикуван в британския в. "Файненшъл таймс".
Анкара / Турция