/Поглед.инфо/ Срещата между представителите на сирийското правителство и опозицията, провела се с посредничеството на Русия, Иран и Турция на 23 и 24 януари в столицата на Казахстан, не донесе на страната мир, само затвърди режима на прекратяване на огъня. Експертите отбелязват, че на този етап е трудно да се очаква нещо повече, а за Русия е важно да започне диалог с опозицията.
Заключителното комюнике от Астана, прието след двудневните преговори между сирийското правителство и въоръжената опозиция, не бе подписано нито от правителството, нито от опозицията. Документът бе озвучен от името на Русия, Турция и Иран, трите страни-посреднички, организатори на срещата в Астана.
Москва, Анкара и Техеран заявиха за намерението си да разграничат въоръжената опозиция от терористите и да създадат тристранен механизъм за контрола на прекратяването на огъня между армията и формированията на опозицията (влязло в сила на 30 декември).
Дипломация със скандали
Преговорите протичаха бурно. Независимо от това, че представители на официален Дамаск и на тези, които воюват с него, за първи път седнаха на масата за преговори, преки разговори така и не се състояха – страните общуваха само чрез представители на страните-посредници.
Башар ал-Джафари, постоянен представител на Сирия в ООН и ръководител на правителствената делегация, наричаше опозицията терористи и в знак на протест напускаше хотела, в който протичаха преговорите. Опозицията отговаряше със същото – те, например, изразиха недоволството си от заключителното комюнике, което не отразява негативната, според тях, роля на Иран в сирийските събития.
Позицията на Русия става по-мека
Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник в Института по Изтокознание при РАН, отбелязва, че подходът на Русия се различава от този, демонстриран от Иран и сирийското правителство. "Преди това ние, заедно с Башар Асад и Иран, считахме цялата опозиция вкупом за терористи, сега вече разговаряме с тях", каза за "Руски дневник" арабистът.
Русия се стреми да заеме позицията на посредник, а не да се възприема като привърженик на Асад – това бе признато и от опозиционерите. Мохамед Алуш, ръководител на опозиционната делегация, в изказването си на заключителната пресконференция заяви, че "Русия преминава от страна, която играе пряка роля в бойните действия, към ролята на гарант, който има влияние върху Иран и Сирия", Алуш изрази надежда, че Русия и в бъдеще ще играе позитивна роля за урегулирането на конфликта.
Заедно с Русия към по-умерена позиция преминава и Турция, която преди това безусловно подкрепяше опозицията, казва Владимир Ахмедов. Той напомни, че наскоро Турция официално се отказа от искането си за незабавното отстраняване на Башар Асад от поста президент на Сирия. Експертът счита, че Русия и Турция ще успеят да окажат влияние върху Иран с неговата по-радикална позиция, именно затова форматът на "тройката" посредници работи.
Опозицията срещу терористите
В Астана не бяха подписани нови договори или гаранции за всеобхватен мир, но това по презумпция бе слабо вероятно, отбелязва Антон Мардасов, ръководител на Отдела за изследване на близкоизточните конфликти в Института за иновационно развитие. "Идеята на тази среща бе да се затвърди наложилото се прекратяване на огъня", каза Мардасов за "Руски дневник".
Примирието между режима и способната да се договаря опозиция, според Мардасов, позволява бойните действия да се замразят, някои територии да бъдат оставени под контрола на опозицията и да ѝ се даде възможност тя да се сражава самостоятелно с терористите от "Ислямска държава" и "Джабхат ан-Нусра". Преди това процесът на разграничаване на групировките на въоръжената опозиция от "ан-Нусра" (която сега се нарича "Джабхат Фатх аш-Шам") предизвикваше големи проблеми.
"Сега, за разлика от предишните примирия, постигнати с посредничеството на Русия и САЩ, действително се наблюдава разграничаване, създават се реални отряди на Сирийската свободна армия, воюващи срещу "Джабхат ан-Нусра", казва Мардасов. Важна роля за това играе Турция, която, за разлика от САЩ, упражнява пряко влияние върху опозицията.
В очакване на Женева
Независимо от определения прогрес, постигнат с помощта на "тройката", мирът в Сирия все още е трудно постижим. Опозицията настоява за оставката на Башар Асад, докато той засега не планира да напусне поста си, считайки се за законно избрания президент. Арабистът Леонид Исаев, старши преподавател в катедрата по политология при НИУ "Висшата школа по икономика", подчертава: режимът на прекратяване на огъня – това е добре, но без политическо урегулиране ситуацията може отново да се плъзне към война между Асад и опозицията.
"В сирийския конфликт вече имаше периоди на примирие, постигнати на преговорите в Женева, но те действаха само до провала на опитите за урегулиране, след това войната се възобновяваше", напомня Исаев.
Новата среща в Женева, на която в по-широк формат ще продължи обсъждането на мирния преход, ще се състои на 8 февруари. На тези преговори, според думите на представителите на опозицията, трябва "да затвърди и допълни" постигнатото в Астана.