/Поглед.инфо/ Поредните избори за четирийсет и седми президент на САЩ са вече факт. Известен е и победителят в тях – Доналд Тръмп. Вече няма никакво съмнение, че тези избори ще играят ролята на избор за бъдещото развитие на САЩ, избор за историческото развитие на най-могъщата в икономическо и военно отношение страна в света днес.
Важността на това фактическо допитване до американския народ започна да се чувства още от началото на президентстването на Д. Тръмп. Този човек сякаш бе попаднал случайно на най-високия пост на великата държава. Президент като Доналд Тръмп Съединените щати не са имали поне от началото на ХХ век. А може да се окаже, че и изобщо не са имали.
Просторек, еднакво арогантен в и извън собствената си родина, съвършено неосведомен за света и опасно непредвидим в действията си, той вече осем години постъпателно руши установения преди три десетилетия от триумфиращия неолиберализъм, нов световен ред.
Рядко изключение в политиката дори на Съединените щати, той е типичният образ на американски патриот, но всъщност, вече и на американски… националист /!/.
Едни го имат за забавен, други за много опасен, но всички - за съвсем нестандартен политик, случайно попаднал на високия пост.
Но всъщност, той е много сериозен, както е сериозна и каузата, на която се е заел да служи. И ако доживее да изкара двата полагащи му се президентски мандата, светът един ден ще говори за „ епохата Тръмп”. Просто защото този свят ще бъде друг – много по-различен от сегашния.
А че това е така, личи от истеричната ненавист, с която го отрупват неолибералите от всички сортове и породи - дори крехките холивудски актриси.
***
Коя е сериозната кауза на този необичаен политик, типичен продукт на американския бизнес? В характеристиката на дейността на този човек има нещо непознато в досегашната практика на подбор на бъдещия лидер на САЩ. Публична тайна е, че зад всеки кандидат-президент или вече действащ такъв стоят скрити сили, представляващи една или друга фракция от най-едрия корпоративен капитал на САЩ.
В различните исторически периоди тези фракции носеха различни имена. От началото на XXI век невидимата сила, която направлява действията на видимата публична власт, политолозите започнаха да наричат с не много точния и съвсем ненаучен термин „дълбока държава“.
Така до края на миналия век, зад действащите американски президенти, стояха или финансовият, или индустриалният капитал. Имаше и други разделения – традиционният промишлен капитал или новият, свързан с Четвъртата индустриална революция. Някога президентът Д. Айзенхауер прибави още едно мощно задкулисие – Военно-промишления комплекс.
Доналд Тръмп бе първият американски президент, който обърка представата за еднозначната подкрепа, която едрият корпоративен капитал дава на един или друг президент. И когато беше президент, и когато драматично загуби изборите за втори мандат, и сега когато се готви за нов мандат, Доналд Тръмп има своите врагове и привърженици във всяка една от фракциите на този капитал.
Икономическите интереси на корпоративния капитал си оставаха, а различията между тях все по-силно се влияеха от идеологическата дилема, пред която се оказа американското общество, когато САЩ, след разпадането на СССР, се превърна в единствен световен хегемон.
След година светът ще отбележи двеста и петдесетата годишнина от революцията, която роди САЩ. През този период тази уникална държава премина през сложни, драматични събития – локални войни със своите съседи, участие в две световни войни и една гражданска война. Всички тези големи събития бяха съпровождани от едно постоянно действащо явление – експанзия– икономическа, демографска и териториална. Със закупената от САЩ Аляска, принадлежаща до 1867 г. на Русия, завърши голямото териториалното разширение на новата държава. САЩ се разпростря от изток на запад между двата океана – Атлантическия и Тихия. Със своята площ от 9 млн. кв. км, САЩ станаха притежатели на огромни природни ресурси. Това осигури за дълги периоди напред екстензивното икономическо развитие на новата държава.
Това развитие бе трайно предопределено от непрекъснатия растеж на родонаселението – при нужда правителството на САЩ откриваше широко вратите за емигранти най-напред от Европа, а след това и от целия свят.
Този процес на контролиран, но не на сто процента, емигрантски поток отвън към Съединените щати, имаше едно много важно негативно последствие – то попречи великата страна да създаде от населението си единна национална общност. Ако не от цялата тази общност, то поне от определена нейна част.
Историческото ядро на постоянно нарастващото население на САЩ бе съставено от страните от Северозападна Европа. Обединяващият държавен език - английският - предопредели англосаксонския културен профил на новата държава. Но въпреки тези много благоприятни предпоставки за формирането на поне едно национално ядро, това в САЩ не се осъществи. Опитите на политическия елит на САЩ, кога скрито кога открито, кога осъзнато и кога не, да сформира водеща нация така и не успяха. А проблемът – „националният“ проблем на великата държава си остана неразрешен и до днес.
Рухването на установения след Втората световна война световен ред превърна Съединените щати в единствена, водеща световна сила. Но САЩ се оказаха империя безтитулна, обединяваща цялото й население в нация. Макар и с друга терминология, американският политически елит фактически се оказа в състояние на раздвоение, непознато от времето на Гражданската война. Както тогава, така и днес американското общество се оказа на кръстопът. Днес съществуват две несъвместими една с друга визии за бъдещето на най-могъщата държава.
И така, конкурентите за президент на САЩ на тези избори олицетворяват (не както обикновено) противоборството между различните фракции на корпоративния капитал, а на двете несъвместими посоки в бъдещото развитие на САЩ. Общественият разлом в тази страна сега не е икономически по своя характер, а идейно-ценностен.
С непредвидимите свои действия от първия мандат Доналд Тръмп често изправяше на нокти целия свят. Това предизвикваше недоволството на неговите конкуренти, тогава но и сега в борбата му за втори мандат.
По повод на първото избиране на Д. Тръмп за президент и борбата му за ново сега, в световното медийно пространство от противниците му бе пусната очевидната нелепост за негова руска зависимост. Но либералната международна общност я прие за чиста истина. Тук вече се вихреше нараненият дух на англосаксонството, тъй като опитът за възстановяване на господстващото му положение в света съвпадаше с идеята за изграждане на северноамериканска нация.
Преди осем години в случая с избора на Д. Тръмп бе подхвърлена на критика дори самата избирателна система на САЩ, според която въпреки, че Хилари Клинтън получи повечето от гласовете на американците, за победител бе посочен нейният опонент. Той получи подкрепата на мнозинството от делегираните представители на отделните щати.
Но най-интересен бе не този безспорен недостатък на американската избирателна система. По-важно се оказа едно събитие, станало малко преди изборите и извън САЩ. Това бе референдумът във Великобритания за Брекзит. Така най-ясно се открои несъвместимостта между двете идеи: тази за сформиране на американска нация с тази за световно англосаксонско господство.
Между другото историята на това противоречие се губи още в началото на съществуването на САЩ. Но това противоречие битуваше скрито зад противоречието между изолационизма и откритостта на САЩ към света.
Традиционни носители на това противоречие са двете основни политически партии в САЩ - Демократическата и Републиканската. И не е вярно клишираното твърдение, че между двете партии няма никаква разлика.
Такава има! И тя не е за пренебрегване. Вярно е, че двете основни политически сили в САЩ са партии на едрия капитал. Но самият едър капитал не е единен. Когато капиталистическата система е в смъртна опасност, той се обединява, но във всички други случаи - не. Такова бе положението по време на Голямата депресия 1929-1934 година.
Естествено е след като има различия между двете основни фракции на едрия монополистичен капитал в САЩ, те се пренасят и върху двете политически партии.
Тези различия не са малко, но сега ще разгледаме само две от тях, които се отнасят както до вътрешната, така и до външната политика на страната. Сега разломът на корпоративния американски капитал е предизвикан не от спецификата на неговото съществуване, а от дилемата: за или против ускореното и необратимо завършване на процеса на формиране на титулна нация на САЩ.
Във вътрешната политика Републиканската партия изразява възгледите на консервативно настроените американци. А на политическия консерватизъм е присъщ култът към традиционните ценности и институции – държавата, армията, семейството, училището, при това не само с образователните му, но и с възпитателните му функции.
Важно място в тази ценностна система заема църквата и особено религията. Крайният събирателен стремеж на привържениците на тази система е формирането на единна северноамериканска нация. Това е ядрото на идеологията на Републиканската партия, идеологията на американския изолационизъм и патриотизъм, чиито привърженици са главно жителите на южните и централните щати, малкият и среден бизнес. А и не малка част от американския пролетариат.
Но тази идеология има своите привърженици и сред най-едрия корпоративен капитал, действащ главно в реалната икономика, в промишлеността и в селското стопанство.
Съвсем различна е идеологическата доктрина на Демократическата партия. Дори емоционалните нагласи в нея се различават от тези на консерваторите-републиканци. Нейната идейна сърцевина в миналото бе либерализмът, а днес е неолиберализмът.
В началото на съществуването на САЩ между тези два мирогледа нямаше рязка, ясна граница. В определени случаи те преливаха един в друг. Идеята за абсолютно свободния пазар, за неограничената с нищо свободна стопанска инициатива на всеки човек и днес се споделят от мнозинството американци, без оглед на главните буржоазни партии, които поддържат.
Но крайният индивидуализъм, преминаващ в един агресивен егоизъм, пълният отказ от всякакви форми на колективно съжителство правят либерализма неприемлив в една общност, която се стреми да се превърне в единна нация със своя мощна държава. Да не говорим пък за безчислените религиозни общности действащи в САЩ. А култът към индивида, който само по прагматични, користни причини пребивава в тях им е неприемлив, дори враждебен. Не случайно териториите на властващия либерализъм са щатите по крайбрежията на двата океана и централния север на САЩ.
Социалните слоеве, които споделят идеите на либерализма са главно представителите на свободните професии, които в САЩ не са никак малко, бизнесът в сферите на услугите и най-вече едрият финансов капитал, който ненавижда държавните граници, смятайки ги за абсолютен анахронизъм в съвременния свят.
Доналд Тръмп е открито саботиран и от висшата администрация на страната, заемаща своите и на семействата им позиции, получени от почти полувековното господство на либерално настроените президенти - от Д. Картър до Б. Обама.
Враждебна на Д. Тръмп, в голямата си част, е и художественотворческата интелигенция, която интелектуално владее медийното пространство в САЩ. Именно тя създава погрешното впечатлението, че Д. Тръмп е скандална личност, нежелана от мнозинството американци.
А всъщност, положението е точно обратното! Мнозинството от американското население подкрепя своя президент. При това тази подкрепа расте и ще продължи да расте.
Това не дава спокойствие на социално-политическите и териториални центрове на неолиберализма. От тях идва така яростното отричане на всяко действие на Д. Тръмп - както във вътрешната, така и във външната политика на САЩ.
Вътрешното противопоставяне между двете политически течения - на либералното и консервативното - естествено се пренася и върху външната политика на САЩ. То води началото си от времето на Гражданската война, когато изолационизмът се подлага на съмнение и се заражда англосаксонският проект за световно господство.
Това, което е общо за външната политика и на двете основни идейни течения в САЩ, е нейната липса на диалогичност, арогантност и агресивност.
Но между тях има и немалки различия. Те са и в приоритетите, и в желаните от тях съюзници, и в определянето на близките им цели. А именно това интересува целия съвременен свят.
Общото състояние на Съединените щати днес е характеризирано като предкритично. Но има и други по-крайни, по-категорични оценки, според които САЩ вече се намират в криза. При това тя засяга цялото американско общество, заплашвайки както самата обществено-икономическа система на великата държава, така и единството на самата тази държава.
Тези твърдения са пресилени, но те могат да се превърнат в жестока реалност.
От външната политика на Доналд Тръмп, сега когато вече е четирийсет и седмият американски президент, наистина се интересува целият свят. Но най-вече Европа. Първо, защото САЩ са рожба на Европа и нейната цивилизация. И второ, защото в съвременния си вид тя е по-зависима от САЩ, отколкото непосредствено след края на Втората световна война.
Разбира се, победата на Д. Тръмп искрено тревожи Китай, който по стечение на обективните обстоятелства, е единственият икономически конкурент на САЩ днес.
Напълно логично е, зает с рестартирането на САЩ като велика империя, с ясно определена водеща нация в себе си, да прекрати своето участие във войната срещу Русия.
Каквото и впечатление да оставя след себе си, след всяка своя изява Д. Тръмп, каквито и съмнения да има относно неговите способности като политически лидер, той е натоварен от суровата и неотвратимата историческа логика да бъде начело на спасението на САЩ като велика държава.