/Поглед.инфо/ Европа е в истински шок от бежанците. Но случващото се е само началото…
В момента почти са се разпаднали Либия и Сирия, частично - Тунис. Но хаосът в Близкия Изток може да събори и другите арабски страни - Алжир, Египет и Йордания. Те изобщо не са гарантирани на 100%, особено ако продължат гражданските войни там, където вече бушуват. Тогава числото на бежанците ще увеличаваме по 10.
Европа днес се опитва да се спасява, опирайки се на много ефимерна защита - Дъблинският регламент. Т.е. по линия на това проблемите да се върнат на граничните страни, а централните да останат незасегнати. Но това е доста бутафорна защита, защото дори да върнеш бежанците в Гърция и Италия, на следващия ден те пак тръгват към Германия и Франция. Няма как да ги задържиш само по границите.
Съвсем очевидно е, че на Европа е необходимо решение „при източника“, а не да пускаме кораби в Средиземно море да ни пазят от лодките на прииждащите.
Проблемът с бежанците може в значителна ,но не окончателна степен да се реши, ако се въведе отново ред в хаотичния за момента арабски свят. Казано по-просто, би трябвало Европа да организира сухопътна военна операция в Либия и в Сирия, и да прекрати войните там. В Сирия следва да е в съюз с президента Башар Асад, който е единственият, който може да гарантира ред при спиране на войната. В Либия следва да се проведат избори, и който спечели, да се опре на „щиковете“ на европейските войски и да управлява поне 5 години необезпокояван. Дори като диктатор, дори да се превърне в нова версия на Кадафи…Дотам са стигнали нещата във вечния спор война-мир.
Това е единственият начин да се спре бежанската вълна. Трябва да се върне мирът в арабския свят и да се възстанови жизненият стандарт на населението, поне до нивата от преди войната. Така ще намалеят бежанците от тези страни, и много важно - ще се предотврати падането на следващите плочки от доминото -Египет и Йордания.
За постигането на тази цел ЕС ще трябва да формира поне 100 хилядна армия, тежко въоръжена, която да прати в Северна Африка и в Сирия. Това изглежда доста невероятно, с оглед на тоталното подчинение във военно отношение на Европа на САЩ. САЩ трудно ще позволят създаването на нова световна военна сила. От друга страна, те очевидно нямат намерение самите те да омиротворяват когото и да било. Дори работят в обратна посока на мирните си декларации– насърчават войните чрез подкрепата за съмнителни групировки.
Без, обаче, да се овладее гражданската война в арабския свят, положението ще се влошава. Без външна сериозна намеса няма никакъв шанс процесите да спрат, дори нови държави ще деградират до война.
Но много важно е още нещо – бежанците не са само араби, и не са само от воюващите страни. Към Европа прииждат хора от цяла Африка, които се възползват от липсата на власт по южното Средиземноморие, която да ги спира. Факт е, че диктаторските режими, които Западът свали чрез революции, успяваха да възпират бежанците. Арабският свят беше нещо като „предпазен кордон“ пред всички останали. Сега като го няма, напливът е не само от араби, а и от всякакви други националности и далечни земи.
Добре е да си дадем сметка , че нито България, нито дори Европа, имат възможност да интегрират бежанците. Самите ние сме в икономическа криза с непрекъснато свиващи се производства и загуба на работни места. Не можем да уредим своите граждани ,европейците, а какво остава за милионите други ?
Странно е и е време да се разбие митът около тезата, че ,например, България можела чрез бежанците да реши демографските си проблеми. Като оставим настрана въпроса с промяната на етническия състав и културния профил, дори да пренебрегнем това, то България не може просто да засели бежанците в обезлюдените села. Те там няма какво да правят. Самите българи ги напускат поради липса на работа. А бежанците искат добри условия на живот и труд. Тяхната цел не е да ги пратят в някакво село, да обработват земята и просто да има какво да ядат по метода на натуралното стопанство. Тяхната цел е да си намерят работа, да карат коли, да ползват съвременните технологии. Т.е. тези хора се стремят към Западна Европа, или поне към западния начин на живот. Те не се стремят към живота на българския селянин от преди 9 септември. Реално ние точно това можем да предложим в селата, и нищо повече. Дори ТКЗС-та няма, няма ги дори цеховете за всевъзможни производства, които при соца се правеха във всяко село. Перспективата „Белчо и Сивушка“ и живуркане в мизерия, но все пак с хляб, не е атрактивна за никого днес, включително за бежанците. Т.е. бодряшките изказвания за „решаване на демографския проблем“ са откровена недомислица.
Ако тук се изсипят хиляди бежанци, и ако някак бъдат възпрепятствани да продължат на запад, тогава те ще се превърнат в един огромен проблем, а не в решение. Работа няма, дори българите трудно се справяме. Тук бих добавил и, че ние собствените си роми не можем да интегрираме, а какво остава за бежанци. А циганите или ромите, все пак, са наши граждани, и чисто формално, имат повече права да бъдат подпомогнати ,ако има възможност, в сравнение с всеки бежанец.
Генерално погледнато, това което виждаме сега, е само началото. Бежанската вълна предстои да се засилва. Причините за това са много, някои наблюдатели дори говорят за чисто климатични промени, потъвания на острови, изчезване на територии и пр. Но всички те отново са вторични. Защото на Земята има достатъчно място като територия за всички, и проблемът е друг. Дори да „потъне Бангладеш“ и десетки милиони да си търсят нова Родина, дори това не е проблем. Територии има много и незаселени. Проблемът е, че повечето от тези територии нямат никаква икономика, и по-важното – нямат никакъв шанс да „про-имат“. Именно тук е основният проблем, и по него не само не се работи, дори се работи в обратната посока.
Какво имам предвид?
Глобализацията, в съвременния й вид, означава корпорациите сами да избират къде да произвеждат и къде да продават. Това е съдържанието на понятието „свободна търговия“, с всичките й споразумения, ТТИП, неформални процеси и пр. Това е смисълът на всичко – корпорациите да могат да избират къде да произвеждат, без пречки, и къде да продават – отново без пречки. Чрез тази реалност става невъзможно да се осъществи някакъв тип организирана политика по създаване на икономика на определено място и нейното развитие. Вместо това, икономиката се съсредоточава там, където корпорациите решават, че им е най-изгодно. Така огромни територии по света остават без никаква икономика, и населението естествено се изнася.
Логично е, когато корпорациите имат право да съсредоточат бизнеса в определени региони, то и хората да имат правото да идат там, където е работата. Какво да правят иначе ? Местно производство няма, защото дори някой да тръгне да го прави, корпорациите го изхвърлят, за да не ги конкурира. Като няма доходи, хората или започват да се бият, или започва „великото преселение на народите“. Именно това е по-правилният термин – „преселение на народите“. А не „бежанци“. Бежанците са част от общ процес, който е свързан с действията на безконтролните корпорации. Големият бизнес, разбира се, търси най-евтини разходи, и най-високи приходи. Така огромни територии се оставят без икономика, а в други се получава свръх-съсредоточаване на икономика. Хората вървят след работата.
Факт е, че към настоящия момент, светът се доминира от тази неолиберална доктрина на всеобщите свободни пазари. Т.е. политиката, вместо да решава регионалните проблеми, ще ги задълбочава, следвайки погрешна идеология, наложена като единствена и задължителна.
Съществува алтернативно идейно течение, част от което е и авторът на тази статия. То се нарича „неопротекционизъм“. Основната му идея е, че свободна търговия следва да има само между еднородни региони на приблизително еднакво икономическо ниво на развитие. Т.е. корпорациите няма да продават нищо в Африка, а местните сами ще си произвеждат и продават. Може дори самите корпорации да го правят, но на място и на базата на местни ресурси и работна сила. Като постепенно Африка се замогне, ще се отвори и търговията. Така няма да има милиони африканци, които напират към ЕС, където пък никой не ги иска...
Настоящият глобализационен модел предполага икономиката на света да се съсредоточи само в развитите страни, плюс Китай, а никъде другаде да няма нищо. По линия на свободната търговия, корпорациите чисто пазарно осъществяват това. Ако другаде няма нищо, не може да има и хора, и те тръгват към развитите страни. Така общата концепция на глобализацията и неолиберализма се свежда до това всички да се съберем в Европа… Плюс САЩ, Китай и сателитите около тях. Навсякъде другаде май ще остане девствена природа с лъвове и тигри…
Само че тази концепция означава към 1 милиард западни граждани и 1 милиард китайци да се добавят още 5 милиарда други. В едно невиждано в историята преселение…
Поне към настоящия момент никой от световните лидери не работи срещу тази хипотеза, напротив, помагат точно в тази посока.