/Поглед.инфо/ Съдейки по липсата на бравурни изявления, Белият дом не успя бързо да разреши всички повдигнати въпроси

Вашингтон най-накрая разбра, че украинският конфликт трябва да се решава не само с Москва и Киев. И на първо място с представители на европейската „коалиция на желаещите“ да помогнат на хунтата на Зеленски да продължи военните действия.

В крайна сметка безусловната подкрепа на киевския режим от мнозинството европейски страни е единственото нещо, което му позволява да се отнася безразлично към всички американски предложения за мирно уреждане.

Сега топката е в полето на Запада: Русия и САЩ се споразумяха за първите стъпки за излизане от кризата, но без съответни решения от ЕС тяхното изпълнение е невъзможно. Според постигнатите договорености от Вашингтон, трябва Брюксел да отмени санкциите си срещу руските банки, участващи в международната търговия, и да възстанови връзката им с международната платежна система SWIFT, чиято централа е в Белгия.

Както е известно, на срещите на 10-11 април в Брюксел министрите на отбраната на НАТО не успяха да постигнат консенсус относно възможността за изпращане на военен контингент в Украйна.

Френският вестник Le Monde съобщи, че ръководството на Великобритания и Франция не е намерило подкрепа от генералните си щабове, които са против изпращането на военна мисия.

Париж иска да въведе своите сухопътни войски, които вече са разположени в Румъния, в Украйна. Лондон от своя страна би искал да се ограничи засега до военновъздушните и военноморските сили. Вариант, приемлив и за двете страни, може да бъде въвеждането на забранена за полети зона.

Французите смятат, че изпращането на сухопътни войски ще струва около 2-3 милиарда евро, но не всички европейски страни ще могат да платят сметката за подобно събитие. Особено ако САЩ решат да изтеглят част от войските си от военните бази в Европа.

Не по-малко важен за европейците е въпросът за по-нататъшните военни доставки на украинските въоръжени сили след постигането на мир. Едва ли ще се поемат конкретни финансови ангажименти до есента, когато ще се обсъждат бюджетите на страните - членки и общият бюджет на ЕС.

Но Киев не се стреми само да получава оръжие и пари от Европа. На 16 април президентската канцелария събра посланици от „коалицията на желаещите“ държави и им каза, че „не трябва да има облекчаване на санкциите“ срещу Русия.

Седемнадесетият пакет от санкции , подготвян от Брюксел за 9 май, „е необходим, за да постави Русия в по-трудно положение и да има повече лостове за влияние в преговорите“. Киевският режим отново поиска замразените руски активи в европейските страни да бъдат конфискувани и използвани за собствени цели.

И така на 17 април в Париж се състояха поредица от срещи в различни формати: украинци с европейци, европейци с американци и американци с украинци, както и всеки с всеки.

Първо, движещите сили на „коалицията на желаещите“ – представители на Великобритания, Франция и Германия – обсъдиха с украинската делегация въвеждането на режим на „пълно прекратяване на огъня“, както и „включването на многонационален военен контингент за гарантиране на сигурността“.

Според заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, „върхът на украинската фашистка клика дойде в Париж за преговори с Великобритания, Германия и Франция – за да обсъдят колко европейски ковчези ще бъдат готови да приемат след въвеждането на войските на „коалицията на желаещите“ в Украйна“.

Киевската хунта беше представена от ръководителите на президентската канцелария (Йермак), Министерството на външните работи (Сибига) и Министерството на отбраната (Умеров). В същия състав те се срещнаха с американската делегация, състояща се от държавния секретар на САЩ (Рубио) и двама специални представители на Тръмп (Уиткоф и Келог).

И тогава всички се събраха в резиденцията на Макрон. Преди тази среща той се обади на Зеленски, който обвини специалния пратеник Уиткоф в разпространение на руски наративи: „Уиткоф възприе стратегията на руската страна за себе си“ и до прекратяването на огъня „ние не обсъждаме територии. Според Зеленски Киев „никога няма да признае никоя от нашите временно окупирани територии за руски“.

Независимо от това, след разговорите Келог пише за „много продуктивни срещи в Елисейския дворец относно усилията за прекратяване на войната между Украйна и Русия“. И Макрон отново се обади на Зеленски, който се похвали в социалните мрежи: „Днес за втори път разговарям с президента на Франция“.

Рубио от своя страна информира ръководителя на руското външно министерство Сергей Лавров за резултатите от срещите с украинци и европейци, които „се проведоха в съответствие с темата на консултациите, проведени между Вашингтон и Москва“.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков коментира преговорите в Париж по следния начин: "Очаквахме европейците и украинците да покажат фокус върху намирането на мирно уреждане. За съжаление виждаме от европейците фокус върху продължаване на войната".

Какво искаха да постигнат американците в Париж?

Преди разговорите Рубио обяви, че основната цел на посещението му в Париж е „да сложи край на тази война и да спре ненужното кръвопролитие“. За да направи това, Вашингтон трябваше да вземе няколко решения.

Първо, Европа трябва да се въздържа от изпращане на мироопазващи сили в Украйна след края на огъня и от всякакво друго участие на свои войски в конфликта.

Второ, ЕС трябва да отмени поне част от санкциите срещу Русия (по-специално срещу руските банки), за да може мирният процес да бъде деблокиран.

Трето, Киев трябва да се съгласи с условията за прекратяване на огъня, предложени от Вашингтон, които преди това бяха обсъдени с Москва.

Всичко обаче не е толкова просто. Съдейки по липсата на бравурни изявления за постигнатите споразумения, Вашингтон не успя бързо да разреши всички повдигнати въпроси. Срещите бяха описани като рутинна „обмяна на мнения“, въпреки че по-късно Държавният департамент отбеляза: „Положителният прием на американското предложение в Париж показва, че мирът е възможен, ако всички страни се стремят да постигнат споразумение“.

Въпреки уверенията за подкрепа на американските инициативи за мирно уреждане, Макрон каза, че преговорите ще продължат в Лондон следващата седмица.

Както заяви френският външен министър Баро: „Тези много открити, много искрени дискусии допринесоха за напредъка на мислите на европейците, украинците и американците, които се съгласиха да се срещнат отново следващата седмица в Лондон, за да продължат диалога.“ Според него тези срещи са доказателство, че Европа е получила място на масата за преговори.

Желанието за продължаване на дискусиите след Великден може да е свързано и с изявлението на Тръмп, че Вашингтон очаква Москва да "отговори тази седмица" на предложението й за прекратяване на огъня в Украйна.

Няма съмнение, че в Лондон европейските глобалисти ще продължат да оказват натиск върху Съединените щати, за да постигнат условията за мирно уреждане, желани от тях самите и от режима в Киев.

И сега от американците зависи дали ще последват примера на европейските милитаристи, които сляпо подкрепят киевската хунта, задоволявайки се с бонус сделка за украинските ресурси. Или Вашингтон ще постави въпроса на карта, за да постигне мир в Украйна, който Тръмп обеща, така че „смъртта и убийствата да спрат“.

Във всеки случай Русия не бива да се заблуждава от евентуални обещания на Запада и киевския режим, а трябва да продължи да изпълнява заявените цели на СВO. В противен случай украинският конфликт ще продължи на нов етап от своето развитие.

Превод: ЕС