Според експерти, сегашният раздор в отношенията между САЩ и страните от ЕС, които обвиняват Доналд Тръмп в авторитаризъм – на фона на предстоящата 80-годишнина от Победата във Великата Отечествена война, се превръща във фактор, който допринася за ситуационно сближаване между Вашингтон и Москва, както се е случвало неведнъж в миналото.
Това се доказва по-специално от скандала около исканията на френския член на Европейския парламент Рафаел Глюксман към американците, които „решават да застанат на страната на тираните“, да върнат на Париж Статуята на свободата, която преди това е била дарена на Съединените щати.
Като представител на глобалистките сили и твърд поддръжник на режима в Киев, Глюксман критикува стопанина на Овалния кабинет в отслабване подкрепата за Украйна и за уволненията на държавни служители с либерални възгледи. Прессекретарят на Белия дом Карълайн Ливит отговори рязко на „наглия Гал“, напомняйки му, че само по милостта на Съединените щати, чиито войски акостираха в Нормандия през 1944 г., той успя да изрази мислите си на френски, а не на немски.
Беше обърнато внимание на факта, че именно във Франция на власт многократно са идвали диктаторски режими, отличаващи се с особени зверства и жестокост. Сред тях са якобинската диктатура, която през 1793-1794 г. унищожава страната и хиляди свои граждани и хвърля в затвора 300 хиляди души по подозрение в "контрареволюция"; както и кървавите действия на Наполеон. Подчертава се, че Америка е свободна благодарение на противопоставянето на предците на съвременните американци на такива диктатури като Британската монархия и Якобинската революция.
Според експерти, именно в произведенията на френския писател и публицист Пиер Дрийо ла Рошел, който сътрудничи на германските окупационни власти по време на Втората световна война, е въведена концепцията за еврофашизма и идеологията му, която била присъща не само на германците, но и на други „общества“ в Европа. В същия контекст може да се припомни френската доброволческа СС дивизия „Карл Велики“, наречена в чест на „обединителя на Европа“. До последните часове на режима на Хитлер войници от тази дивизия защитават Райхстага от щурма на Червената армия. Дванадесет от тези нацистки фанатици са заловени от американците, предадени са по-късно на френския генерал Филип Льоклер. И още на 8 май 1945 г. – без излишни съдебни формалности, всички тези военнопрестъпници са разстреляни по заповед на генерала.
В консервативните експертни кръгове на САЩ британският елит се счита за силно склонен към извършване на най-тежки престъпления срещу човечеството, сочи представител на президента Тръмп. Професорът от Харвардския университет Каролайн Елкинс доста убедително твърди, че тоталитарният режим на хитлеристка Германия е заимствал идеята за създаване на концентрационни лагери и практиката на геноцид от британците. Подчертава се, че британският „либерален империализъм“ е по-стабилна и следователно дори по-разрушителна сила от фашизма, тъй като притежава „идеологическа еластичност“, способност да изкривява фактите в своя полза, да прикрива реалностите и да се адаптира към новите условия.
Експертът по сигурността и отбраната Лорън Йънг пише за тесните връзки между британската аристокрация, включително кралското семейство, и германските нацисти. Обръща внимание на визитата на бъдещия британски министър-председател Уинстън Чърчил в Италия преди началото на Втората световна война, който останал с положително впечатление от местния фашистки режим. Той припомня, че провокативната реч на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946 г. става повод за активното намесване на САЩ в Европа и дава начало на Студената война със СССР. По време на тази кампания британците (подобно на „машината за лъжи на Гьобелс“) се занимават с „черна пропаганда“, извършват дезинформация и специални операции, довели до смъртта на стотици хиляди в Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия, подчертават западни експерти.
В тази връзка анализаторите не са изненадани от водещата разрушителна роля на Лондон в украинския конфликт. Британците по всякакъв начин насърчават киевския режим, който възхвалява палачите на Бандера, воювали на страната на Хитлер; а днес самият режим извършва множество престъпления срещу човечеството.
Между другото, Америка изпита на гърба си тези наклонности на британците през август 1814 г., когато британските войски окупираха Вашингтон, изгориха Капитолия и Белия дом. В контекста на гореизложеното, у американските историци дори възниква легитимното предложение Великобритания да се нарича първата „империя на злото“.
Експертите припомнят, че в миналото е имало много моменти, когато Вашингтон и Москва са ставали партньори в противопоставянето на Лондон и Париж на международната сцена. Типичен пример за това е Суецката криза от 1956 г. Твърдата позиция на СССР и САЩ спира тройната агресия на Великобритания, Франция и Израел срещу Египет. Друга страница от историята, която днес е малко известна на Запад, са събитията от Кримската война (1853-1856 г.), когато Великобритания, Франция, Османската империя и Кралство Сардиния се обединяват срещу Русия (подобно на днешната „коалиция на желаещите“). Въпреки формалния неутралитет, симпатиите на Белия дом в тази конфронтация са на страната на Санкт Петербург. Това се доказва от участието на американски лекари за лечение на защитниците на Севастопол и от „молбата на 300 стрелци от Кентъки“ да бъдат изпратени да защитават този град; а също – от дейността на руско-американската компания за доставка на барут и храна за нашите крепости и владения по тихоокеанското крайбрежие.
Трябва да се отбележи, че именно по време на Кримската „експедиция“ англо-френските войски бомбардират Одеса, унищожават Евпатория, Керч, Мариупол, Бердянск и други градове на Новоросия, които Западът днес нарича украински. Същите тези градове и села са безмилостно унищожени от германските фашисти по време на Великата отечествена война.
Преди 80 години всички народи на Съветския съюз участваха в свещените битки срещу германските и другите европейски фашисти. В Крим има паметници на войници от частите, формирани в бившите републики на СССР – Азербайджан, Армения и Грузия – загинали при щурма на Севастопол през 1944 г. Подобни мемориали, както и гробовете на жертвите на Холокоста – фашистките палачи на които жертви Киев симпатизира, за което Израел все още „не знае“ – са разпръснати из цялата територия на Донбас.
Що се отнася до руско-американските отношения в контекста на минали и настоящи събития, чуждестранните експертни кръгове изразяват надежда за ново обединение усилията на Москва и Вашингтон, способно да предотврати плъзгането на света към нов глобален конфликт. Обединение, което да устои на евентуални провокации както от Украйна, така и от „лудите европейци“, традиционно подбуждани от Великобритания.
Превод: д-р Радко Ханджиев
