/Поглед.инфо/ Надеждите на ръководителя на Пентагона Леон Панета, че завземането на сирийския град Алепо от въстаниците ще забие последният „гвоздей в капака на ковчега” на Башар Асад, не се оправдаха.

Правителствените войски взели под контрол този стратегически населен пункт. Опозицията скърцайки със зъби признала загубата.Боевете за втория по големина град на Сирия и властите, и въстаниците, и експерти на Запад разглеждаха като решаващи. В случай на успех, въоръжената опозиция имаше намерение да завземе съседния град Идлиб и да формира мощен плацдарм за водене на по-нататъшни бойни действия. Западните медии гръмогласно тръбяха: контролът над Алепо ще подхрани „въстанието” с нови сокове и ще накара президента да си стяга куфарите. Но ситуацията се разви не в полза на „борците с режима”. Професор Владимир Исаев смята, че такъв изход на сражението не говори за това, че правителствените сили са постигнали решаващ превес:

- Ситуацията не е променена радикално, по-рано дори част от Дамаск беше завзета от въстаниците. Но правителствените войски имат определен успех. А по-нататък всичко ще зависи от това, дали опозицията ще може да се групира и да получи допълнително финансиране от страна на държави от Персийския залив, САЩ, ЕС и Турция, до каква степен тя ще може да прониква през фактически отсъстващата граница между Турция и Сирия. Какво може сега да предприеме Асад? Тъй като всички опити за мирни преговори стигнаха до задънена улица, то мога да отговоря с думите на сирийския представител в ООН. Той заяви, ще се наложи да бъдат предприети по-сурови мерки. Асад прекрасно разбира, че след като опозицията не е съгласна да води преговори и се занимава с въоръжени провокации и действия срешу режима, то остава само разговор с помощта на силата. Големият въпрос е за колко време той ще има такава сила.

Трябва да отбележим, че Алепо е голям търговски център, чието население подкрепя Башар Асад. И въвеждането там на елементарен ред – освобождение на града от въоръжените въстаници, е пряка функция на действащата власт. Освен това, след битката за града се изяснило, че сред въстаниците имало чуждестранни наемници от Турция, Катар и Саудитска Арабия. Впрочем, традиционно игнорирайки очевидни факти Леон Панета заявил: „Алепо е още един трагичен пример за насилието на режима на Асад по отношение на собственния му народ”. Изглежда подобна демагогия ще чуваме и в бъдеще. Обяснението трябва да се търси в друга плоскост: въстаниците и техните западни съюзници смятаха Алепо не само като плацдарм за водене на бойни действия, но и като база за получаване на чуждестранна помощ. Сега ще трябва да се търси друга подобна база.