/Поглед.инфо/Ако човек чете само широкоразпространените медии на Запад, ще си втълпи идеята, че Ислямска държава се появи“от нищото“ и много правителства в западния свят са напълно шокирани от напредъка на терористичната група. Може би правилно бихте обвинили инвазията в Ирак от 2003 година, като главната причина такива екстремистки групи да стават силни в региона.

Но това, което читателите на тези медии няма да осъзнаят,е фактът, че една от групите, биещи се срещу Башар Ал-Асад, е Ислямска държава, организация, финансирана, обучена и екипирана от натовски държави в коалиция със Саудитска Арабия, Катар и други. Реалността показва измамническата и лъжлива същност на широкоразпространените медии.

Някои западни медии продължават да цитират общоприетата заблуда, че администрацията на Обама не преценила заплахата от ИД и е била изненадана от нейния възход. Самият американски президент през 2014 година отговори на въпроса, дали САЩ са подценили ИД по следния начин: „Техният напредък, тяхното движение през последните няколко месеца бе толкова светкавично, че нито разузнаването, нито политическата класа в и извън Ирак успяха да предвидят.“

Поразителен е контрастът обаче, когато наскоро бе декласифициран доклад на американското разузнаване към министерството на отбраната от 2012 година, по молба на Judicial Watch. Документът гласи:

„ИДИ (Ислямска държава в Ирак) може също така да обяви Ислямска държава, чрез съюзи с други терористични организации в Ирак и Сирия.“

В едно скорошно интервю пред Ал Джазира, бившият шеф на разузнаването Майкъл Флин неколкократно повтори, че администрацията на Обама е била предупредена за потенциалните екстремистки групи, набиращи влияние в региона, но вместо да възпре подкрепата си за сирийската опозиция, администрацията е взела „съзнателно решение“ да подкрепи бунтовниците:

Мехди Хасан (интервюиращ): „През 2012 година вашата агенция заяви: „Салафитите, Мюсюлманските братя и Ал-Кайда в Ирак (от които произлиза ИД) са главните сили, движещи бунта в Сирия“. През 2012 година САЩ координираше доставките на оръжия на същите тези групировки. Защо не спряхте това, ако сте се тревожили за напредъка на ислямския екстремизъм?“

Флин: „Не ми е приятно да казвам, че не е моя работа, но.... моята работа беше да осигуря единствено следното: прецизността на нашето разузнаване да бъде добро, но нещата бяха сложни още преди 2012 година. Когато бяхме в Ирак и някои решения зависеха от нас през 2011 година, бе ясно какво ще се случи.“

Хасан: „Вие практически казвате, че дори в правителството по онова време вие сте знаели, че тези групи са били готови, видели сте този анализ и сте предупредили, но кой не ви послуша?“

Флин: „Мисля, че администрацията.“

Хасан: „Излиза, че администрацията не е пожелала да погледне доклада ви?“

Флин: „Не знам дали не пожелаха да го погледнат. Мисля, че това бе решение, съзнателно решение.“

Хасан: „Съзнателно решение да се подкрепи бунта, воден от Салафитите, Ал-Кайда и Мюсюлмански братя?“

Флин: „Съзнателно решение да правят това, което правят... Вашият въпрос трябва да е към президента, какво прави той с тази политика, защото е много, много объркващо.“

Очевдино е, че страните от НАТО, в съюз с още няколко държави, са финансирали, обучавали и въоръжавали група бандити в продължение на години, за да съборят сирийското светско правителство.

В декласифицирания доклад се разкрива, че силите, подкрепящи сирийската опозиция - „Западните държави, държавите от Персийския залив и Турция“- са искали да създадат „Салафитско управление в източна Сирия, с цел да се изолира режима на Асад“:

„Опозиционните сили се опитват да контролират източния район (Хасака и Дер Зор), съседни на западни ирански провинции (Мосул и Анбар). Западните страни, страните от Персийския залив и Турция подкрепят тези усилия... Ако ситуацията се разплете, има възможност да се установи официална или неофициална Салафитска власт в източна Сирия (Хасака и Дер Зор), а именно от това се нуждаят подкрепящите опозицията сили, за да се изолира сирийският режим, което се счита за стратегическа задача на шиитската експанзия (Ирак и Иран).“

Автор: Кристофър Блек, международен адвокат по военни престъпления и човешки права в Торонто

Източник: New Eastern Outlook

Превод: Евгени Руушев