/Поглед.инфо/ Международната обществена телевизионна и радиокомпания “Дойче Веле” на 12 януари публикува документ, озаглавен: „Оставката на кмета привлече внимание към заплахите, на които систематично са изложени германските лидери“. Освен това авторите обясниха, че кметът на един от градовете на Долна Саксония, Арнд Фоке, редовно е трябвало да се изправя пред заплахи от националисти и това го е принудило в крайна сметка да подаде оставка. Освен това се оказва, подобни заплахи са отправени към регионални чиновници в цяла Германия.

Фоке подава оставка заради личната си сигурност, тъй като хуманната и състрадателна политика на Германия по отношение на вълната бежанци, главно от страните от Близкия изток и Северна Африка, предизвиква все по-негативна реакция през последните години, която става все по-организирана и опасна за германската демокрация.

Политиките на предишния президент на САЩ Барак Обама, който подкрепи свалянето на светските правителства в Близкия изток, включително тези на Либия и Сирия и опитите му да установи нови режими там, близки до сунитските фундаменталисти, управляващи в Саудитска Арабия, предизвикаха масово изселване от тези страни.

Значителна част от бежанците са се заселили в Германия, където те се оказват нежелани гости по много причини, отчасти доста значими, а отчасти измислени. В крайна сметка милионният наплив в страната на преобладаващо културно различни хора води до възраждане на нацисткото движение в Германия.

Докато в САЩ при Барак Обама, и особено сега, при Доналд Тръмп, категорично е отказано влизане на бежанци от страни, в които Америка е нахлула чрез контролирани от джихадистки групи от целия свят, ЕС и най-вече Германия, показаха състрадание към бежанците и сега те са изправени пред негативните последици от своя хуманизъм.

Всъщност те поеха основната тежест от последиците на американската външна политика, подкрепата на Вашингтон за диктаторските фундаменталистки сунитски режими, чиято цел беше да се свалят светските правителства в Близкия изток.

Как обаче и по какви причини се случи това? Муамар Кадафи беше социалист, който вярваше, че петролното богатство на страната трябва да се разпределя сред населението ѝ, а не да се насочва към чуждестранни инвеститори и, разбира се, изправен пред ожесточената съпротива на аристократичните елити, близки до САЩ, контролирани от частни петролни компании. Кадафи непрекъснато се клеветеше от медиите и арабските правителства на Персийския залив. След кампания, внимателно разработена от подразделените от ЦРУ и контролираните от САЩ подривни организации, той в крайна сметка беше свален в резултат на така наречената „Арабска пролет“ от 2011 г. Във Вашингтон се надяваха новите власти да приватизират петролните ресурси на страната. Хилари Клинтън възкликна с неприкрита гордост: „Дойдохме, видяхме, той умря! Ха-ха-ха!” А Европа прие милиони бежанци.

Операцията по „смяна на режима“ на Башар Асад по същество се основава на същите принципи като тази в Либия. През цялата 2012 г. Обама беше многократно предупреждаван както от американското разузнаване, така и от местните бунтовнически групировки, които се борят срещу Башар ал Асад, че ако се опитат да свали сирийския режим, САЩ ще трябва да използват силите на местния клон на “Ал Кайда”, наречен “Джебхат Ан Нусра”. Американският президент обаче избра този вариант и остави династията Сауд да реши кой ще управлява Сирия след „смяната на режима“.

Именно Рияд избра хората, които трябваше да „представляват въстаническите сили” в така наречените мирни преговори на ООН, предназначени да сложат край на сирийската „гражданска” война. Междувременно, дори лоялният към Обама New York Times съобщи в статия, публикувана на 27 април 2013 г., че „няма нито едно достоверно споменаване на светската власт на контролирана от бунтовниците територия в Сирия“, което означава, че става дума изключително за ислямски групировки.

Въпреки това Обама настоя, че „Асад трябва да си тръгне“. Въпреки че този лозунг беше широко разпространен в заглавията на статии, описващи позицията на Обама, риториката му беше точно противоположна на тази на Тръмп, негов приемник в Белия дом, който всъщност продължава политиката на Обама към Сирия. Истинската цел на кампанията срещу Асад е завладяването на Сирия и прехвърлянето на  страната под саудитски контрол.

Резултатът от това и на много други решения на Вашингтон по отношение на страни като Афганистан, Ирак и Либия се превърна в огромен потоп от бежанци, който наводни Европа. След като се присъедини към Съединените щати, Европа  действа рамо до рамо със Саудитска Арабия, както и с различни джихадисти. И сега тя трябва да се справи с нацистите и с другите расистки и фашистки движения.

Сега, когато Тръмп стигна дотам, че заличава единственото външнополитическо постижение на Обама, така наречения Съвместен всеобхватен план за действие, който е международно споразумение за ядрената програма на Иран и всъщност обяви война на Техеран, опасността за демокрацията в Европа може да се увеличи.

Надяваме се, че за някои хора възраждането на нацизма в Германия може да бъде достатъчна причина Европа да промени коренно външната си политика.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели