/Поглед.инфо/ "Европейците преподават много, много уроци. Аз съм европеец. Мисля, че за това, което ние, европейците, правим по целия свят през последните три хиляди години, трябва да се извиняваме през следващите три хиляди години, преди да поучаваме другите на морал."

Така президентът на ФИФА Джани Инфантино реагира на мощната атака на западните медии срещу Световното първенство, започнало в Катар - арабската страна е обвинена в нарушаване на човешките права (за всеки вкус: емигранти, жени, малцинства, включително сексуални) и са озадачени как е възможно да се проведе главният турнир в света именно там. Причините се търсят в корупцията (вродена черта на международните организации), напомнят, че предишното първенство се проведе във "фашистка Русия". И въобще: накъде върви цивилизованият свят. На 52-годишният швейцарец това му писна и и започна пресконференцията в навечерието на шампионата с едночасова лекция, предназначена да вразуми пресата и западния свят като цяло. Носителят на руския Орден за дружба разкри болката си:

"Днес се чувствам специален. Днес се чувствам като катарец, днес се чувствам като арабин, днес се чувствам като африканец, днес се чувствам като гей, днес се чувствам като човек с увреждания, чувствам се като гастарбайтер."

Инфантино каза, че също е бил тормозен като дете: израснал е в Швейцария в семейство на италиански мигранти и е бил тормозен в училище заради слабите си познания по немски, както и заради червената си коса и лунички. Но когато западните медии са възмутени от правата на мигрантите, работещи в Катар, и говорят за факта, че повече от хиляда от тях са загинали на строителна площадка, той лицемерничи:

„Стотици хиляди работници идват тук, за да печелят пари, печелят десет пъти повече, отколкото в собствените си страни, помагат на семействата си да оцелеят. И го правят по законен начин. Мислите ли, че ФИФА може да дойде Англия, САЩ или Италия и да поиска да разработят система за подкрепа на работниците мигранти? Много работят там нелегално, в Катар работят легално. Има специален фонд за подкрепа, който вече е изплатил над 350 милиона долара компенсации. Най-вече на засегнатите работници. Европа може да направи същото като Катар. Да създаде няколко канала, няколко легални канала, по които някои от тези работници да дойдат в Европа. Ще печелят малко, но щяха да си намерят работа, бъдеще, надежда."

Патосът на Инфантино е прост: „Тази морализаторска едностранчивост е просто лицемерие“.

"Кой наистина се интересува от гастарбайтерите? ФИФА, футболът, Световната купа и, честно казано, Катар също. Преди няколко дни бях на събитие, на което обяснихме какво правим за хората с увреждания на тази Световна купа. Тук се събраха 400 журналисти, а онова събитие беше отразено от четирима журналисти. На света има милиард хора с увреждания. На никой не му пука. На никой не му пука. Четирима журналисти.”

В същото време Инфантино привлече огъня върху себе си:

"Ако трябва да критикувате някого, не оказвайте натиск върху играчите, треньорите. Можете да ме разпънете на кръст, аз съм тук за това. Оставете играчите, треньорите на мира, оставете ги да се концентрират върху играта, не критикувайте Катар , играчите и който и да е друг. Нека хората се насладят на това Световно първенство. И без това се случва само на всеки четири години. Колко сложности има в света, искате ли още повече да разделяте хората, а не да ги обединявате? Моля, нека празнуваме и вярваме, че ние ще подарим на света усмивки" .

Ръководителят на ФИФА може да бъде разбран: подготвяше най-трудното събитие и изведнъж започна започва необуздана критика на всичко и всички. И мястото не е подходящо, и редът е лош, и бирата също беше забранена за продажба. Точно така беше и на последното първенство - тогава Русия също беше тормозена в западните медии, където раздухваха реални и измисляйки нереални проблеми. Но ако си мислите, че западната преса се трогна от речта на Инфантино, тогава грешите, той веднага беше попитан дали е нормално английският отбор да играе срещу отбора на Иран, страна, в която правата на жените и сексуалните малцинства са нарушени:

"Не правителствените режими играят помежду си, а футболните отбори. Искате ли още една световна война? Ако имаме възможност да проведем турнир в Иран, тогава трябва да отидем там, за да променим евентуално нещо. 80 милиона души живеят в Иран Мислите ли, че всички те живеят зле, че там живеят чудовища? Не мисля така. Или ако в Великобритания има 60 милиона души, мислите ли, че всички те са добри без изключение? Вие разделяте - ние ще се бори за обединяване на хората“.

Но, разбира се, най-гръмките бяха думите на Инфантино в началото – че европейците са направили толкова много по целия свят през последните три хиляди години, че сега трябва да се извиняват за следващите три хиляди години, преди да учат други хора морал. Това е много силно твърдение – и също толкова странно.

От гледна точка на преобладаващата на Запад „култура на отмяна“ Инфантино е прав – европейците трябва да платят и да се покаят, да си посипят главите с пепел и да платят обезщетения. Разбира се, не три хиляди години, тук шефът на ФИФА прекали: тогава не само Европа, но дори и Рим не съществува. Войните на Рим с Картаген или Партското царство, разбира се, могат да бъдат приписани на европейската експанзия на изток, но все пак има и обратно движение. И следва нахлуването на маврите в Европа и като цяло възходът на ислямския свят, така че истинската експанзия на Европа навън започва едва през второто хилядолетие. И също не веднага: отначало има само кръстоносни походи, жертвата на които е алтернативно европейската православна Византия и почти станалата също толкова чужд съсед на континента, Русия.

Но пълномащабното разширяване започва едва през XV век, когато са открити морски пътища към Африка, Индия, Южна и Югоизточна Азия и, разбира се, Америка. Тогава европейците се изправят в пълния си ръст – ограбват и заселват, убиват и покръстват, просветяват и избиват, воюват и развиват. И наистина те изграждат евроцентрична световна система, която достига върха на своята мощ през ХХ век. Но всичко минава – и този западно ориентиран свят бързо се превръща в нещо от миналото.

Все още обединеният Запад няма сили да запази световната хегемония: обратното броене вече тече ота десетилетия, а след това ще продължи с години. Нещо повече, самият Запад все повече изпада в криза – преди всичко духовна, морална, етична. Губи жизненост. И тук Западът изведнъж започва активно да се покайва (пред други раси, малцинства), да пренаписва историята си, да събаря паметници на Колумб. Обявява - все още не официално, но вече на ниво "напреднали теории" и образователни програми - основният враг на покаянието и пречка за прогреса е белиях хетеросексуален мъж. Тоест този, който създаде сегашния глобален модел - може да не ни харесва и с право, но отричането на фактите е глупост.

Но ако белият европеец (или американец, разбира се) сега трябва да се покае, това означава ли, че владетелите на западния свят сами са сложили край на проекта за глобално господство на Запада? Защо им е да бързат? В края на краищата, агонията на западната хегемония все още може да бъде удължена и действията на същите англосаксонски сили (начело със САЩ) изобщо не демонстрират примирението им със съдбата и готовността им за преход към многополюсен свят, тоест свят, който не живее по техните правила.

Тук се получава някакво несъответствие: те се покайват на думи и се бичуват, но в същото време играят доста активна игра на световната сцена, опитвайки се не само да задържат позиции, но и да заграбят чужди (Украйна е най-яркият пример). Разбира се, може да се опитаме да обясни всичко, което се случва, като кажем, че наднационалните западни елити изобщо не се тревожат за бъдещето на белите европейци и американци и са готови да ги заменят с мигранти от всякакъв цвят и произход. И като цяло тези бели германци в Германия или потомците на немските заселници в САЩ само пречат - много по-лесно е да управляваш мултикултурна маса, смесена в котел, откъсната от почва и традиции.

Разбира се, по пътя към глобализацията - тоест към новия Вавилон - е необходимо да се създаде чист консуматор, лишен дори от паметта на своите предци, макар и опитът на най-напредналите в тази посока САЩ не дават много основания за песимизъм (или оптимизъм, ако се гледа от гледна точка на обединителите-глобалисти). Някак не е много успешно да се смесват всички и всичко - хората се съпротивляват, а внесените мигранти предпочитат да се групират и да не скачат в общия котел. Какво да кажем за Европа, където всичко това е още по-силно изразено?

Така че едни глобалистки планове (наистина съществуващи, но зле работещи) не могат да обяснят такова желание на европейците за самобичуване. Трябва да има някаква друга причина – дълбоко вътрешна, естествена. Какво кара Инфантино да каже, че европейците трябва да се извиняват дълго време, а не да учат другите на морал. Това е разочарование в собствените сили, дошло след прекомерна гордост. Да, обикновена човешка гордост, изключително характерна за европейската цивилизация.

Цялата европейска експанзия е изградена върху чувството за превъзходство над всички и всичко: индийци и индийци, негри и китайци, руснаци и папуаси. Европеецът искрено се смяташе за висше същество, независимо дали си има работа с представител на диво племе или древна цивилизация. Това чувство не би се вкоренило в него, ако нямаше техническо превъзходство под формата на пушки и пушки, но в крайна сметка то се развива до невероятни размери, достигайки своя максимум на американска земя. Расизмът е до известна степен характерен за всички раси (китайците също се смятат за по-висши от другите), но само сред европейците той придобива характер на активно разширяване, желание за подчинение и след това преработване на всички народи по свой начин. Но когато съвременните западни хора се сблъскаха с възраждането на други цивилизационни проекти (китайски, ислямски и прочее), те осъзнаха, че светът вече не им принадлежи, нещо повече, те все още трябва да се борят за място в него.

Но не със силата на оръжието, а с хитростта и умението да се адаптират, да намерят общ език с тези, които до вчера са смятали за „мръсни араби” или „глупави китайци“. Това искат европейци като Инфантино, за това са готови да се откажат от морализаторството и проповядването и дори да се покаят за греховете на своите предци. Тъй като те нямат реална алтернатива - по-възрастните им братя англосаксонци им предлагат друг вариант: да продължат да учат всички как да живеят, да се опитват да продължат да водят народите, както със силата на парите и думите, така и със силата на оръжието. Но нещо ни подсказва, че в по-голямата си част европейците няма да се борят или да умрат за проект, обречен на провал.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com