/Поглед.инфо/ Геополитическото положение на Румъния я прави необходим елемент от всяка една американска система за съюзи в Европа.

Днес САЩ оказват масиран натиск срещу Русия по три направления: северното през Прибалтика, централното през Полша и южното през Румъния. Южното направление постоянно се засилва. През 2015 г. в Румъния трябва да завърши модернизацията на въоръжените си сили, след което подготовката на войниците и системата на командване напълно ще съответстват на стандартите на НАТО. Освен това планира се програма за мащабно превъоръжаване до 2025-та година.

Премиерът Виктор Понта заяви, че от тази година страната редовно ще увеличава военните разходи. За целта вече са отпуснати 1,4 млрд. евро, което се отрази крайно отрицателно на държавния бюджет. Обяснението е: "Във връзка с украинската криза".

Вече са обявени 85 търга за покупна на въоръжения и техника. Освен за строителството на нова и модернизацията на съществуващата наземна инфраструктура, става дума и за придобиването на изтребители F-16, корвети за флота, самолети IAR-99 Hawk румънско производство. Предвижда се и пълно обновяване на комуникационните системи (замяна на съветското оборудване с американските системи BRASS), както и създаване на инфраструктура за водене на кибервойни. Румънските офицери масово са изпращани в американски и натовски военни академии, в страната пребивават американски съветници. Създава се и база за разгръщането на южните компоненти от американската противоракетна отбрана: още тази година първите ракети прехващачи "Ийджис" трябва да бъдат доставени в базата в Девеселу.

От гледна точка на САЩ това е закономерно. Геополитическото положение на Румъния я прави необходим елемент от всяка една американска система за съюзи в Европа. Парадоксът обаче е, че това се дължи не на политиката на Букурещ, колкото на обкръжението на страната. Румъния е необходима на САЩ като площадка за разгръщането на собствени въоръжени контингенти, като инструмент за реализация на американската политика.

Първо, на глобално равнище Румъния е призвана да стане непоколебим и верен член на "клуба на поклонниците на Америка". На същия този клуб, който ако не се стопява по количество, то най-малко не се и увеличава, както печално констатират стратезите от Държавния департамент на САЩ. Това е особено видимо в сравнение със светлите прогнози от началото на 90-те години. Тогава съгласно каноните за "края на историята" и подема от "третата вълна на демократизация" целият свят трябваше са стане американски – тоест да приеме "единствено правилния" политически и социално-икономически модел.

Доколкото това не се случи, а в редица райони на света американската хегемония се сблъскаха с мощен отпор и конкуренция, САЩ преминаха от стратегия на "вълните" към стратегия на "опорните" точки. Разбирайки, че не могат да подчинят всички и веднага, те заложиха на ключови държави във всички важни райони. Тези държави Збигнев Бжежински нарече "държави опори", чието влияние ще позволи да бъде създаден гръбнака на американската мрежа от съюзи. Именно такава "опора" трябва да стане Румъния съгласно американския замисъл. При това, където се кръстосват няколко района – Централна Европа, Балканите, постсъветското пространство, Западното Черноморие.

Второ, Румъния е необходима на САЩ като американския глас в Брюксел – да контролира и при необходимост да налага вето на всички решения на Евросъюза, които не са съгласувани или не са изгодни за Вашингтон. Работата е в това, че европейската общност до голяма степен е създадена по американски сценарий: обединена Европа е трябвало да опрости американския контрол и управлението на държавите от Стария свят, което се удаваше в продължение на десетилетия.

Но щом изчезна съветската "заплаха", Европа започва да се връща към естествено за нея партньорство с източната част на континента, а чрез Русия и към партньорство с Азия, при това често в ущърб с привилегированите трансатлантически връзки. Без "желязната завеса" в Европа САЩ се оказаха не само ненужни, но често пречеха за истинското единство на континента. Опитите на лидерите на Франция, Германия и Италия да се противопоставят на европейското подчинение спрямо американските интереси се пресичаха. Понякога и със скандали.

С течение на времето Вашингтон започна да използва стратегия за тяхната неутрализация, която е разчетена за по-дългосрочна перспектива – с използването на държавите от "нова Европа". Американските протежета Полша, балтийските страни и Румъния станаха не само пълноправни членове на ЕС, но и получиха право да участват в изработването на решения и дори да налагат вето по тях при първото позвъняване от Вашингтон. Именно за това тяхното членство в ЕС е по-важно и много по-изгодно за САЩ, отколкото на самите тях и на "стара Европа", ако използваме точния израз Доналд Ръмсфелд (военен министър при президента Джордж Буш-младши – ред.)

Трето, Букурещ е важен за САЩ на регионално равнище - като цербер за източноевропейските си съседи. Защото почти всички тези съседи са "проблемни" за САЩ и причина за това са именно техните отношения с Русия. В Капитолия и Ленгли са категорични, че без Румъния е просто невъзможна стратегията по сдържането на Русия чрез нова "желязна завеса".

На северозапад от нея се намира все по-евроскептичната Унгария, която не само страда заради санкциите, но търси и стратегически алтернатива спрямо пълното подчинение на Германия, което по разбираеми причини намира разбиране в Москва. На запад е Сърбия, която е исторически и културно близка с Русия и аутсайдер на европейската история.

На юг е България, която в доклада на Марк Леонард и Нику Попеску за влиянието на Русия в страните от ЕС е сложена веднага след "троянските коне" Гърция и Кипър - като един "приятелски прагматик", сиреч "високорискова държава" и във всички отношения "подозрителна".

На изток от Румъния е Молдова, на североизток Украйна или държави, в които върви открита борба за установяване на американско господство.

По такъв начин всички съседи на Румъния са "интересни" за САЩ и без нея Вашингтон не може да реши проблемите си в свой интерес. Именно затова Америка смята, че трябва да разположи в тази страна свои сили в такова количество, че с помощта на местни контингенти да създаде за себе си възможност във всеки един момент да осъществи "хуманитарна интервенция" срещу всяка от съседките на Румъния.

Букурещ е необходим съюзник на Вашингтон. Без него няколко много важни за САЩ части на Европа остават извън американски контрол. Без Румъния няма да бъде постигната целта за създаването на НАТО, формулирана от първия й генерален секретар лорд Исмей - "Америка да стои в Европа, Русия извън Европа, а Германия да бъде държана на каишка".

Иначе Европа ще тръгне по свой път. Само че този път преминава през Изтока, което е абсолютно неприемливо за Вашингтон. /БГНЕС

--------------

Якуб Корейба, полски политолог. Анализът е публикуван в агенция РИА "Новости".