/Поглед.инфо/ В деня на националния празник (годишнина от въстанието от 1911 г.) тайванският министър на отбраната Цъ Гуожен, говорейки в парламента, обяви нова интерпретация на това, което се смята за първия удар от Пекин: „Преди това смятахме първия удар за атака с артилерийски снаряди и ракети. В момента китайски дронове пресичат границата, причинявайки ни много проблеми. Следователно дронове, навлизащи във въздушното пространство на Тайван, сега ще се третират като първи удар”.
Освен това преди седмица същият военен министър, говорейки за ответни мерки в случай на пресичане на червената линия, под първия удар имаше предвид нахлуването на бойни самолети на КНР във въздушното пространство на острова, което включва 12-милната линия от брега. Сега вече говорим не само за пилотирани летателни апарати, но и за безпилотни летателни апарати.
Което означава значително намаляване на прага, отвъд който започва войната. Бойният самолет (и министър Цъ очевидно не е имал предвид двуплощник) е по-забележим, неговото влизане и излизане от въздушното пространство е по-контролирано, накрая, броят на изтребителите и още повече на бомбардировачите (дори и за такъв голяма армия като китайската) е по-ограничен, тоест самолетът не е игла.
Докато дроновете са различни: преведени на езика на кинологията - от чихуахуа до гигантски санбернар. И ако собствеността върху голям боен дрон все още може да бъде изчислена по някакъв начин, тогава какво ще кажете за малък квадрокоптер, който се продава във всеки магазин? Въпросът не е празен, защото, купувайки такъв малък дрон от китайско производство (Какво друго? Титлата на работилницата на света на КНР заслужено) и поставяйки върху него съответните идентификационни знаци, всеки, който иска да напакости ( казват, че британците са склонни към това, въпреки че не само те) може да изстреля играчката в посока Тайван и по този начин допълнително да умирише на световната атмосфера.
В крайна сметка Цъ Гуожен, обеща да отговори на всяко изстрелване. Може да се предположи, че това е така. Въпреки че тайванският министър не казакак точно ще отговори. Което допринася за несигурността.
В същото време, разбира се, китайските комунисти, наследниците на Мао и всичко това - те никога не са признавали суверенитета на Тайван (както обаче и САЩ не го признават официално). Но непризнаването си е непризнаване и в същото време повече от четвърт век - ако го разглеждаме по различен начин, и като цяло от 1958 г. - насилственото обединение на островен Китай с континентален Китай не е било на дневен ред. Китайските власти изхождат от факта, че ако не се направят резки движения, Тайван рано или късно ще последва пътя на Хонконг и Макао. Тоест ще се обедини отново с Китай на принципа „една държава – две системи“. И бързането тук може само да навреди.
Досега подобна политика изглеждаше оправдателна, но и съмненията нарастваха. Възможно е, ако “Гоминдан” продължи да монополизира острова, рано или късно да се стигне до обединение с континентален Китай. Изминаха много години, откакто привържениците на Чан Кайши намериха убежище на острова. Както “Гоминданът”, така и КПК вече не са същите, те са извървели дълъг път и помирението в духа на окончателната прегръдка на Монтеки и Капулети по принцип беше възможно.
Но сега на острова цари плурализъм, има и други политически сили, за които принципът за обединен Китай не е толкова свещен, колкото за “Гоминдана”. Израснаха поколения, за които независимостта на Тайван е най-важна. Освен това, от гледна точка на икономическия партикуларизъм, островът е много по-богат от континента по отношение на БВП на глава от населението, поради което идеологията на Поднебесната се ерозира, отстъпвайки място на идеологията на независимата тайванска нация.
Отново не всичко беше толкова гладко с Хонконг. През 2019 г. имаше сериозен опит за "цветна революция" и освобождаване от властта на Пекин. Може да си представите нещо подобно, но в Тайван.
Най-накрая времето на неутралитет и дори приятелски неутралитет на Съединените щати – и по-широко: на западния свят – по отношение на Китай отмина. КНР все повече се възприема като все по-голяма заплаха за западната хегемония. С тази нагласа вбиването на клинове в и без това сложните на континентален Китай с Тайван е политика, която се подразбира. Пак утре (за Запада) може да е твърде късно.
В този контекст изявлението на министър Цъ за дроновете може да има големи последици.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com