/Поглед.инфо/ "Когато Европа беше ръководена от хуманисти, вярващи, офицери и войници, които са срещали смъртта, революционери, военноначалници, борци за свобода, дисиденти или писатели, често смачкани от историята и свикнали с нейния трагичен характер, без да забравяме съзнанието за собствената им ограниченост, тогава войната беше нещо сериозно, а международните отношения - бойно поле. Способни ли са юристите, чиновниците и технократите, които ни управляват, професионалистите по политика и административно право, които са ходили само в големите столици и са срещали само техните лидери в големи хотели, които не четат и никога не са воювали, които гледат на религията като на дреболия, и нямат историческо съзнание, способни ли са те да воюват с “Ислямска държава” и да спорят със Саудитска Арабия, Ердоган или Башар ал Асад? Това е истинският въпрос, защото те не са били избрани за това, а за да бдят за запазването на пенсиите и социалните плащания".

Това казва в интервю за "Фигаро" Пиер Вермеран,  специалист по история на съвременния Магреб, професор в Университета Париж-I Пантеон-Сорбона и член на Института за африканския свят (IMAF ). Той е живял в Мароко, Египет и Тунис. Последните му публикувани трудове са “Шокът на деколонизацията” (Le choc des décolonisations, 2015 г.) и “Франция в земята на исляма - Колониална империя и религии, ХIХ-ХХ век” ( La France en terre d'islam - Empire colonial et religions, XIXe-XXe siècles).

- След Париж, сега Брюксел стана мишена на ислямисткия тероризъм. Символичен ли е този избор?

- Очевидно Брюксел се възприема като столицата на Европа, той е нещо повече от столица на Белгия. Разбира се, той е и това, но то е второстепенно за терористите. Освен това Брюксел е и една от столиците на НАТО, той е пълен със символика. На Европа, на франкофонията, на Запада. Въпреки това, до известна степен, това е и признание за безсилие, защото занапред Брюксел ще бъде прочистен старателно и проучен внимателно, и въпросните клетки ще бъдат окончателно ликвидирани. Брюксел няма мащаба на Париж или Лондон и е възможно белгийските власти да бъдат ефикасни и безмилостни.

- Може ли да се говори вече за война между Европа и радикалния ислямизъм?

- Радикалният и джихадистки ислямизъм, чрез неговите основни разклонения “Ислямска държава” и “Ал Кайда”, е във война срещу Европа и целия свят. Вижте картата на атентатите, извършени от 2001 г. насам, нито един континент не е пощаден, нито една цивилизационна зона: Китай, Индия, Русия, всички мюсюлмански страни и техните държави, разбира се, Европа, САЩ, Африка, Израел, християните от Изтока и кюрдите, йезидите, шиитите и дори мавзолеите на суфиите и историческите паметници (руините в Палмира).

Това е радикална, миленаристка война, която може да изглежда непоследователна и отчаяна. Но, от една страна, нищо не е отчаяно спрямо Бог… А, от друга страна, теоретиците и идеолозите на “Ислямска държава” залагат на ефекта на увличането и верижните последствия. За ефекта на увличането те имат право, защото колкото повече чудовищни неща извършват, толкова повече кандидати за джихад, включително крехки млади момичета или семейства, се втурват към тяхната територия…

Що се отнася до верижните последствия, те не са се отказали да изправят европейците и немюсюлманите срещу мюсюлманите, да предизвикат контратероризъм, провокации, да променят хода на изборите, да накарат правителствата да дават обещания за сигурност, да направят така че да бъдат избрани кандидати, които са враждебни към исляма (като Тръмп), да изправят държавите една срещу друга, да тласнат мюсюлманите срещу техните управляващи и т.н. 

Това се нарича политика на най-лошото. За да се разхлаби примката, която стяга “Ислямска държава” и да бъдат преместени границите в Близкия изток, трябва да се разпространят огнищата на война и тероризъм, защото техните последствия винаги са непредсказуеми и водят към неизвестното. Това е толкова различно от доминиращите политика и идеология в буржоазните демокрации, че е непонятно…

- Как се сблъскват локалните, регионалните и транснационалните предизвикателства?

- Тази нова световна война е продукт на глобализацията. Тя изправя едни срещу други събития и актьори, които априори нямаха никакъв шанс да се познават и да се срещнат. Така шефовете на “Ислямска държава” идват от два априори несъвместими свята: офицерите от партията БААС на Саддам Хюсеин, обучени от КГБ и Съветската армия през 80-те г., и теоретиците на джихада, обучени в медресатата в Пакистан и ислямските университети в Саудитска Арабия в същата епоха; тези хора се бият заедно. Освен това те са в контакт с цялата джихадистка младеж от Средиземноморието, независимо дали тя идва от Близкия изток, Магреба, Европа или Кавказ. 

В конкретния случай става дума за глобална, световна война, планирана от професионалисти, които срещат и ръководят дистанционно дребни престъпници от предградията, родом от Риф, изгубения средиземноморски район в северната част на Мароко, родени във Франция или Белгия, отдали се в младостта си на престъпността, наркотрафика, и прекарали голяма част от живота си в кръчмите и нощните клубове. Подобни срещи, колкото и невероятни да са те, правят борбата срещу тези мрежи изключително трудна. Няма типичен профил, а само отделни случаи, особено ако прибавим новоприелите исляма, опортюнистите, братовчедите или приятелите, които участват от солидарност или понеже са очаровани. Всичко това създава един невероятен калейдоскоп, който върши работа обаче.

- Въоръжена ли е Европа за тази война?

- Явно не. Можем само да се учудваме от невероятната наивност и неподготвеност на европейските лидери. Вярно е, че либералната дребна буржоазия, която ръководи Европа, има диаметрално противоположни ценности и светоглед спрямо онези на хората, с които се бори. Когато Европа беше ръководена от хуманисти, вярващи, офицери и войници, които са срещали смъртта, революционери, военноначалници, борци за свобода, дисиденти или писатели, често смачкани от историята и свикнали с нейния трагичен характер, без да забравяме съзнанието за собствената им ограниченост, тогава войната беше нещо сериозно, а международните отношения - бойно поле. Способни ли са юристите, чиновниците и технократите, които ни управляват, професионалистите по политика и административно право, които са ходили само в големите столици и са срещали само техните лидери в големи хотели, които не четат и никога не са воювали, които гледат на религията като на дреболия, и нямат историческо съзнание, способни ли са те да воюват с “Ислямска държава” и да спорят със Саудитска Арабия, Ердоган или Башар ал Асад? Това е истинският въпрос, защото те не са били избрани за това, а за да бдят за запазването на пенсиите и социалните плащания. 

От ноември знаем, че Моленбек и определен брой градове на наркотиците и престъпността, са огнища на заразяване с джихад; знаем, че много въоръжени мъже са решителни и готови да умрат. Европол предупреди, че 200 джихадисти, обучени във войната в Сирия, са проникнали сред мигрантите; знаем, че няколко държави и организации в Близкия изток искат да ударят Европа и да причинят смъртта на максимален брой хора; знаем, че наркомрежите приемат терористични клетки, според оперативния начин на действие на мафиите и т.н. Какво направи Европа? Издигна бариери в хаоса, преговаря с тариката Ердоган и се разкъсва от раздори за все още висящи проектозакони… 

- Трябва ли да се даде поле за действие на националните държави?

- Може би, но за какво? Нашите лидери казаха войнствено “това е война”. Бяха гласувани закони и извършени обиски. Но после? Какво правим с исляма във Франция, който все още се намира под опеката на чужди държави и организации? Какво правим с накротрафика, доставчиците на хора, мрежи и оръжия? Какво правим с мрежите за международна комуникация (интернет, телевизия), които непрекъснато разпространяват в Европа призиви за джихад и за война срещу неверниците? Какво правим със стотиците джихадисти, завърнали се в своите страни, трябва ли да се молим да бъдат помилвани? Какво правим с Близкия изток, продължаваме ли да слагаме знак за равенство между Башар ал Асад и “Ислямска държава”, докато продължаваме да продаваме оръжия на Саудитска Арабия, за да воюва с Йемен? И преди всичко какво правим с Европа, може ли тя да се обедини около една последователна политика или трябва да забравим за нея  и всеки да се организира сам с подръчни средства? Както казват военните: каква е целта на войната, какви са средствата, кои са съюзниците и какъв е планът за битката?

Превод от френски: Галя Дачкова