/Поглед.инфо/ В своя статия, публикувана в годишника на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2015 г. (OECD Yearbook 2015), Андреас Шлайхер, директор по образованието и уменията в тази организация на най-високоразвитите държави, анализира последното изследване PISA. Тези изследвания на образователните компетенции на 15-годишни ученици разкриват много поуки и митове след стартирането на програмата през 2000 г. Шлайхер посочва няколко от тях.
Лишеността е съдба
Съществуват много спорове дали благодарение на образованието могат поне частично да бъдат заличени социалните неравенства и за разликите между бедните и по-богатите ученици.
В действителност, деца с еднакъв социален произход могат да покажат много различни нива на представяне, които зависят от тяхното училище или страна. Страните, в чиито образователни системи по-ощетените ученици успяват, са способни да намалят социалните неравенства. Те привличат най-способните учители в най-трудните класове и най-можещите училищни лидери в най-запуснатите училища, което тласка всички учащи се към най-високи стандарти.
Всичко зависи от вложените пари
Според данните, разходите за образование на ученик обясняват под 20% от разликите в представянето на учениците сред страните от ОИСР. Например, в Словакия разходите за един ученик между 6 и 15-та му година са около 53 000 щатски долара, но той се представя на същото ниво, на което и американски ученик, за когото разходите за същия период са над 115 000 долара.
Успехът в образованието е как и за какво се харчат парите, а не само в това колко пари се харчат.
Качеството на образованието и персоналният подход зависят от големината на класа
Въпреки това популярно мнение, резултатите от PISAНЕ показват връзка между големината на класа и образователните резултати нито в рамките на страните, нито между държавите. Най-добре представящите се образователните системи систематично поставят акцент върху качеството на учителите, а не върху големината на класовете. Страните с високи постижения инвестират в конкурентни учителски заплати, продължаващо професионално развитие и баланс в работното време, които да позволяват на учителите да допринасят за своята професия и да израстват кариерно. Качеството на учителите тежи повече от големината на класа.
Успехът в образованието е въпрос на талант
Наследена интелигентност или усилена работа е причината за доброто представяне? На Запад се шири убеждението, че да имаш късмет е по-важно за успех в математиката и природните науки, отколкото да се трудиш упорито. За съжаление, учителите често пъти очакват по-малко от ученици със скромен социално-икономически произход, дори и те да показват сходни нива на успех, сравнени със своите по-заможни връсници. Тези ученици и техните родители ще започнат да очакват по-малко също.
Във Финландия, Япония, Сингапур, Шанхай, Хонг-Конг учащите се, родителите, учителите и обществото като цяло вярват, че всички ученици са способни да достигнат високи постижения и стандарти и имат нужда да направят това. Обучаваните многократно заявяват, че вярват, че ако работят здраво, техните учители ще им помогнат да изпъкнат. От своя страна учителите изискват от свички свои питомци да постигат най-високите цели. В тези образователни системи, ако някой изостава, това се идентифицира бързо, причината за това се диагностицира точно и се спешно се предприемат необходимите мерки за преодоляване на проблема. Така учениците с най-големи нужди получават най-големи ресурси.
Високите постижения са резултат от селекция
От векове стои и въпросът как най-добре да се облслужват нуждите на учениците. Едни системи са не-селективни и се стремят да предоставят еднакви възможности на всички студенти, докато други разделят и подбират учениците според техния потенциал или интереси. Според шиклишето, първите служат на равенството, докато вторитестимулират качеството. Обаче нито една от страните с високо ниво на разделение (стратификация) или пък повтаряне на класовете не е сред най-добре представящите се нации. Резултатите от изследванетоPISAна ОИСР показват, че най-добрите образователни системи заимстват елементи и от двата подхода.
Превод: Мариян Карагьозов