/Поглед.инфо/ На пръв поглед, Обама нанесе безпрецедентен дипломатически удар на своя топ-съюзник Израел. Но това няма да има дългосрочно влияние, защото Тръмп е решен да направи всичко по силите си в следващите 4 или 8 години да възстанови и издигне отношенията с Тел Авив до най-високото им равнище в историята.

Подобна теза може първоначално да ви се стори странна, но си струва да се замислите дали Обама без да иска не направи услуга на Израел, като инструктира Саманта Пауър да се въздържи при гласуването на Резолюцията на СС на ООН №2334.

Историческият документ, който наскоро бе гласуван, съдържа остра критика по отношение на поведението на израелците спрямо палестинския народ и представлява най-голямата дипломатическа победа над Тел Авив, която е още по-сладка заради факта, че администрацията на Обама пасивно допусна това да се случи, заемайки позицията „въздържал се”. Не е тайна, че Обама и Нетаняху изпитват дълбока лична неприязън един към друг, независимо от доброто сътрудничество на техните „дълбоки държави” (deep state – военните, разузнавателните служби и дипломацията). Отиващият си президент вероятно е искал да нанесе една последна, но незабравима обида на омразния съперник, и в този смисъл той постигна безспорен успех.

„Лошата” за Израел Резолюция №2334 получи широк медиен отзвук, а всички участници в дебата я квалифицираха като голям удар по международната репутация на Тел Авив. На теория това безспорно е така, но на практика Израел никога не е имал такава безупречна репутация, за каквато се говори. Причината е, че от самото си създаване досега Израел винаги се е ползвал от закрилата на правото на вето на САЩ, което го е защитавало от официалните критики на други държави. И тъй като това вече необратимо е част от миналото, време е да се замислим какво на практика променя Резолюция №2334. Защото колкото и символика да носи този документ, колкото и остри да са думите използвани в него, няма механизъм, който да бъде приложен, за да сме сигурни, че Израел ще се придържа към решението на Съвета за сигурност. Независимо, че може да се спори какви цели точно преследват някои държави с тази резолюция, истината е, че повечето големи сили (с изключение на Иран) няма да упражнят натиск спрямо Тел Авив, тъй като всяка една от тях има своите икономически и стратегически интереси от сътрудничеството и добрите приятелски отношения с него. Нещо повече, каквито и действия да предприемат, вероятно те ще бъдат по-скоро от символичен характер, с цел да паснат на новата им реторика. Въпреки това, има вероятност Русия постепенно да поеме водещата роля в организацията на нов кръг от мирни преговори между Израел и Палестина.

И все пак, това не дава обяснение как Обама без да иска направи услуга на Израел. За да отговорим на този въпрос трябва да кажем няколко думи за новоизбрания президент Доналд Тръмп и неговата реакция на резолюцията на ООН. Бъдещият президент неведнъж е изразявал своята лоялност и подкрепа към основния съюзник на САЩ по редица въпроси, като случаят с решението на ООН не прави изключение. В Twitter Тръмп разкритикува документа и обеща, че когато поеме президентския пост, нещата в ООН ще се променят. Неговите думи са ключ към отговора на въпроса как точно персоналният удар, който отправи Обама към Нетаняху на изпроводяк, ще се върне обратно при него и то по най-грандиозният и неочакван начин. Тръмп вече разкри намеренията си, като обеща да признае Йерусалим за столица на Израел и да премести там американското посолство. Сега обаче, неговите геополитически стремежи са още по-разпалени, заради желанието му да помогне на своя най-близък съюзник и да злепостави предшественика си като поеме посока тотално противоположна на неговата.

Преди това събитие, Тръмп открито се противопоставяше на иранската ядрена сделка, която администрацията на Обама успя да договори, и обещаваше, че или изцяло ще предоговори споразумението, или окончателно ще го анулира. Сега обаче, той е още по-целеустремен в това отношение, тъй като смята за спешна необходимостта да премахне дипломатическата вреда, нанесена от Обама по възможно най-символичния начин. Тръмп е принуден да го направи не само, за да увери своя важен съюзник, че независимо от всичко Вашингтон стои твърдо зад Тел Авив, но и за да покаже на Обама, че е пълен провал и че елементите на неговото наследство, в което той лично инвестира (Резолюцията на СС на ООН №2334, Obamacare, „Премахването на Асад”, сближаването с Куба, новата студена война и т.н.) могат да бъдат ликвидирани в един миг, ако Тръмп пожелае. Към момента, съперничеството на Обама с Нетаняху е неразривно свързано със съперничеството му с Тръмп, и новоизбраният президент е пределно наясно с това. Ето защо Тръмп интерпретира решението на главнокомандващия да инструктира посланик Саманта Пауър да гласува „въздържала се” като непростима обида срещу него самия.

Ако погледнем назад във времето, Обама никога не е подкрепял искрено палестинския народ спрямо Израел, заради ясната връзка между „дълбоката държава” във Вашингтон и Тел Авив (която той засили допълнително с 10-годишната военна сделка на стойност 38 милиарда долара). Но Обама реши да използва този световноизвестен факт докато все още е на власт, като удобно извинение да направи исторически конфронтиращ жест спрямо двамата си опоненти.

Източник: Sputniknews
Превод: Антоанета Киселинчева