Джей Розън е роден през 1956, преподава журналисти¬ка в Нюйоркския универси¬тет. От пет години поддър¬жа водещия журналистически блог Pressthink, който през 2006 беше отличен с Награ¬дата за мир на „Репортери без граници". Освен това Розън е в съвета на онлайн енциклопедията Wikipedia и е автор на книга за граждан¬ската журналистика.

- Навсякъде се говори за това, че безплат­ната култура на интернет унищожава финансовата основа на качествената журналистика. -- Напротив, интернет създава огромни възможности за качествена журналисти­ка. Все пак признавам, че интернет за­плашва стария икономически модел на из­дателите. Рекламата във вестниците и списанията, която правеше възможна го­ляма част от всекидневната журналисти­ка, вече не действа. Тази тенденция не мо­же да бъде спряна. - Тогава в какво се състои големият жур­налистически потенциал на онлайна? -- Интернет улеснява достъпа на големи групи хора и така позволява на журнали­стиката да използва техните способно­сти. Днес всеки може да използва инстру­ментариума на медийната продукция и тъкмо това прави този нов етап интере­сен за пресата: много хора участват и то­ва е чудесно. - Какво ще се случи със сериозните вест­ници? Изследователите предсказват края на печатното слово. -- Тези предсказания засягат само едно наблюдение: какво се случва, когато две не­ща се застъпят - спадането на тиражите и това, че вестникарите не успяват да променят своя продукт. Никой не знае да­ли ще успеят. Преди немного години вест­никарските издателства все още бяха мно­го силни и стабилни, което днес вече не е точно така.Много се надявам, че те ще намерят пътища да интегрират подкрепа­та на гражданите в своята информация. Все пак изхождам от това, че журналисти­ката ще излезе по-силна от сегашната си­туация. Следователно всичко това не е ка­тастрофа. Може да е катастрофа за някои издателства, но със сигурност не и за сво­бодната преса като такава. - Как преценявате шансовете на тради­ционните семейни издателства като компаниите „Вашингтон Пост" или „Ню Йорк Таймс"? -- Без съмнение знаете, че прегръдката с интернет за тях е въпрос на оцеляване. Уебсайтовете им са превъзходни. С изклю­чително добрата качествена онлайн жур­налистика те са на прав път в развитието си от вестникарски издателства към уеб базирани информационни организации. Но генетично и в исторически план в главите на техните мениджъри все още има много неща, които пречат на творческото бора­вене с мрежата. - Кои вестници според вас подхождат особено творчески към сегашната си­туация? -- За учудване няколко провинциални вестника са създали много иновативни и добре развиващи се уебпродукти. Тези вестници имат водеща роля, защото са ръ­ководени от прогресивно мислещи фами­лии. Например „Лорънс Джърнъл Уърлд" и „Бейкърсфийлд Калифорниън". Значи има решения. Отвъд издателствата съще­ствува Talking Points Memo на блогъра и по­литически журналист Джошуа М. Маршал (сайтът на родения през 1969 журналист е поставен от „Ню Йорк Таймс" сред най-по­пулярните и уважавани сайтове - бел. ред.). Заедно с лоялните си читатели той създаде малка медийна империя, която ве­че има четири филиала, работещи заедно. Те произвеждат повече трафик, отколко­то „Лос Анджелис Таймс", и са влиятелни точно колкото един голям всекидневник -и всичко това възникна в мрежата. Или вземете други успешни блогове като paid-Content.org, новинарски сайт, който се стреми да разпространява в интернет ка­чествени новини. Има и някои други успеш­ни случаи. - Какво ви мотивира да станете блогър? -- Започнах моя блог Pressthink по раз­лични причини. Първо, исках да науча нещо за блог революцията, като пробвам сам, а не да прочета за нея в някоя книга. Второ, винаги съм искал да създам независимо спи­сание за критика на пресата, което да про­следява днешния преход на пресата към ди­гиталната епоха. За да разбера по-добре тези значими промени и за да мога да им влияя, станах блогър. - В Германия вече се оформи малка група влиятелни блогъри, но те съвсем не са толкова много, колкото в САЩ... -- Свързано е с американската култура. Американците не са имали проблем с това да започват от нулата. Ако при нас каже­те, че в скоро време ще станете издател, хората ще го приемат за нормално, докато в други страни ще ви погледнат накриво. Важна причина за популярността на блого-вете е, че хората усетиха затвореността и безучастността на медиите. - Издателите трябва ли да се тревожат, че "Гугъл" все някога ще ги окупира? -- Не. Наистина някои издатели смятат, че Google News краде техни съдържания и не плаща за това. Това е само наполовина исти­на: сътрудниците на "Гугъл" знаят, че не про­извеждат информация. Освен това "Гугъл" ор­ганизира трафика в мрежата, преди всичко към достойните за доверие източници. Това наистина е голямо предимство за всички, които предлагат информация. Затова те не трябва да се оплакват. - Какво обаче ще кажете на тези, които създават платени архиви? -- Търсачките са причината да пропадне експериментът със заплащането при пол­зване на онлайн архива на „Ню Йорк Таймс" и на неговата страница за мнения. От този проект „Ню Йорк Таймс" наистина спечели пари, даже беше достигнат планираният оборот, което означава, че имаше достатъ­чно желаещи абонати. Но от „Таймс" бързо забелязаха, че търсачките насочват още по­вече хора към техния сайт, така че сметна­ха, че ще им върви по-добре, ако отворят ар­хивите си. - За какво трябва да се подготвят журна­листите в бъдеще? -- Те ще трябва да променят много неща, най-вече отношението си към технологии­те. Преди беше достатъчно да могат да об­служват само пишещата машина, за всичко останало се грижеше друг отдел. Днес жур­налистите са по-ценени, ако си служат гъв­каво с технологията и публикуват на много нива. Извън това трябва да се научат да из­ползват предоставените от читателите информации, за да усъвършенстват соб­ствените си новини и разследвания. Накрая журналистите трябва да са готови да пре-открият самите себе си. Добрите стари времена, когато можеха да получат места в стабилна организация, отминаха. Това вече го няма в медийния свят. Журналистите трябва да се учат да мислят като пред­приемачи, да създават свои предприятия и да работят сами или в малки групи. - Виждате ли сериозни трудности в това? -- Журналистите са зависими същества, защото все още вярват в „бащата мечта", който стои зад всичко. Никога не са му има­ли вяра, но винаги са знаели, че той се грижи за рекламата, осигурява офиси, печатници и се занимава с всичко. Те смятаха, че имат право да бъдат оставени на мира, за да си вършат работата. Известно време върве­ше добре, но добрия „баща мечта" вече го няма. Й в бъдеще също няма да има друг, който да решава проблемите им и да ги под­крепя.