/Поглед.инфо/ През последните няколко седмици открих, че мисля по доста време за джихадистката стратегия на Ал Каида и как тя уподобява тази на Ислямска държава /ИД/. По-рано този месец написах за вероятността запазената марка на джихадизма на Ал Каида да надживее тази на ИД.

Миналата седмица пък написах, как на идеологиите е по-трудно да убиват, отколкото на индивидите, фокусирайки се върху ефекта, който ще има върху групата и върху глобалното джихадистко движение смъртта на Насър ал-Ухайши, лидера на Ал Каида на Арабския полуостров /АКАП/.

Но отвъд влиянието на лидери като Ухайши, има и други аспекти на стратегия, които влияят върху войната за духа на джихадизма. По-специално говоря за място и време. И Ал Каида, и ИД се стремят към създаването на световен халифат, но двете се различават доста по това как да бъде постигната тази цел и колко скоро това може да бъде постигнато.

Ал Каида твърди, че халифатът може да бъде установен единствено след като САЩ и техните европейски съюзници бъдат победени, до такава степен, че да не могат да се намесват в мюсюлманските страни – било поради липса на възможности, било – на желание. Организацията преследва подход с дългосрочна война, който подчертава нуждата от атака срещу САЩ ,"далечният враг", преди да се концентрира върху свалянето на местните правителства. ИД възприема противоположна тактика. Тя е възприела по-спешния подход "Защо чакаме?" и се концентрира върху усилията за незабавно завземане, задържане и управление на територии. Тази стратегия е в състояние да използва всяка завладяна територия и ресурси в името на разпростиране из континента. Директният подход обяснява решението на ИД за бързо обявяване на халифата в началото на Рамадан миналата година, след като беше превзета по-голяма част от територията на Ирак и Сирия. Посланието на групировката към мюсюлманския свят е, че халифатът е тук и сега, и че на света няма нищо, което може да спре неговата неумолима експанзия.

След краха на талибанския халифат в Афганистан няколко джихадистки организации се опитаха да създадат ислямистки държави, като сегашният опит на ИД /втори опит на организацията/ е най-пресен. Досега всеки от тези опит приключваше със зрелищен провал и при всеки от случаите, включително и при талибанския халифат, западна военна интервенция играеше ключова роля в падането на джихадисткото държавно образувание – и така ще се случи също и в случая със т. нар. халифат на ИД.

Сегашни джихадистки държавни власти

През 2006 г. внушителен брой джихадистки групировки начело с Ал Каида обявиха в Ирак, че сформират Ислямска държава в Ирак. Те дори започнаха да наричат себе си Ислямска държава в Ирак. Докато групировката в началото засенчи ядрото на Ал Каида по привличане на чуждестранни бойци, външно финансиране и публичност, американската армия и "Пробуждането на Анбар" /30 племена от провинция Анбар образуваха съюз за битка срещу Ал Каида – бел. ред./ значително отслабиха групировката. Американското изтегляне през 2010 г. и сектантската политика на правителството на бившия иракски премиер Нури ал-Малики позволиха на групировката да оцелее и гражданската война в Сирия помогна на организацията да възстанови силата си и израстването до това, което представлява днес.

През 2011 г. , когато Йемен се бореше през кризата, която поставяше едни срещу други елементи от армията, АКАП използва възможността, осигурена от хаоса, да заграби големи количества оръжие, а също и да разпростре влиянието си върху обширни райони от територията в южен Йемен. Въпреки това към средата на 2012 г. йеменските сили, подпомогнати от американското разузнаване и обучение /и известна въздушна подкрепа/ успяха да превземат отново по-голямата част от териториите, завзети от АКАП.

Уникални моменти от мнението на АКАП през този период бяха разкрити при намирането на писмата, изпращани от Ухайши до Абу Мусаб Абдел ал-Уадуд, водач на Ал Каида в ислямския Магреб. В писмата, които журналистът Рукмини Калимачи откри в Тамбукту, Мали, Ухайши споделя някои от научените от него уроци – и грешки, правени от неговата организация – така че Уадуд и Ал Каида в ислямския Магреб да не ги повтарят. Според едно от писмата на Ухайши неговата групировка понесла значителни загуби на хора, материали и пари през 2012 г., далече надвишаващи тези, които спечелили през 2011 г. По-високият професионализъм на групировката и нейната оперативна активност довели до загуби на АКАП на известен брой важни членове при американски въздушни удари, включително и Ануар ал-Авлаки и Самир Хан.

В друго от писмата Ухайши обяснява защо неговата групировка целенасочено не е обявила емират в южен Йемен: "Когато установихме контрол върху териториите, Генералното командване ни посъветва да не декларираме създаването на ислямско княжество или държава по ред причини: ние не бихме били в състояние да третираме хората на държавна основа, тъй като нямаше да сме в състояние да осигуряваме всичко за техните нужди, главно тъй като държавата ни е уязвима. Второ: Страхът от провал, в случай че светът заговорничи срещу нас. Ако това се случи, хората може да се отчаят и да повярват, че джихадът е безплоден."

Той окуражава Уадуд също да се въздържи от обявяване на ислямско княжество, но съветът му остава пренебрегнат. Малко след получаването на писмото от Ухайши, джихадистите , свързани с Ал Каида в ислямския Магреб обявиха ислямска държава с името Азавад в северна Мали през април 2012 г. Но френската намеса в Мали през януари 2013 г. бързо изтласка джихадистите от завзетите от тях територии, с което приключи краткият живот на държавата Азавад.

Последните опити за създаване на ислямско образувание в Сомалия също бяха осуетени от международна коалиция. А и през последните месеци Боко Харам, които сега се наричат Вилаят ал Судан ал Гарби , след като се заклеха във вярност на ИД, загуби голяма част от територията, която групировката беше превзела в северна Нигерия.

АКАП заграби още земя през 2015 г., когато страната изпадна в хаос. През април групировката установи контрол в Мукала, петият по големина град в Йемен и столица на провинция Хадрамавт. Междувременно джихадистки групировки в Либия – като Ансар ал-Шариа, Съвет Муджахеддин шура и Трите вилаета на Ислямска държава се биеха със светски, националистически или племенни сили за контрола в страната.

И, разбира се, ИД установи контрол върху големи части от Ирак и Сирия през миналата година и обяви възстановяването на халифат там. Театралното и насочено към геноцид насилие доведе до формиране на коалиция, която започна въздушни удари срещу тях през септември 2014 г. От тогава групировката загуби много от стратегическата си мощ, както и голяма част от икономическата си инфраструктура, много личен състав и оръжие. ИД също така загуби контрол върху голяма част от територията в Ирак и Сирия, включително върху места като Тикрит, Кобане и съвсем наскоро Тал Абиад. Все още ИД контролира градовете Рамади в Ирак и Палмира в Сирия, въпреки че групировката се намира под ударите на международна въздушна кампания, както и на местни наземни сили.

Стратегията на Бин Ладен

САЩ и Западът играят ключова роля за провалянето на сегашните джихадистки образувания в Ирак, Йемен, Мали и Сомалия. Този факт със сигурност не би изненадал Осама бин Ладен, който приживе стана свидетел на такива събития. От началото на неговата публична кампания за основаване на халифат и в своето "Обявяване на война срещу американската окупация на страната на Двете свети места", Бин Ладен предупреди , че САЩ трябва да бъдат прогонени от региона преди да може да бъде постигнат прогрес. Бин Ладен подчерта, че действията на Хизбула в Ливан са пропъдили САЩ и френските сили от Леванта, което даде на групировката пространство за превръщане в сериозен играч в региона. Той се стремеше да повтори този успех на друго място.

Това беше стратегическа визия, която Бин Ладен имаше до смъртта си. В писмо, писано до неговия асистент Атиях Абд ал Рахман – някъде през март или април 2011 г., той поиска от Ал Рахман да препрати писмото до Ал Каида в ислямския Магреб, настоявайки да се фокусират повече върху нападения срещу американски посолства и петролни компании, отколкото срещу местни сили за сигурност. Бин Ладен също искаше да предупреди привилегированите за опасностите от преждевременно обявяване на халифат:

"Трябва да подчертаем важността при избора на време за създаване на Ислямска държава. Трябва да сме наясно, че планирането на създаването на държавата започва с изтощаването на основната влиятелна сила, която наложи обсада на правителството на Хамас, и която свали ислямския емират в Афганистан и Ирак въпреки факта, че тази сила беше изчерпана. Трябва да пазим в съзнанието си , че тази основна сила все още има капацитет да обсади която и да е ислямска държава и че подобна обсада може да принуди хората да свалят надлежно избрани правителства.

Трябва да продължим да ги изтощаваме, докато не станат толкова слаби, че да не могат да свалят нито една създадена държава. Това ще бъде времето на започване формирането на ислямска държава."

Бин Ладен е разбирал, че едно е САЩ да воюват с ефимерни, неясни образувания, и съвсем различно е да атакуват ясно изразен враг, който лесно може да бъде идентифициран и локализиран. Обявяването на ислямска държава и опит за задържане и управляване на територия автоматично превръщат една организация във фиксирана мишена, върху която САЩ и техните съюзници могат да концентрират страхотната си мощ.

И макар да знае това, Ал Каида не е имунизирана от капана на мястото. Ядрото на Ал Каида винаги е имало нужда от убежище, за да действа ефективно, като Судан или талибанския Афганистан. При липса на подходящо убежище, операциите на групировката след инвазията в Афганистан бяха ограничени. Има доклади, че ръководството на Ал Каида е изпратило група бойци от границата между Афганистан и Пакистан в Сирия в опит там да бъде създадена база – т. нар. група Хорасан. Тази група беше ударена при една от първите американски бомбардировки над Сирия през септември 2014 г. Очевидно да имаш адрес може да те отведе в неблагоприятна посока.

Също така въобще не е изненадващо, че АКАП загуби трима висши водачи в Мукала, откакто групировката превзе града през април. След като загуби двама от лейтенантите си, водачът на АКАП Ухайши все още посещаваше града по неясни, но трябва да са били наистина важни, причини, за да пренебрегва сигурността си. В гореспоменото писмо до Ал Рахмани Бин Ладен иска от него "да изпрати писмо до братята в Йемен, които трябва да прилагат мерки за сигурност, избягвайки движение освен при належащи обстоятелства".

Бин Ладен е знаел, че контролирането на територия е опасен капан, освен ако САЩ и техните съюзници не са победени и прогонени от дадения район. Но има и случаи, при които свързана с Ал Каида групировка трябва да предприеме риска да се покаже в оспорвана територия.

Евентуалният напредък

Когато Ислямска държава в Ирак и Леванта се отцепи от Ал Каида и обяви халифат в точно определено място, организацията за пореден път направи себе си фиксирана мишена. Нейната идеология и твърдения също обвързват групировката с определен къс територия. Тя преживя сериозни загуби за последен път, когато беше толкова смела, и оцеля само чрез напускане на територия, намаляване на групите и завръщане към бунтовничество и тероризъм на ниско ниво . Естествено, за оцеляването си групировката беше сериозно подпомогната от сунитските шейхове в Ирак, които не вярваха на правителството на бившия иракски президент Нури ал Малики, поради което се стремяха да поддържат някакъв вид джихадистко присъствие като средство за овладяване на шиитското сектанство. Подпомагането на ИД при оцеляването й в Ирак е нещо, за което тези шейхове сега със сигурност съжаляват.

Въпреки критиките, отправени към американският президент Барак Обама за политиката на администрацията му по отношение на Ислямска държава, разширяването на организацията беше спряно и тя започна да върви назад. Има хора, които биха твърдили, че организацията не е ограничила дейността си, което се демонстрира от разпространението на съществуващи джихадистки групи и фракции, деклариращи вярност към ИД. Но не допускайте грешка, на тези дъщерни групировки определено им липсват ресурсите и ръководството на ядрото на ИД, и те не са се сдобили с възможности, с които преди не са разполагали. По същество те са същите групировки със същите възможности. Сменени са само техните имена, както и , може би, малка част от техните оперативни и медийни философии.

Може и да отнеме известно време, но рано или късно американската въздушна мощ заедно с местни наземни сили ще изтласкат ИД от нейните позиции по същия начин както талибаните и Ислямска държава в Ирак. Седем години отне парализирането на групировката последния път от американски наземни военни сили. Вероятно този път ще отнеме години – особено без наличието на надеждни съюзни наземни сили в Сирия. Но има малко съмнение, че групировката постепенно ще бъде задушена , както неколкократно беше бита при прецизни въздушни удари.

Следователно ИД евентуално ще следва същата стратегия като талибаните, Ал Шабаб, Ал Каида в арабския полуостров и Ал Каида в ислямския Магреб. Групировката ще изостави своите териториални придобвки и ще се върне към аморфни нископрофилно бунтовничество и терористична кампания. Естествено, това е същата стратегическа промяна, каквато групировката направи през 2010 г. Ако не го беше направила, днес тя нямаше да е тук.

Ако ИД не изостави подхода си "тук и сега", решавайки да остане на терен и да защитава докрай халифата, тя ще бъде унищожена.

....................

Коментарът е на Скот Стюарт и е публикуван на страницата на агенция "Стратфор".

Вашингтон / САЩ