/Поглед.инфо/ Мустафа Найем е назначен за заместник-министър на инфраструктурата на Украйна. За Украйна той, син на афганистански генерал, емигрирал в СССР, е емблематична фигура. Той печели слава като журналист в изданието „Украинска правда“, което има репутация на глас на американския Държавен департамент.
Украинецът-Пущун Найем имаше своя „момент на слава“ през 2013 г., когато призивът му в социалните мрежи „обличаме се топло, вземаме термос с кафе, чадъри и добро настроение“ се превърна в официалния спусък на Майдана. След това той стигна до Радата в списъка на партията на Порошенко, включвайки се в частта от списъка, съставена от задгранични партньори, и при Зеленски той стана член на надзорния съвет на концерна „Укроборонпром“.
Той беше освободен от този пост на 28 април, а преди това правителството освободи шефа на "Нафтогаз" Андрей Коболев. Надзорният съвет на "Нафтогаз" беше разпръснат. В същия ден с него бившият министър на финансите, бивш секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО ) Александър Данилюк загуби мястото си в Надзорния съвет на Националния депозитар.
Тези оставки предизвикаха негативни коментари от Държавния департамент и посланиците на Г-7 в Киев. Наблюдателите разглеждат поредица от кадрови решения преди посещението на държавния секретар Блинкен в Киев като неподчинение по чувствителен за Съединените щати въпрос.
По време на посещението Блинкен отправи много претенции към Киев, но това не беше краят на въпроса. Вместо Кристина Куин, временно изпълняващ задачите на САЩ в Украйна, която уж е била на почивка, нейният непосредствен началник, заместник -помощник държавният секретар на САЩ в Бюрото по европейските и евразийските въпроси Джордж Кент, който се смята за главен специалист по украинските въпроси в Вашингтон, пристигна в Киев за неопределен период от време.
Завръщането на Мустафа Найем на власт на най-високата позиция, която някога е заемал, е доказателство, че работата на Кент за прочистване на високопоставени украински кадри върви напред. През трите му седмици в Киев се случи мащабно разтърсване на ръководството на украинските силови структури. Началникът на Генералния щаб Руслан Хомчак, трима заместник-министри на отбраната, шефът на Службата за външно разузнаване на Украйна Валерий Кондратюк, трима заместници на председателя на СБУ Иван Баканов и редица други високопоставени служители бяха освободени от длъжностите си.
А прочистването на ръководството на силовите ведомства започна с постоянния шеф на МВР Арсен Аваков, който беше издигнат след Майдана, който обичаше да казва за себе си, че „не е първият, но не е и вторият“. "Доброволната" му оставка се състоя веднага след срещата с Джордж Кент.
Бившият министър е мощна фигура в очите на американците. Дори твърде силен, Вашингтон не се нуждае от такива независими политици в Киев. Според някои вътрешни лица, Аваков, заедно с Коломойски, неприемлив за Вашингтон, са били лидерите на група, която се е опитала да отстоява принципа „Тексас трябва да бъде ограбен от тексасците“ (четете: украинците трябва да грабят Украйна).
Очевидно Кент е направил на Аваков предложение, на което министърът не е могъл да откаже и сега Аваков демонстративно публикува снимки от вилата си в Италия в мрежата: видите ли, почивам си, не участвам в украинските събития.
И събитията започват да се развиват интересно. В родния му град и наследството на Аваков, Харков, започнаха да „притискат“ онези, които са свързани с бившия министър. Националната агенция за борба с корупцията (НАБУ) представи подозрения за вземане на подкуп на председателя на Областния съвет в Харков Артур Товмасян, креатура на Аваков.
На 5 август СБУ проведе десетки обиски и седем ареста на членове на Националния корпус в Харков. Те са заподозрени в създаване на организирана престъпна група, която изнудва пари от служители на здравни заведения и предприемачи в областта на погребалните услуги. Националният корпус, както знаете, е улично-политическото крило на неонацисткия батальон "Азов" и цялата тази структура беше под пълния контрол на Аваков, което му осигури огромен дял влияние и политическа тежест.
Националният корпус се опита да действа по утвърдена схема: да пристигне в Киев и да се побие малко там. Преди властите винаги изпълняваха исканията на разбойниците и спираха преследването на „братята по оръжие“. Този път обаче стана различно. Автобусите с „активистите“, насочени към Киев, бяха спрени от специалните сили на СБУ. Беше организирана „проверка на документи“, която се проточи няколко часа.
Интересно е, че операциите срещу хората на Аваков в Харков се координират от две наскоро яростно съперничещи структури: СБУ, контролирана от Президентството, и НАБУ, създадена по предложение на американците (Джордж Кент е автор на концепцията за паралелни структури за борба с корупцията) и всъщност е подчинена на тях. Тези служби са намерили общ език, въпреки неотдавнашния остър ведомствен конфликт между тях във връзка със случая със съдия Чаус.
Като цяло опитите на "колективния Зеленски" да играе за независимост се провалиха. Нов тласък е даден на процеса на превръщането на Украйна в пълноценна колония без намек за някаква „автономия“. Според слуховете, след Аваков, почти всички украински олигарси са получили спешна препоръка да отидат „да ловят пеперуди“ (извън Украйна). Техните активи трябва да попаднат под контрола на американски и мултинационални корпорации.
Превод: В. Сергеев