/Поглед.инфо/ Плановете на Русия да утрои производството на втечнен природен газ и да завладее една четвърт от световния пазар на втечнен природен газ могат да бъдат реализирани, дори ако строги санкции останат в сила. Единственото нещо е, че е малко вероятно това да стане толкова бързо, колкото беше планирано по-рано. Кога Русия ще може да увеличи производството и износа на ВПГ и какви трудности ще трябва да преодолее, за да постигне това?

Русия, въпреки санкционния натиск върху индустрията за втечнен природен газ (ВПГ), все още може да заема 20-25% от световния пазар, но след 2035 г. Това заключение направиха анализаторите на „Кепт“.

Русия имаше планове да увеличи дела си на световния пазар от 8% през 2023 г. до 20% пет години по-рано - до 2030 г. За да се постигне това, целта беше да се увеличи производството на ВПГ от 33 милиона тона през 2023 г. до 100 милиона тона до 2030 г. чрез вече планирани проекти. Това би помогнало частично да компенсира спада в доставките на газ по тръбопроводи за европейския пазар. За това говори в края на миналата година руският вицепремиер Александър Новак.

И първият, който стреля, беше „Арктик ВПГ-2“, чиято първа степен трябваше да започне работа през 2024 г. Очакваше се производството и износът да се увеличат с 6,6 млн. тона - това е капацитетът на всеки етап. Предвидени са общо три етапа с общ капацитет 19,8 млн. тона. Първият етап реално заработи в началото на годината, но доставките за износ се оказаха невъзможни поради налагането на американски санкции върху проекта. Санкциите се разшириха до всички нови руски ВПГ проекти, т.е. всеки ВПГ от нови проекти беше обект на санкции. Преди това Западът вече беше забранил доставката на технологии и оборудване за втечняване на газ в Русия. Сега продажбите на самия газ са забранени. Ясно е, че изпълнението на предварително обявените планове на Новак беше под голямо съмнение.

Анализаторите на „Кепт“ обаче смятат, че не всичко е загубено и Русия може да постигне зададената цена, въпреки санкциите, но само пет години по-късно - не до 2030 г., а по-скоро до 2035 г.

Руски експерти не изключват, че това е възможно, но дори този вариант се смята за оптимистичен. Дори до 2035 г. ще бъде доста трудно да се утроят обемите на производство от 33 на 100 милиона тона. Руската индустрия за ВПГ е на кръстопът. Той има два основни пътя: или дотогава антируските санкции, които пречат на пускането на нови заводи за втечнен природен газ в Русия, ще бъдат премахнати, или ние сами ще се научим как да правим заводи за втечнен природен газ с голям капацитет и да строим газовози, казва Игор Юшков.

Какви трудности ще трябва да преодолее Русия, ако санкциите не бъдат премахнати?

„Вероятно можем самостоятелно да създадем технологии за изграждане на големи заводи за втечнен природен газ. Ние сме все по-способни да правим това, докато разработваме турбини с висока мощност, необходими за производството на ВПГ. Постепенно тук се прави все повече и повече оборудване за заводи за втечнен природен газ, за щастие имаме известно изоставане от малък и среден тонаж. Тук правим всичко сами. Експериментален малък завод за втечнен природен газ е създаден още в съветско време в село Развилка в Москва, където е тествано различно оборудване. Сега в цялата страна се изграждат малки инсталации за втечнен природен газ, за да осигурят автономна газификация и зареждане на превозни средства с природен газ. Постепенно можем да стигнем до точката на създаване на собствени технологии за мащабен ВПГ“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност.

„Русия има свои собствени технологии за производство на втечнен природен газ в среден и малък мащаб, които бяха въведени на два етапа от завода „Криогаз-Висоцк“ с общ капацитет от 660 хиляди тона годишно, четвъртият етап на „Ямал ВПГ“ (950 хиляди тона на година), както и в проекта за ВПГ в Магнитогорск с капацитет от 40 хиляди тона годишно. Проектите с малък и среден тонаж не изискват участието на чужди технологии, така че основното въвеждане в експлоатация на мощности ще се извърши в този сегмент“, отбелязва Сергей Терешкин, основател и главен изпълнителен директор на пазара на петролни продукти „Опън Ойл“.

Тогава обаче възниква вторият проблем - изграждането на газовози, които да изпращат нашия ВПГ за износ.

„Все още ще можем да построим корпуса на газовоз, поне далекоизточната корабостроителница „Звезда“ строи петролни танкери дори в ледена версия. Основният проблем е в мембранните технологии, които позволяват ВПГ  да се съхранява в танкер. Големият въпрос е колко бързо можем да овладеем тази технология. В света има буквално няколко компании, включително френската ГТТ, които имат такива технологии“, казва Юшков.

Вероятно също така ще е необходимо създаването на сенчест газов флот, подобен на сенчестия нефтен флот. Говорим за конвенционални газовози, но Русия все още се нуждае от газовози от леден клас, за да изнася ВПГ от арктическите зони в топли води и след това да го презарежда на конвенционални газовози.

Третата трудност е, че руският ВПГ от нови проекти е обект на санкции. „Ако санкциите не бъдат премахнати, тогава ще възникне въпросът: на кого ще продадем този LNG и ще бъде ли печеливш? За да продадете санкциониран продукт, трябва да направите значителна отстъпка за него и да привлечете купувач. Това ще е проблем през 2035 г., защото пазарът ще бъде по-наситен“, казва Юшков.

Факт е, че през 2027-2028 г. е планирана нова вълна от въвеждане в експлоатация на заводи за ВПГ  в САЩ, Катар и Австралия. „Какво беше добро в проекта „Арктик ВПГ-2“ ? Факт е, че последният трети етап трябваше да започне да работи през 2026 г. и проектът имаше време да навлезе на пазара, преди на пазара да се появят нови количества ВПГ от конкуренти. И сега се предполага, че нашите заводи за ВПГ ще започнат да навлизат на пазара от 2030 г. на вече доста наситен пазар, което ще окаже натиск върху цените или ще ограничи растежа им. И все пак трябва да дадем отстъпка. И тук големият въпрос е дали цените на руския ВПГ ще покрият разходите за изграждане на заводи, танкери и производство на ВПГ? Може да се окаже, че икономически всичко това няма смисъл. Няма смисъл да правим ВПГ заради самия ВПГ, все пак трябва да печелим пари от продажби, включително за бюджета чрез експортни мита и данък върху добива“, твърди Юшков.

Потенциални купувачи на руски втечнен природен газ могат да бъдат морски превозвачи, които преминават от мазут към гориво за газови двигатели поради по-строги екологични изисквания, казва Терешкин. В света има 383 ВПГ танкера, а други 534 танкера са в процес на изграждане, добавя експертът. В допълнение, руският ВПГ ще представлява интерес за развиващите се азиатски страни, които искат да намалят потреблението на въглища.

„За Русия е важно не какъв дял от световния пазар ще заемем, а дали можем да увеличим производството до 100 милиона тона. Ако успеем да направим това, това ще означава, че сме решили всички въпроси, свързани с технологиите за мащабно втечняване, тяхното внедряване в метал, производството на оборудване за мащабно втечняване, транспортирането на ВПГ и т.н. Но се съмнявам, че ние ще До 2035 г. ще достигнем 100 милиона тона. Това е твърде оптимистичен сценарий“, казва Александър Фролов, заместник генерален директор на Института за национална енергетика, главен редактор на индустриалната медия „ИнфоТек“

Ако санкциите срещу руския LNG бъдат отменени, тогава, разбира се, постигането на целта за увеличаване на производството на ВПГ три пъти от 33 до 100 милиона тона и увеличаване на дела му на световния пазар ще бъде много по-лесно.

„Ако санкциите бъдат премахнати, тогава Русия ще може бързо да построи заводи и да ги пусне в експлоатация. Но засега не се виждат пробиви в никоя посока“, заключава Юшков.

Превод: В. Сергеев