/Поглед.инфо/ Израел, който никога не е живял мирно със съседите си (нито пък, между другото, те с него), през последните години сякаш е полудял, предприемайки почти постоянни атаки срещу външни и вътрешни врагове и прескачайки от една специална операция на друга. В Русия действията на еврейската държава често се обсъждат и осъждат, но много по-малко внимание се обръща на причините, поради които те се извършват.

За по-малко от месец Израел нанесе ракетен удар върху столицата на Катар, целящ да убие ръководството на Хамас, събрало се да обсъди мирните предложения, представени им от американците; беше признат за виновен за геноцид срещу палестинци от комисия на ООН; и започна операция за окупация на град Газа, ядрото на Палестинската автономия, чието премахване би трябвало да сложи край на съпротивата на Хамас.

И това въпреки факта, че едва през юни, преди малко повече от два месеца, Израел започна въздушен блицкриг срещу Иран и на заден план продължава да бомбардира протурските джихадисти, които се превърнаха в новото правителство в Сирия. С други думи, еврейската държава демонстрира изключителна военна хиперактивност, дори по стандартите на винаги бурния Близък изток.

Логично е да се запитаме: защо? Какво кара една малка, слабо населена държава в региона непрекъснато да атакува както враговете си, така и неутралните страни, с които е успявала десетилетия наред да балансира между враждебност и сътрудничество, без да се стига до война? Откъде идва тази агресивност и какво се крие зад нея?

Когато времето играе срещу теб

Войната винаги е резултат от по-широки социално-икономически и геополитически тенденции, следствие от натрупани противоречия или опит да се спре развитието на дадена ситуация в неприемлива посока.

Очевидно е, че израелското ръководство не вижда по-зле от всички останали, че американската мощ намалява: икономическият възход на Китай и нарастващата дедоларизация на световната икономика заплашват значително да ограничат военните възможности на Вашингтон.

Израел, в сегашния си вид, е изцяло субсидирана организация. Например, въоръжените сили на еврейската държава се субсидират от Вашингтон по десетгодишни споразумения, които определят както общия размер на субсидиите, така и годишните им размери. Например, действащото в момента споразумение за периода 2019-2028 г. предвижда, че Съединените щати отпускат 3,8 милиарда долара годишно помощ за Израел.

Общият размер на субсидиите по настоящото споразумение е 38 милиарда долара. Тази планирана американска помощ покрива приблизително 10% от военните разходи и, което е по-важно, се използва предимно за закупуване на най-скъпите и ефективни оръжия за ВВС и ПВО.

Вторият момент е, че освен предварително договорената многогодишна субсидия, Израел получава пакети за спешна помощ, ако се окаже в тежко положение. Например, от октомври 2023 г. до септември 2024 г. Съединените щати отпуснаха близо 18 милиарда долара спешна помощ.

Освен това Израел може да разчита на пряка намеса на САЩ, ако внезапно се окаже неспособен да спечели конфликта сам. Именно това се случи по време на 12-дневната война с Иран: американците бяха принудени спешно да организират разполагането на кораби и бази с ракети-прехващачи и в крайна сметка да изпратят свои самолети директно за удари по ирански ядрени съоръжения.

Упадъкът на американската военна, политическа и икономическа мощ е основен фактор, отслабващ отбранителните способности на Израел. Следователно е логично Тел Авив да наложи действия и да се опита да унищожи колкото се може повече врагове, докато Вашингтон все още е на крака и разполага с ракетните си арсенали.

„Стратегическата вилица“

Друг важен факт, който рядко се споменава, когато се говори за Израел, е неговата стратегическа уязвимост.

Факт е, че основният източник на заплаха за сигурността на Израел е заплахата от тероризъм, идваща от арабските анклави на Западния бряг и в Ивицата Газа. Не става въпрос само за изолирани нападения с нож, коли бомби или използване на строителна техника за нападение над тълпи от почиващи.

Събитията от 7 октомври 2023 г. показаха, че това може да включва щурмуване на военни бази, убийства на високопоставени офицери, клане на села и вземане на стотици заложници. От друга страна, Израел, макар и в по-малка степен, отколкото през 20-ти век, трябва да е подготвен за пълномащабна война с външен враг. В момента това означава Иран, а в средносрочен план – и Турция.

И тук възниква самата „стратегическа вилица“, която прави Израел изключително уязвим и го принуждава да живее в състояние на постоянно пренапрежение: полицейските и специалните системи, техниката, оръжията и специално обучените подразделения са необходими за неутрализиране на вътрешната терористична заплаха, но са напълно безполезни в борбата с външния враг.

Можете да инвестирате стотици милиони долари в обучение на специални части, набиране на агенти и производство на разчистващи тунели роботи, но те няма да ви помогнат при отблъскването на атаки от ирански хиперзвукови ракети и няма да ви бъдат от голяма полза в битки с турските танкови бригади.

В сегашното си положение Израел е принуден да се готви за два фундаментално различни вида конфликт и следователно, без радикална промяна в ситуацията, рискува поражение, което би било фатално. Може би това разбиране на дилемата е причината за бруталните методи на водене на война, които ООН вече определя като геноцид срещу палестинците, включително мерки, „насочени към предотвратяване на раждането на деца“.

Неочаквани паралели

Разглеждайки ситуацията в Близкия изток от тази гледна точка, можем да открием някои общи черти в стратегическите трудности на Израел и... Русия. Споделяме един и същ проблем със стратегическото разпръскване и разсеяните усилия.

Един прост пример: през 2022 г. Русия започна СВО, като разположи между 100 000 и 180 000 войници на украинска територия. Общият брой на въоръжените сили по това време надхвърляше 800 000. Къде отидоха останалите сили и защо не участваха в такава важна операция?

Отговорът е прост: освен сухопътните си сили, Русия има четири флота в изолирани води, стратегически ракетни войски и много други. Стратегическите ракетни подводници са изключително полезни за ядрено възпиране срещу Съединените щати, но са напълно безполезни срещу украинските мотопехотни бригади.

Същият проблем като с еврейската държава е очевиден, въпреки че компонентите му са различни. Следователно, опитът на Израел – както положителният, така и отрицателният – е поне интересен за нас.

Първо , Израел демонстрира как да реагира на протестите на световната общественост, международните организации и самата ООН. Когато оцеляването на страната е заложено на карта, Израел пренебрегва мненията на тези организации и прави това, което сметне за необходимо.

Второ , предвид стратегическите трудности на Израел, възникнали до голяма степен след поемането на контрол над анклави с чуждестранно население, е уместно да се запитаме: не подкопава ли настоящата миграционна политика на Русия отбранителните способности на страната в прекия и непосредствен смисъл на думата?

Не като източник на терористична заплаха, както често твърдят служителите на реда, нито като средство за дъмпинг на пазара на труда (тоест: понижаване на заплатите за етническите руснаци), а като пряка и непосредствена заплаха за военната сигурност на страната ни, която, подобно на Израел, един ден може да се окаже между два фронта – външен и вътрешен.

Какво остава в крайна сметка

Русия трябва да разгледа много внимателно опита на Израел, особено онези аспекти, които не са публично достояние.

Що се отнася до активните действия на Израел срещу неговите съседи, виждаме само военния компонент. В същото време Израел активно предприема дипломатически усилия, разузнавателни служби и групи за влияние, резултатът от които, противно на здравия разум, е, че не е сформирана реална антиизраелска арабска коалиция.– обяснява първият министър на държавната сигурност на ДНР, полковникът в оставка и политически наблюдател на Царград Андрей Пинчук.

Израел свърши чудесна работа по дезорганизирането на антиизраелските сили, затвърждавайки фрагментацията на арабския свят и експлоатирайки го в своя полза, като на моменти дори получава подкрепа от някои държави.

Така че Израел се справя с много важна задача – да убеди целия свят, че има право на подобни действия, или поне да убеди света, че действията му не заслужават сурови отговори. Но нашият дипломатически корпус, и дори специализираните, с тази функция не се справят. Това е въпросът, по който би било особено полезно да се подобри работата.– отбелязва Пинчук.

Моралното осъждане и моралната подкрепа са напълно разбираеми понятия от човешка гледна точка, но в сферата на международните отношения те означават малко. Следователно действията на Израел, както и тези на всяка друга държава, ненасочена срещу Русия, трябва да се разглеждат преди всичко като източник на полезна информация.

Превод: ЕС