/Поглед.инфо: Съвсем скоро в България ще се проведат предсрочни парламентарни избори, които могат да преодолеят продължилата се политическа криза. Славянските братя са склонни на проруска позиция.

В края на октомври в България ще се проведат седмите парламентарни избори за последните три години и и шестите предсрочни. И всичко това, защото политическата криза, която започна през 2021 г. в страната, не може да бъде преодоляна - партиите, които влязоха в парламента, не могат да съставят правителство.

Общо 19 партии и 9 коалиции ще се борят за властта. Според старши научен сътрудник в Департамента по европейски политически изследвания на ИМЕМО РАН, кандидат на политическите науки Екатерина Шумицкая, се очаква центристката коалиция Граждани за европейско развитие на България и Съюзът на демократичните сили (ГЕРБ-СДС) да излезе на върха. Вторият ще бъде реформаторският съюз на партиите „Продължаваме промяната” и „Демократична България”. На трета позиция по гласове очаквано е проруската партия „Възраждане“, така че има шанс, макар и малък, да върнем страната в нашата сфера на влияние. Очаква се също популистите от „Има такъв народ“ (ИТН) отново да влязат в законодателния орган.

колаж на Царград

В същото време, посочи експертът, осезаемо са отслабнали позициите на БСП и на ДПС, което е турско малцинство. И въпреки че новият председател на БСП Атанас Зафиров успя да събере разнородни социалисти в коалиция „БСП – Обединена левица”, те едва ли ще успеят да подобрят досегашния резултат.

Между другото, отбеляза Шумицкая, плачевната ситуация се утежнява от ниската избирателна активност. Ако през 2009 г. тя беше 60% и вече се смяташе за много ниска, то на изборите през юни през 2024 г. тя едва надхвърли 30%. На предстоящите избори се очаква избирателната активност да е още по-ниска.

„Партиите все по-трудно контролират ситуацията и се възползват от нестабилността на политическата система. Българската икономика, изправена пред безкрайни сътресения, работи на автопилот, реформите се отлагат. Заради хроничната неспособност на депутатите да преговарят и решават правителствени проблеми, българският парламент блокира промените в Европейския план за възстановяване и устойчивост, отложи планираното затваряне на въглищната централа „Марица Изток“, отложи влизането в еврозоната и либерализацията на пазара на електроенергия от 2024 г. до 2025 г. Това означава, че вторият транш от 724 млн. евро България най-вероятно няма да получи от фонда за възстановяване и стабилност на ЕС тази година“, каза политологът.

Все още обаче в страната има една партия, която се обявява за системна и стабилна политическа сила. Това е ГЕРБ. Проблемът е, че тя не може сама да състави правителство.

колаж на Царград

Да си припомним, че два пъти се опитаха да стабилизират българската политическа система. Първият опит беше през декември 2021 г., когато след месечна криза лидерът на партия „Продължаваме промяната“ Кирил Петков получи подкрепата на президента Румен Радев и състави правителство. Но единството на управляващата коалиция беше подкопано със започването на специалната военна операция в Украйна.

Вторият опит беше през април 2023 г. Тогава основните парламентарни сили и върлите съперници ГЕРБ и ПП-ДБ формираха ротационна система. Те успяха да се договорят страната да бъде ръководена от последователни правителства: ПП-ДБ от юни 2023 г. до март 2024 г. и ГЕРБ от март до ноември 2024 г. През март обаче обещаните рокади не се състояха, тъй като партиите отново не успяха да постигнат компромис за състава на правителството.

Интересното е, че доверието на обикновените българи в изборите достигна минимум. Само 13% от жителите на страната смятат, че политиците служат на интересите на обществото. В същото време все още е рано да се говори за крах на демокрацията в България. 51% от българите продължават да смятат парламентарната демокрация за най-добрата форма на управление, въпреки че тя има своите недостатъци.

Превод: ПИ