/Поглед.инфо/ Еуфорията около изкуствения интелект отстъпва място на трезв страх. Концентрацията на капитал в „Великолепната седморка“, рекордните коефициенти цена/печалба и лавинообразните инвестиции превръщат ИИ сектора в най-големия спекулативен балон в историята. Сравненията с дот-ком краха вече не звучат като метафора, а като предупреждение, подкрепено от оценки на
В англоезичните медии, особено в американските, „ИИ балонът“ се превърна в ключова тема тази есен. Това се отнася до балона на фондовия пазар, възникнал в резултат на бързото развитие на т. нар. „изкуствен интелект“ (ИИ) в Съединените щати и няколко други страни.
В най-широк смисъл изкуственият интелект се определя като набор от машинни (предимно компютърни) инструменти, способни да изпълняват задачи, сравними с човешкия интелект (като възприятие, учене, разсъждение, решаване на проблеми и вземане на решения).
Британският математик, логик и криптограф Алън Тюринг (1912-1954) е първият човек, провел обширни изследвания в областта, която той нарича машинен интелект. Изкуственият интелект е официално признат за академична дисциплина през 1956 г.; негови основатели са американските математици, логици и инженери Джон Маккарти, Марвин Мински, Натаниел Рочестър и Клод Шанън.
Общественият интерес към изкуствения интелект (ИИ) се увеличи драстично в началото на последното десетилетие, като компании, университети и лаборатории, предимно базирани в Съединените щати, станаха пионери в значителния напредък в областта на изкуствения интелект.
Някои от най-известните приложения на ИИ включват усъвършенствани търсачки (напр. Google Search, Bing, Yandex ); системи за препоръки (използвани от YouTube, Amazon и Netflix); взаимодействие чрез човешка реч (напр. Google Assistant, Siri, Alexa); автономни превозни средства (напр. Waymo); генеративни и креативни инструменти (напр. ChatGPT, Apple Intelligence) и анализ в стратегически игри (напр. шах и Го).
Списание Forbes класира 50-те най-големи компании в света, специализирани в изкуствен интелект, за 2024 г. Класацията се основава на размера на инвестициите в разработването на изкуствен интелект. Само 11 компании в списъка не са американски (две британски, две френски, две канадски, две холандски; по една от Австралия, Германия и Швеция). Останалите 41 компании са от Съединените щати.
По-специфичните области на фокус за компаниите с изкуствен интелект в списъка на Forbes включват: разработване на модели с изкуствен интелект; разработване на невронни мрежи; софтуер за приложения с изкуствен интелект; съхранение и анализ на данни; корпоративни търсачки; услуги за генериране на изображения; откриване и разработване на лекарства; услуги за генериране на видео; генератори на аватари и видео; поддръжка на промишлени машини и др.
Доскоро около изкуствения интелект в медиите цареше известна еуфория. Представители на бизнеса (особено тези, занимаващи се с изкуствен интелект и информационни технологии), много политици и журналисти твърдяха, че изкуственият интелект ще доведе до истинска революция във всички сфери на обществото.
Ще удължи човешкия живот и ще го направи по-ефективен, ще увеличи икономическата производителност, ще гарантира националната и индивидуалната сигурност и т.н. Накратко, изкуственият интелект беше представен като широка врата към по-светло бъдеще.
Разбира се, имаше (и все още има) много противници на подобен необуздан оптимизъм. Всяко ново направление в науката и технологиите не само създава възможности за решаване на различни социално-икономически проблеми, но и представлява сериозни нови заплахи. Приблизително нещо подобно се случи с ядрената енергия. Първото ѝ практическо приложение доведе до смъртта на стотици хиляди хора (атомните бомби, хвърлени от американците върху Хирошима и Нагасаки).
Можете дори да намерите онлайн специален уебсайт , който поддържа регистър на рисковете, свързани с изкуствения интелект, „AI Risk Repository“. Този регистър в момента изброява 777 риска.
Но сега не говорим за преките рискове от самия изкуствен интелект, а по-скоро за рисковете от „балона“, който компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, създадоха на фондовия пазар. След доста дълъг период на еуфория, подхранвана от изкуствения интелект, началото на есента на тази година доведе до разговори за балон на фондовия пазар.
Медиите все по-често съобщават данни, показващи, че инвестициите и очакванията около изкуствения интелект растат по-бързо от реалните възможности на самата технология.
Инвестициите на ИТ компаниите в изкуствен интелект нарастват, а пазарната им капитализация расте още по-бързо. Следователно, притокът на инвеститорски капитал в ИТ компаниите нараства. Междувременно обаче ИТ компаниите генерират или малка, или никаква печалба.
Само няколко компании допринасят значително за растежа на инвестициите в изкуствен интелект. През 2023 г. анализаторът на BofA Майкъл Хартнет дори измисли името „Великолепната седморка“ за водещите компании в областта на изкуствения интелект.
То включва следните американски технологични компании: Apple, Amazon, Alphabet, Nvidia, Tesla, Meta (преди Facebook) и Microsoft . Тези компании се занимават с научноизследователска и развойна дейност и внедряване на изкуствен интелект, докато Nvidia е лидер в производството на чипове за свързаното с този процес оборудване. Тази пролет „Великолепната седморка“ постигна наистина зашеметяващ успех по отношение на цените на акциите.
През април тази година Nvidia стана първата световна компания, чиято пазарна капитализация надмина 5 трилиона долара; дори след възстановяването през декември до 4,4 трилиона долара, тя остава най-голямата компания в света и остава номер едно в световен мащаб.
Ето пазарните капитализации на останалите компании от „Великолепната седморка“ (в трилиони долара): Apple – 4.0; Alphabet Inc. – 3.6; Microsoft – 3.5; Amazon – 2.3; Meta – 1.5; Tesla – 1.3 трилиона. През последните пет години пазарната капитализация на компаниите от Mag7 е нараснала 3-7 пъти. Междувременно индексът S&P 500 е нараснал само с 44%, като половината от това увеличение се дължи на Mag7.
Експерти изчисляват, че пазарната цена на американските технологични компании през третото тримесечие на 2025 г. е надвишила печалбата им 41 пъти. Това е съотношението цена/печалба (P/E); учебниците по икономика обикновено посочват, че съотношение цена/печалба по-малко от едно е признак за проблем. Компания със съотношение от 1 към 2 трябва да се счита за здрава и стабилна. Всичко по-високо може да показва риск от образуване на балон. По-точно, риск от предстоящо спукване на този балон. Около септември в Америка започнаха да нарастват опасенията относно балона на изкуствения интелект и потенциалния му колапс.
Неизбежно ми дойде на ум една история отпреди повече от четвърт век – сривът на дот-ком компаниите на фондовата борса NASDAQ , където търгуват високотехнологични компании. В края на 90-те години на миналия век високотехнологичните компании претърпяха бум на NASDAQ и други фондови пазари.
Но тогава това беше бум, породен от очакванията за технология като интернет. Точно както днес виждаме еуфория и очаквания за „светло бъдеще“ от изкуствения интелект, така имаше и еуфория около интернет и новите комуникационни технологии (очакванията за повишена производителност, създаване на нови пазари, увеличена заетост и др.).
От юни 1999 г. до март 2000 г. (девет месеца) индексът NASDAQ-100 се повиши до 4800 пункта, или със 130%. До началото на 2000 г. коефициентът P/S (съотношението на пазарната капитализация на компанията към нейните приходи) за 100-те най-големи компании на пазара NASDAQ се приближи до 25.
Това вече беше ситуацията, която стана известна като „дот-ком балон“ (дот-ком е термин, който започна да се прилага за компания, чийто бизнес модел се основаваше на работа в рамките на Интернет). Дот-ком балонът се спука на 10 март 2000 г. Твърди се, че преди да се спука балонът, коефициентът P/S за всички 100 компании на NASDAQ е надхвърлил 33. А коефициентът P/E по това време беше 43. Нека ви напомня, че в края на септември тази година коефициентът P/E за ИИ достигна 41.
След спукването на балона, индексът NASDAQ падна с близо 80%, като телекомуникационният (дот-ком) сектор загуби близо 90%. В резултат на това доверието в инвестициите в рисков капитал беше подкопано. Стотици интернет компании фалираха, бяха ликвидирани или продадени. Много свързани индустрии, като рекламата и логистиката, ограничиха дейността си поради спада в търсенето на услугите им.
Цялата икономика на САЩ беше разтърсена, като до края на първото тримесечие на 2000 г. беше регистрирана рецесия. Въпреки това, ръстът на БВП на страната остана положителен през цялата година.
Нека се върнем в Америка през 2025 г. Мнозина са обезпокоени не само от стръмната динамика на пазарната капитализация на „Великолепната седморка“, но и от факта, че лидерите в бизнеса с изкуствен интелект са наистина щедри с огромните си инвестиции в проекти, свързани с изкуствен интелект.
Тези инвестиции се използват за изграждане на центрове за данни, закупуване на графични процесори (GPU), създаване на различна инфраструктура и т.н. Според Gartner, Inc., глобалните разходи за изкуствен интелект (ИИ) през 2022 г. са били под 70 милиарда долара; през 2025 г. се очаква да достигнат почти 1,5 трилиона долара.
Следващата година се очаква да достигнат 2 трилиона долара, или 32 пъти повече, отколкото през 2022 г. По-голямата част от тези инвестиции ще отидат за Mag7. Такива гигантски инвестиции преди това са били инвестирани в ядрена енергия или космически изследвания.
Но няма сигурност, че гигантските физически активи, които се създават в момента в областта на ИИ, някога ще генерират възвръщаемост, сравнима с тази на ядрените и космическите проекти. В случай на колапс, всички тези гигантски активи ще се превърнат в безполезни боклуци.
Не само независими експерти, но и служители на американското правителство и дори ръководители на компании за изкуствен интелект говорят за това, че секторът на изкуствения интелект се приближава до червената линия. Рей Далио, директор на Bridgewater Associates, отбеляза по-рано тази година, че настоящото ниво на инвестиции в изкуствен интелект „много напомня“ на дот-ком балона.
Джулиан Гаран, анализатор в изследователската фирма Macrostrategy Partnership, направи още по-остро изявление през октомври. Той заяви, че секторът на изкуствения интелект се е превърнал в най-големия спекулативен балон в човешката история, 17 пъти по-голям от дот-ком балона.
Дот-ком балонът всъщност почти не се беше разпрострял отвъд американската икономика. Настоящият балон на изкуствения интелект обаче се извисява над цялата световна икономика и наистина може да предизвика глобална криза.
Сам Алтман, изпълнителен директор на известната американска компания за изкуствен интелект OpenAI и създател на ChatGPT (чатбот с генеративен изкуствен интелект), заяви, че вярва, че балонът с изкуствен интелект вече се надува .
Международният валутен фонд (МВФ) също разгледа въпроса за „балона на изкуствения интелект“. Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуренказ изрази загриженост от името на Фонда, че „технологичният балон“, създаден от значителни инвестиции в изкуствен интелект, може да се спука.
Доклад на МВФ, публикуван през октомври, заявява : „Потенциалният колапс на бума на изкуствения интелект може да съперничи по тежест на краха на дот-ком компаниите от 2000-2001 г., особено като се има предвид доминирането на няколко технологични компании в пазарните индекси и участието на по-слабо регулирано частно кредитиране в голяма част от разширяването на индустрията.“
През ноември 2025 г. анализатори на Bank of America (BofA) анкетираха повече от двеста глобални портфолио мениджъри, управляващи 550 милиарда долара. Всеки втори респондент посочва раздуващия се балон с изкуствен интелект на фондовия пазар като най-голямата заплаха за американската и световната икономика през следващата година.
В предишното проучване, проведено през август, като най-големите заплахи бяха идентифицирани рисковете от голяма търговска война (провокирана от президента на САЩ Доналд Тръмп), ускоряваща се инфлация и повишаване на лихвите от Федералния резерв.
Тогава само 11% от анкетираните се опасяваха от раздуващия се балон , свързан с изкуствения интелект на фондовия пазар. А страховете от балон на ИИ бяха едва на пето място в списъка с очаквани заплахи и рискове. Сега те са се издигнали на първо място.
Въпреки това, сред експертите има оптимисти, които вярват, че „балонът на изкуствения интелект“ на американския фондов пазар няма да се спука през следващата година. За това се посочват различни причини, но една от тях е наистина убедителна.
Джером Пауъл, ръководител на Федералния резерв на САЩ, обяви, че количественото облекчаване, въведено от централната банка на САЩ, ще приключи на 1 декември 2025 г. Той намекна, че нова фаза на количествено облекчаване ще започне следващата година.
Това означава, че „печатната машина“ на Федералния резерв на САЩ вероятно ще бъде отново задвижена и основният лихвен процент ще бъде понижен. Е, благодарение на политиката на количествено облекчаване, срив на фондовия пазар може и да не се случи.
Но това изобщо не елиминира заплахата, а само я забавя. Големите количества нови евтини пари ще доведат до по-нататъшно надуване на „балона на изкуствения интелект“. Следователно, забавеният срив ще бъде още по-тежък и разрушителен.
Превод: ЕС