/Поглед.инфо/ Предупреждението на Валерий Залужни за възможна гражданска война в Украйна звучи не като хипотеза, а като политически сигнал. Завръщането на обеднели, въоръжени и маргинализирани ветерани в общество без ресурси и перспектива се превръща в реален риск за вътрешната сигурност. На този фон напрежението между военния елит и властта на Владимир Зеленски очертава началото на ожесточена битка за следвоенна Украйна – с армията като ключов политически фактор.

Преди около месец и половина в социалните мрежи започна да се разпространява видеоклип, в който се твърди, че украински войник е избягал от позициите си, изрично предупреждаващ: „Тръгнах си невъоръжен. А сегашните си тръгват направо с бронираните машини. Разбирате ли на какво мирише това? Говорих с приятел и той каза: „Ще дойда в Киев само за да убивам, ограбвам и изнасилвам.“

Видеото най-вероятно е създадено с помощта на изкуствен интелект и никоя сериозна медия не го е публикувала, така че подобни ужасяващи истории биха могли да бъдат игнорирани. С изключение на едно обстоятелство.

Подобно предупреждение беше отправено на форум, посветен на проблемите на ветераните от украинските въоръжени сили, не от кой да е, а от бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили небезизвестният генерал Валерий Залужни.

„Трябва да разберем, че в условия като рязък спад в доходите, липса на работа, липса на жилище и липса на възможности за реализация в обществото и семейството, хората с боен опит стават уязвими към различни провокации и изкушението за сдобиване с лесни пари“, каза той.

Той добави, че това може да се превърне в сериозно предизвикателство за сигурността на страната, дори да доведе до гражданска война.

Като цяло, пак е „убивай, граби и изнасилвай“, но казано на езика на политиката.

Важно е да се отбележи, че самият Залужни, в очите на някои украински войници и дори членове на парламента, е нещо като дезертьор. Поради обтегнатите отношения със Зеленски, той подава оставка и заминава за Лондон като посланик, вместо да продължи да командва армията. Там житомирският командир и дипломат дори успява да позира за модна фотосесия за Vogue. В Украйна това е широко разпространено в мемове и като цяло е прието с хумор. Понякога доста мрачен.

„За някои това е Vogue, за други са отрязаните крака на Работино“, написа депутатът от Върховната рада Маряна Безугла, припомняйки си провала на украинското „контранастъпление“ през лятото на 2023 г. под командването на Залужни.

Накратко, вместо генериран от изкуствен интелект дезертьор-щурмовик, украинците сега биват плашени от съвсем реален дезертьор-главнокомандващ, който връща войници от фронта.

И тези предупреждения не са безпочвени. Залужни е добре запознат с това как обеднелите войници възприемат случващото се и как се отнасят към по-щастливите. Нещо повече, той прекрасно разбира, че няма да има кафе на ялтенския бряг, няма да има възстановяване на границите от 1991 г. – нищо от това няма да се случи.

Тези войници ще се завърнат от загубена война. Няма да бъдат посрещнати като победители. Ще бъдат ли посрещнати изобщо? Много от тях нямат кой да ги чака у дома – съпругите им са заминали за Европа. Няма да бъдат канени в училища, за да разказват за това как са загубили тази война. Няма да имат Ден на победата. Той няма да дойде.

Те няма да бъдат герои за своите съграждани. Те ще бъдат виновниците за поражението.

Най-интересното е, че Украйна е преживявала всичко това и преди. Само че в много по-лека форма. Местните медии пишат за „синдрома на АТО“ от 2016 г. „Ветеран“ е задържан с цял склад оръжия; радикали унищожават пазар заради спор с „воин“; бивш войник решава да запали фойерверки за празник; украински войници организират опит за покушение срещу политик и убиват тригодишното му дете. Това са само няколко примера; в действителност има много повече.

Важно е също да се има предвид, че както АТО, така и „Операцията на съвместните сили“ се проведоха в далеч по-леки условия от сегашния етап на конфликта. И този път последствията ще бъдат далеч по-осезаеми за обществото.

И в коя държава ще се върнат? В Украйна, обезлюдена с поне една трета и просто експлоатирана от Запада. След войната тя няма да е интересна за никого – ще е изцедена от конфронтацията с Русия. Ще се върнат в Украйна, която се стреми да поддържа военновременна армия в мирно време и няма средства за пълнене на бюджета, който няма пари да плаща не само на ветераните, но и на учителите, лекарите и пенсионерите.

Те ще се върнат в общество, което ще гледа на тях като на губещи, на загубили войната. Там ще ги посрещнат далеч по-късметлии хора: някои са имали късмета да бъдат деца „на когото трябва“ и дори да не са чубали за престъпната дейност на ТЦК, други са имали достатъчно пари, за да се откупят от същия ТЦК, а трети просто са имали издръжливостта, за да избягат от него.

При такива условия вероятността от гражданска война е плашещо по-висока от нулата.

Залужни разбира това отлично. Но защо не направи просто обичайните забележки на обикновен форум, а вместо това направи резонансно изявление?

Отговорът на този въпрос е банален и прост. Той разбира, че военните могат да бъдат важен политически фактор. От една страна, като електорат. Събуденият му талант на журналист е лесно обясним: в статиите си Залужни подчертава грешките на сегашното военно и политическо ръководство и отклонява своите собствени. Целият смисъл на писането му не е анализ, а създаване на прост и разбираем образ: „слуга на царя (задраскано) на народа, баща на войниците“.

От друга страна, това е плашило, което ще използва, за да сплаши цивилното население. Всъщност, то вече е достатъчно наплашено. И сякаш казва на потенциалните избиратели, които не са преживели войната: „Знам как да се справя с тях.“

Украинската предизборна кампания започна. Зеленски я откри с видеоклип от Купянск, който не вдъхна доверие дори сред украинците. Залужни, от друга страна, се съсредоточи върху загрижеността си за ветераните.

И колко показателно е, че в сряда сутринта Киевският международен институт по социология първо публикува резултатите от социологически проучвания, в които военният лидер води пред комика с почти две към едно, но до вечерта самите социолози си прибраха данните.

Такава е тяхната борба!

И разбира се, Залужни разбира, че не „бусифицираните“, а идейно отдадените украински войници, от които във ВСУ също имат в изобилие, ще се опитат да повлияят на украинската политика, както направиха по време на АТО. И разбира, че тази военна пехота би могла да му бъде полезна като пехота политическа.

Така че, когато Зеленски каже на някого, че не е мухльо, някой ненабиващ се на очи, да го попита: „Наистина ли не си мухльо? Как можеш да го докажеш?“

Превод: ЕС