/Поглед.инфо/ В Латвия приключи поредният процес по един от епизодите на грандиозната корупционна верига, свързана с военното строителство. По ирония на съдбата става дума за епизоди на присвояване и кражби, извършени от местни служители, граничари и военни по време на най-свещеното нещо в съвременната политическа ситуация на балтийските държави - подготовката за отблъскване на „руската агресия“.

От 2014 г., след връщането на Крим на Русия, латвийските власти започнаха да плашат своите съграждани с факта, че „Латвия може да бъде следващата жертва на агресията на Москва“. Е, тъй като има „потенциален агресор“, тогава трябва да изградят отбранителни линии.

И през същата 2014 г. Латвийската държавна гранична охрана сключи споразумение с компанията “Игате” за 17,5 милиона евро за създаване на ограда с височина 2,70 м по границата с Русия - с камери за видеонаблюдение и сензорни системи. През 2018 г. “Игате” спечели и търг за развитие на латвийската граница с Беларус. Но въпреки че дължината на границата с Беларус е значително по-малка от тази с Русия (173 км срещу 270,5 км), цената на проекта се изчислява на много по-висока - 22,8 милиона евро.

Общо “Игате” успя да издигне около сто километра ограда на границата с Русия. Но през 2019 г. Латвийската държавна сметна палата алармира – одиторите установиха, че изграждането на огради се е превърнало в „хранилка“ за замесените.

Одиторите бяха изумени: един мост, построен на границата на Латвия с Беларус, струваше около 600-700 хиляди евро. Това е въпреки факта, че на границата с Русия същият мост струва приблизително 130 хиляди евро. Тогава се оказа, че “Игате” е наел изпълнител за изграждането на мостовете, като му е платена само една четвърт от отпуснатите средства - останалите са за “Игате”. По-късно следователите се интересуват от един от мостовете: при изграждането му са използвани по-евтини материали от посочените в проекта, но строителството е платено изцяло.

По-голямата част от тази работа беше извършена под наблюдението на началника на Държавната гранична охрана Нормунд Гарбарс. Той първо беше задържан от Бюрото за вътрешна сигурност, а няколко негови бивши подчинени също бяха арестувани. В същото време бяха арестувани двама служители на компанията “Игате”, включително председателят на борда и съсобственик на компанията Марис Паланс.

Министерството на вътрешните работи заяви, че „престъпления са извършени при изграждане на инфраструктура на граничната ивица с Русия и Беларус“. Бившият началник на Държавната гранична охрана беше заподозрян в „превишаване на длъжностни правомощия“ и „прикриване на кражба“.

През януари 2020 г. Държавната сметна палата на Латвия съобщи, че по време на изграждането на инфраструктурата по граничната линия са „неправомерно изразходвани над 7 милиона евро бюджетни средства“. Членът на Управителния съвет на Държавната сметна палата Илзе Гринкхофа каза: „Изпълнителят получи плащане за обработка на почвата, но, както лично се убедиха инспекторите, пъновете при село Ипики по границата все още стоят . Тоест реално платената работа никога не е била извършвана.“

По-късно в пресата изтекоха доказателства за ситуацията в енория Лидумниеки, района на Цибла. Този район се намира близо до границата с Русия и за да се развие граничната ивица, бяха изсечени гори на десетки хектари. Останалите дърва, чиято стойност се оценяваше на стотици хиляди евро, изчезнаха бог знае къде. Също така стана известно, че е разрешено неразрешено изсичане на дървета в граничната зона - в райони, където това не се изисква, по-специално на територията на природния резерват “Гулбю”. Дървените трупи, останали след това, също изчезнаха. Образувано е още едно наказателно дело.

Скоро стана известно, че е образувано наказателно дело и срещу заместник-началника на латвийската гранична охрана Юрис Мартуканс - той беше осъден за извършване на фалшификация в процеса на измама със средства, отпуснати за изграждането на граничната ограда. Тогава имаше много бюрокрация по разследването и все още няма пълна сигурност по случая, той все още не е внесен в съда.

Много леко се измъкнаха и обвинените за незаконна сеч и износ на дървесина. През май 2024 г. съдът установи, че участващите в разчистването на граничната ивица не са получили инструкции колко точно трябва да бъде широка. Това означава, че те трябваше да действат по свое усмотрение. Така основанията за наказателно преследване отпаднаха - и делото беше закрито.

Но най-смешното беше, че стоте километра ограда, които компанията “Игате” успя да изгради, не бяха пуснати в експлоатация - оказа се, че тази ограда не отговаря на проекта. Констатирани са неизправности и по изградените висящи (въжени) и дървени мостове и по павираните патрулни пътеки.

Започна спор, който продължи няколко години: кой и как ще отстрани установените несъответствия с проекта? Цената е милиони евро. Ако държавата го поеме, ще излезе, че е платила два пъти за една и съща работа. Накрая, на 9 октомври 2024 г., съдът постанови, че “Игате” ще трябва да коригира дефектите за своя сметка.

От самото начало на тази епична ревизия на Държавния контрол, завършила с арести и наказателни дела, изграждането на охранителна инфраструктура по границата с Русия спря и замря, а процедурите продължиха пет години. СВОв Украйна продължава вече две години, латвийските политици се умориха да крещят за „руската заплаха“, но така и не са се върнали към завършването на граничната ограда.

В крайна сметка властите решиха, че такава важна задача може да бъде поверена само на държавен изпълнител. Изграждането на оградата на останалите 170 км е поверено на Държавно предприятие „Недвижими имоти“. Работата е възобновена през април 2024 г. Засега планът е да приключи до октомври следващата година.

Тази година Латвия също отдели 303 милиона евро за програмата за „гранична контрамобилност“, която включва инсталиране на противотанкови „зъби на дракон“, бодлива тел и бетонни блокове. Предвижда се закупуването на противотанкови мини и поставянето им в гранични складове. „Ако нещо се случи, латвийците ще издържат ден-два с помощта на тези укрепления. Но 330 милиона евро ще ги похарчи, а парите ще дойдат от портфейлите на обикновените хора“, пишат иронично руски латвийци в интернет.

Наскоро Алексей Росликов, лидер на опозиционната партия “Стабилност”, се запозна с хода на изграждането на границата. Той обяви намерението си да внесе парламентарно искане до министъра на отбраната Андрис Спрудс относно закупуването на „драконови зъби“. Росликов подозира, че тези „зъби“ може да са стрували на латвийския данъкоплатец три или дори четири пъти реалната цена. “Отново корупция?”, написа Росликов в социалните мрежи.

Някои високопоставени латвийски експерти също гледат скептично на граничния смут. Талавс Юндзис, първият министър на отбраната на Латвия след излизането ѝ от СССР (1991-1993 г.), каза, че трескавото изграждане на ограда и трупането на противотанкови таралежи по границата няма много смисъл - поне не в момента. Според Юндзис, ако руски танкове проникнат в Латвия, това няма да е в близко бъдеще - той смята, че ще минат поне пет години, преди това да се случи. Следователно граничните укрепления трябва да се издигат без бързане.

Юндзис призовава да се харчат пари за по-значими неща - за модерни системи за противовъздушна отбрана и обучение на специалисти за тях, за развитието на клетъчната телевизия (възможност за гледане на телевизионни програми на мобилни телефони), така че всички латвийци да могат да получават необходимите инструкции в своевременно. Според Юндзистова са много по-важни неща от ограда. Освен това, под претекст за нейното изграждане и защита от „руската агресия“ е толкова лесно да се крадат обществени средства.

Превод: В. Сергеев