/Поглед.инфо/ Спомняте ли си за Андрей Козирев? Ако не сте, ако отскоро следите международния живот, ще ви припомня, че той е бивш министър на външните работи на Руската федерация, когато шеф на руската държава беше Борис Елцин. Днес този 64-годишен господин, живеещ в Маями, е огледало на руската опозиция, която иска - с подкрепата на американците - да свали Путин и да вкара тази страна в редицата на „истински демократичните, свободни държави” по примера на западните демокрации.
За господин Козирев дълго време не се чуваше нищо – допреди няколко дни, когато се появи в известния американски ежедневник „Ню Йорк таймс” със статия, в която заявява, че „наближава смяната на режима в Русия”. Той призовава Запада да демонстрира „решителност за защитата на суверенитета на Украйна при възстановяването на нейната териториална цялост”. Това е „необходимо условие не само за обуздаването на агресивните ходове на Кремъл, а и за включването на Русия в конструктивен диалог по широк спектър въпроси”.
Още много неща изприказва Козирев. Разбира се – в неговия подчертано антируски и прозападен стил. Той например изразява увереност, че все някога Русия ще стане съюзник на Запада, но това ще се случи едва когато в Москва се смени властта. „Днес народът все още коленичи пред лидера (Путин), когото не може да смени. Но това ще стане, а този момент може би наближава”.
Кой е Андрей Владимирович Козирев и какъв е неговият жизнен път като човек и политик? Дали по този път може да се открие нещо, което да очертае политическия профил на бившия първи човек на руската дипломация? При това в много деликатен период, непосредствено след разпадането на Съветския съюз, когато страната се намираше на ръба на политически, икономически, социален и всякакъв друг упадък.
Трудовия си път започва като шлосер монтьор в московската фабрика „Комунар”. Много скоро е приет в Московския държавен институт за международни отношения – познатия и признат МГИМО при Министерството на външните работи, който подготвя кадри за дипломатическата и за други държавни служби. В този институт са учили сегашният министър на външните работи Сергей Лавров и преобладаващото мнозинство сегашни руски дипломати и висши държавни чиновници.
От самото начало на бурните събития в Русия Андрей Козирев е в най-тесния екип на Борис Елцин. Много доверен човек. Източници казват, че оказва силно влияние върху шефа на държавата, а в руските и в чуждестранните кръгове е оценяван като политик с подчертано прозападна ориентация. Наричаха го „министър „да” (така е в оригинала, следва да се чете „мистър „да” – бел. прев.), защото се съгласяваше с всичко, което предлагаше или изискваше Вашингтон, за разлика от много по-известния и несравнимо по-уважаван министър на външните работи на СССР Андрей Громико, познат като „министър „не” (и тук е според оригинала – бел. прев.). С други думи, Русия вече не е велика сила (в сръбския език думата „велик” има значение и на „голям” – бел. прев.) и в света нейният глас не се чува много. „Каква велика държава сме, когато мен – като посланик на велика държава, ме канят в държавния департамент и ми внушават как трябва да се държи Русия на международната сцена в определени ситуации”, казва в руския парламент Владимир Лукин (руски политик и историк политолог, доктор на историческите науки, професор. Заместник-председател на Държавната дума на Руската федерация 2000-2003г., посланик в САЩ 1992-1994г. – бел.прев.).
В парламента, но и в други политически среди, Козирев е упрекван и заради политиката към бивша Югославия. Мнозина считат, че той беше главният привърженик на присъединяването на Русия към санкциите и на тяхното изостряне, на нейното мълчаливо съгласие да се бомбардират сръбските позиции в Босна. Тази позиция той понякога оправдаваше с искането на международната общност, друг път – с необходимостта от единство в Контактната група, трети път – с греховете на сръбската страна.
В Министерството на външните работи се шушукаше, че Козирев иска да държи в ръцете си всички конци, свързани с Югославия. Дълго време руският външен министър говореше за „партиите и ветровете на войната в Белград”, за някакви зверства на сърбите. През цялата гражданска война не отправи нито едно обвинение срещу хърватите или срещу мюсюлманите. Някои колеги руски журналисти ми казваха, че Козирев отива във Вашингтон за „своето мнение”, когато става дума за събитията в Югославия и в света. Шушукаше се още, че е скривал от руското ръководство телеграмите на посолството на Русия в Белград , съдържащи информации и анализи за събитията у нас. Често срещах министър Козирев в Москва на пресконференции, брифинги и др. Имам неприятни спомени. При една кратка среща с журналисти в коридорите на министерството, когато говори за „ветровете на войната” от Белград, запитах Козирев дали тези ветрове духат само от Белград, но не и от други места. Погледна ме хладно и процеди: „Господине, редно е най-напред да се представите”. Отговорих как се казвам, че съм официално акредитиран кореспондент на сръбски медии. Вместо отговор той само повтори казаното преди това – че „ветровете на войната” духат от Белград. По-късно руски журналисти ми казаха, че – движейки се към своя кабинет, той подхвърлил на своите сътрудници: ”Ето, и в Москва има Милошевич”.
В средата на декември 1994 година на конференцията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Стокхолм Козирев предизвика сериозен дипломатически скандал. Когато получи думата, той заяви, че Русия променя своята външна политика, внасяйки в нея някои корекции. Каза, че Русия желае да бъдат отменени санкциите срещу Югославия. В противен случай, каза той, Москва ще предприеме едностранни мерки: „В своята борба сегашното правителство на Република Сърбия може да разчита на подкрепата на велика Русия „. Добави, че Москва променя и своята позиция към Ирак и към някои други страни. Очевидци твърдят, че в залата настъпило силно смущение. Някои министри от западни държави се хващали за главите, излизали от залата и бързо установявали връзка със своите столици, очаквайки да получат инструкции.
Когато от руски агенции научих тази новина, исках колкото може по-бързо да я предам на Белград, но все пак реших преди това да получа потвърждение от Министерството на външните работи в Москва. Там ми казаха, че „министър Козирев има друга версия, която е валидна”. Скоро пристигна тази „друга версия”. Получавайки отново думата, Козирев каза, че Москва не променя своята позиция нито по отношение на Югославия, нито по отношение на Ирак, а описаното по-рано от него развитие на нещата би могло да се очаква, ако в Москва на изборите победи опозицията.
Креслото на Козирев все пак започна да се клати и окончателно падна през декември 1995 година, когато на парламентарните избори убедително победи Комунистическата партия. Козирев подаде оставка и се измъкна без скандал. В Мурманска област беше избран за депутат в Долната камара на парламента и според конституцията не можеше да запази министерския пост.
Малко по-късно известният тогава публицист, а сега – председател на външнополитическата комисия на Руската дума, Алексей Пушков, направи в един московски вестник портрет на Андрей Козирев. А.Пушков нарече позициите на Андрей Владимирович „козиревщина”, която представя идеологията на руската лумпен-буржоазия. „Козиревщината е състоянието на ума на новата руска лумпен-буржоазия, която се роди през 90-те години от неограничената свобода на предприемачеството и на икономическото безредие”. Нейна главна черта е твърдението, че тъй като Съединените американски щати са богати и силни, те винаги са прави, дори и когато очевидно не са такива. По тази логика Русия няма друг избор, освен да се подчини на американските искания и да се задоволи да бъде техен придатък. Козирев открито говореше, че ще бъде щастлив, когато Русия стане нещо подобно на Канада. Разбира се, не според икономическите и социалните параметри, а според ролята на по-малкия брат, сляпо подкрепящ всичко, което пожелае Вашингтон.
Ако американската буржоазия желае силна държава, защото е разбрала, че само такава държава е способна да реализира и да защитава нейните интереси в международните дела, осигурявайки й адекватни позиции на външните пазари, нашата лумпен-буржоазия иска слаба държава както във вътрешен, така и в международен план, защото основен източник на нейното богатство е паразитирането върху нейната (на държавата – бел.прев.) слабост. На лумпен-буржоазията не й е необходимо да излиза на външни пазари, защото е неспособна да произведе и да изнесе каквото и да било. Поради това на тази буржоазия й се струва , че ролята на Русия е някак си да се ориентира и да се присъедини към силния западен алианс .
Навремето оценка за бившия шеф на руската дипломация направи и академик Роалд Салгаев – най-младият някога съветски академик, който се ожени за внучката на бившия президент на САЩ Айзенхауер и се установи в Америка. Казваха ми, сподели Салгаев в интервю за един московски вестник, че след среща с Козирев бившият американски президент Никсън е казал, че руският министър гордо му е съобщил, че нова Русия няма национални интереси, а само общочовешки ценности.
„Дълго време не можех да се освободя от горчивия вкус в устата. Аз, като кучи син, цял живот съм защитавал националните интереси на САЩ. Кисинджър беше още по-голям кучи син. А този момък (Козирев) би трябвало да работи в някаква благотворителна организация”.
Политикът с така описани възгледи, схващания, ориентация и качества, човекът, който предизвика горчив вкус в устата дори и на американски събеседници, цели пет години беше министър на външните работи на Русия. Със своите западни колеги пет години раздаваше справедливост на територията на бивша Югославия, кроеше шапката на сърбите в Босна и в Югославия, налагаше санкции, обявяваше сърбите за агресори и злодеи. А сега иска да сваля Путин с помощта на американците. Само не казва как ще го направи, при положение, че Путин са радва на подкрепата на около 80% от гражданите на Русия. Такава подкрепа на своите граждани имат малко лидери в света.
В крайна сметка Андрей Владимирович Козирев ще бъде запомнен като единствения министър на външните работи на една страна – в конкретния случай на Русия, който е работил против нейните интереси.
На статията на Козирев в американския вестник откликнаха отделни официални представители в Москва, оценявайки неговото писание като открит призив за смяна на властта в Русия. Членът на Обществената камара на Русия Георгий Фьодоров се обърна към главния прокурор Юрий Чайка с молба да провери дали написаното от Козирев попада под ударите на членове от Наказателния кодекс, в които се говори за държавна измяна и за открито призововане към насилствена промяна на конституционния ред с чужда помощ, включително и с използването на военна сила. Според руските закони такива действия се наказват със затвор от 12 до 20 години. Доколкото е известно, господин Козирев все още има руски паспорт и би трябвало да отговаря пред руските закони.
Фьодоров казва, че много хора от елита, който през 90-те години заемаше ключови позиции в държавата, носят лична отговорност за съзнателно и планово унищожаване на страната. Сега те синхронизирано, като по команда, се активизираха и предприеха атака срещу държавата и срещу Владимир Путин. „Вече много пъти предупреждавах, казва Фьодоров, че в Русия се подготвя либерален реванш, своеобразен киевски „Майдан”. „Мистър да„, т.е. Андрей Козирев, е само едно звено в тази верига”. Фьодоров счита, че главният прокурор трябва да обърне внимание на подобни действия, „които трудно могат да бъдат принос към разцвета на Русия”.
Анализатори в Москва преценяват, че за своята подривна дейност опозицията използва сегашните трудности, през които преминава страната, предизвикани от санкциите (макар че тези трудности са по-малки от очакваните на Запада). Те няма да сломят духа на руския човек и неговата убеденост, че Путин води своята страна по правилен път. Руският народ никога в своята история не е приемал да бъде нечий придатък, няма да приеме подобно нещо и сега. Следователно, надеждите на руските либерали, респективно на „лумпен-буржоазията”, както ги кръсти Пушков, ще останат безплодни.
Истина е, че Козирев никога не се е появявал на антиправителствените сбирки в Москва. Той не е включван в опозиционните лидери като Навални, Касянов, Каспаров или покойния вече Немцов. В по-голяма степен той е олицетворение на либералните идеи, които те застъпват, отколкото директен участник в протестите. Това не означава, че в подходящ момент той не би се включил и директно.
Има и нещо добро в това, че Козирев се обади именно сега. Руският журналист Пьотр Акопов нарича Козирев „гад” и казва, че трябва да му бъде изказана благодарност, че ни напомня своето съществуване и какъв е бил форматът му като министър на външните работи. Той ни предупреждава също, че трябва да свършим още много работа, за да не могат никога вече таква стратези да се докопат до лостовете на властта.
Всички показатели потвърждават, че руските либерали, в лицето на Козирев, Навални, Касянов, Каспаров и техните компаньони, поне за сега нямат никакви шансове за успех. Никакъв „Майдан” в Москва няма да има, заявяват официални представители в Кремъл. Това обаче не означава, че те ще се примирят, че няма да ровят и да използват всяка възможност да поставят пръти в колелата на руското общество. Затова не бива да има каквото и да било отпускане, предупреждават анализаторите. Още повече, защото за такава дейност имат политическа, морална, финансова и всякаква друга помощ и подкрепа от чужбина.
Превод от сръбски език: Стоян Бараков
Източник: Нова српска политичка мисао
На снимката: Андрей Козирев