/Поглед.инфо/ В българското общество вече почти не останаха живи хора, които са живели по времето на управлението на Сталин. Огромната част от нас (след 1956 г.) е обработена и манипулирана от негативното обществено мнение, насаждано от капиталистически свят, за който той бе противник и вътре от комунистическата партия на Съветския Съюз. Епопеята на сталиновото отрицание не секва. Но като че ли тя, освен измислените цифри на Солженицин, нищо ново не прибавя като аргументи.

А Сталин е бил жив човек, умел ръководител, който индстриализира Съветския Съюз не за 100 години както англичаните са се индустриализирали, а само за десет-петнадесет години превръща селска Русия в мощна индустирална държава. Имало е жестока съпротива срещу тази индустриализация от всички посоки, дори от редовете на собствената му партия. Имало е и насилие, но е имало и огромни успехи. През 1937 има репресирани, с право или без право, над 7000 души. Но през същата година са въведени в действие над 7000 нови фабрики и заводи и е дадена работа и доходи на милиони хора. Сега непрекъснато ни поднасят негативна информация за Сталин, без да се вниква в конкретната историчекска обстановка, в която той е действал. Ровейки се в Интернет попаднах на една много интересна книга на световноизвестния немски писател Лион Фойхтвангер – „Москва 1937“. В тази книга написана от един некомунист, нито социалист, а блестящ познавач на човешката душа и значим писател се разкрива по-друг образ на Сталин.

Сегашните поколения не знаят дори името на Фойхтвангер, камо ли да са прочели негови книги. А той е автор на десетки романи сред които най-популярни са „Лисици в лозето“ (1947-1948), „Гоя“ (1951), „Мъдростта на чудака“, „Испанска балада“ (1955), „Лъженерон“ (1936), „Братя Лаутензак“ и др. В публицистиката му има множество работи с критика на фашизма. Книгите му са забранeни във фашистка Германия. Той успява да емигрира през 1941 г. в САЩ, където живее до края на живота си. От неговата книга извадих само отделни абзаци, в които се обрисува Сталин. Тези текстове могат да помогнат на редица читатели да потърсят действителната истина за Сталин. Вероятно Сталин не е безгрешен, не е светец, но едва ли е само сатрап, какъвто ни го представят.

(подбрал и превел текстовете: А. Иванов)

Лион Фойхтвангер за Сталин:

„ … Аз съм писател, писател по призвание, а това означава, че аз изпитвам страстна потребност свободно за изразявам всичко, което аз чувствам, мисля, виждам, преживявам , без оглед на лица, класи, партии и идеологии, и поради това при цялата моя симпатия все пак чувствах недоворие към Москва.

Аз мога с удоволствие да констатирам, че моята откровеност в Москва не предизвика обиди. Вестниците поместваха моите бележки на видно място, макар че е възможно на управляващите лица те неособено да са се харесвали. В тези бележки аз се изказвах за по-голяма търпимост в някои области, изразявах своето недоумение по повод понякога безвкусно преувеличение на култа към Сталин и говорех за това, че би следвало с голяма яснота да се разкрие, от какви мотиви са се ръководили обвиняемите по втория троцкистки процес, признавайки се в извършеното. И в частните разговори ръководителите на страната се отнасяха към моята критика с внимание и отговаряха с откровеност на откровеността. Поради това именно, че аз изразявах своето мнение неприкрито, аз получавах сведения, които в противен случай едва ли би ми се отдало да получа.

Съветският съюз води борба с много врагове, и неговите съюзници му оказват само слаба подкрепа. Тъпотата, злата воля и реакционността се стремят да опорочат, оклеветят, да отричат всичко плодотворно, възникващо на изток. Но писателят, виждайки великото, не смее да се отклонява от видяното от него, дори ако това е твърде непопулярно и неговите думи ще са много неприятни.

Наистина, между патриотизма на съветските хора и патриотизма на жителите на другите страни има едно различие: от рационална гледна точка патриотизмът в Русия има по-здрава основа. Там животът на хората с всеки изминат ден явно се подобрява, повишава се не само количеството получавани от тях рубли, но и покупателната сила на на тези рубли. Средната реална работна заплата на съветския работник през 1936 година се е повишила в сравнение с 1929 година с 278%, и съветският гражданин има увереност в това, че линията на развитие в продължение на още много години ще върви нагоре (не само защото златните резерви на Германската империя са се намалили до 5 милиона фунта, а резервите на Съветския съюз са се увеличили до 1400 милиона фунта).Много по-леко е да си патриот когато този патриот получава не само повече оръдия, но и повече масло, отколкото когато той получава повече оръдия, но съвсем не получава масло.

Свободата, позволяваща публично да се ругае правителството, може би, е добра, но още по-добре е, че народа разбира тази свобода, която го освобождава от заплахата от безрабитица, от бедност на стари години и от грижите за съдбата на своите деца.

Тези мисли са много популярно изложени от Сталин в речта му на съвещението на стахановците. „ … За съжаление, - казва той, - едната само свобода е твърде недостатъчна. Ако недостига хляба, недостигат маслото и мазнините, недостигат платовете, жилищата са лоши, то само с едната свобода няма да тръгнеш към бъдещето. Много е трудно, другари, да се живее само с едната свобода. За да можеш да живееш добре и весело, е необходимо благата на политическата свобода да се допълнят с материалните блага“.

Много хора определят Съветския съюз като противоположен на демокрацията и дори достигат до твърдението, като че ли между Съюза и фашистката диктатури няма разлика. Жалки слепци! Основно съветската диктатура се ограничава със забраната да се разпространяват словесно, писмено две гледни точки: първо, че построяването на социализма в Съюза е невъзможно без световната революция и, второ, че Съветския съюз трябва да загуби бъдещата война. Този, който изхождайки от тези два възгледа прави заключение за пълната еднородност на Съветския съюз с фашистките диктатури, пропуска, както ми се струва, предвид едно съществено различие, а именно: че Съветския съюз забранява да се агитира за твърдението, че две и две е пет, а в същото време фашистките диктатури забраняват да се доказва, че две и две е четири.

Поклонението и безмерният култ, с който населението окръжава Сталин, - това е първото, което се набива в очите на чужденеца, пътуващ из Съветския съюз. На всички ъгли и пресечки, в подходящи и неподходящи места се виждат гигантски бюстове и портрети на Сталин. Речите, които се налага да се слушат, са не само политически речи, но дори и докладите на всякакви научни и художествени теми са изпълнени с прославяния на Сталин, и често това обожествяване приема безвкусни форми.

Ето няколко примера. Ако на строителната изложба, на която аз се възхищавах…, в различните зали са сложени бюстове на Сталин, то това има свой смисъл, тъй като Сталин е един от инициаторите на проекта за пълната реконструкция на Москва. Но в по-малка степен ми е непонятно, какво отношение има колосолният некрасив бюст на Сталин на изложбата на картини на Рембранд, в другата си част оформена с вкус. Аз бях твърде много озадачен, когато в един доклад за майсторството в съветската драма чух, как докладчика, проявяващ до този момент чувството за мярка, внезапно избухна с възторжен химн в чест на заслугите на Сталин.

Не подлежи на никакво съмнение, че това прекомерно поклонение в огромното мнозинство от случаите е искрено. Хората чувстват потребност да изразят своята благодарност, своето безпределно възхищение. Те действително мислят, че всичко, което те имат и което те са, те са задължени на Сталин. И макар това обожествяване на Сталин, може да се покаже на пристигналия от Запада странно, а понякога и отблъскващо, все пак аз никъде не намерих признаци, подсказващи изкуственост на това чувство. То органически се е формирало, заедно с успехите на икономическото строителство. Народът е благодарен на Сталин за хляба, месото, реда, образованието и за създаването на армия, осигуряваща това ново благополучие. Народът трябва да има някого, на когото може да изрази благодарност за несъмненото подобряване на жизнените условия, и за тази цел той избира не отвлечено понятие, не абстрактният „комунизъм“, а конкретния човек – Сталин. Руснакът е склонен към преувеличение, неговата реч и жестове изразяват някаква превъзходна степен, и той се радва, когато може да изрази обхваналите го чувства. Народът казва: Сталин, разбирайки под това име благополучното състояние, растящото образование. Народът казва: ние обичаме Сталин, и това е най-непосредственото, най-естественото изражение на неговото доверие към икономическото положение, към социализма, към режима.

Освен това Сталин действително е плът от плътта на народа. Той е син на селски обущар и досега е запазил връзката с работниците и селяните. Той повече, отколкото всеки от известните ми държавни деятели, говори с езика на народа. Сталин определено не е велик оратор. Той говори бавно, без всякакъв блясък, с леко глуховат глас, затруднено. Той бавно развива своите аргументи, апелиращи към здравия смисъл на хората, достигащ не бързо, но сериозно. Но главното у Сталин – това е хумора, точен, хитър, спокоен, понякога безпощаден селски хумор. В своите речи той охотно използва хумористични редове от популярни руски писатели, той избира смешното и му придава практическо приложение, някои места от неговите речи напомнят разкази от старинните календари. Когато Сталин говори със своята лукава приятна усмивка, със своя характерни жест с показалеца, той не създава, както другите оратори, разрив между себе си и аудиторията, той не се изкачва по стъпалата твърде ефектно на сцената, в същото време седи като другите долу, - не, той много бързо установява връзка, интимност между себе си и своите слушатели. Те са от същия този материал, както и той самият; неговите доводи са им разбираеми; те заедно с него весело се смеят над обикновените истории. …той разказва на весело настроеното събрание: „В една от своите приказки-разкази великият руски писател Щедрин описва типа на бюрократ-самодур, много ограничен и тъп, но в крайна степeн самоуверен, усърден и изпълнителен. След като този бюрократ навел в „поверената“ му област „ред и тишина“, изтребвайки хиляди жители и подпалвайки десетки градове, той се огледал наоколо и забелязъл на хоризонта Америка, страна, разбира се малко известна, където има, оказва се, някакви свободи, смущаващи народа, и където държавата се управлява с други методи. Бюрократът забелязъл Америка и се възмутил: каква е тази страна, откъде се взела, на какво основание тя съществува? Разбира се, нея случайно я открили преди няколко века, но нима не може отново да бъде закрита, за да го няма съвсем нейния дух? И, казвайки това, написал резолюция: „да се закрие отново Америка“.

Така Сталин говори със своя народ. Както виждате, неговите речи са обстоятелствени и някак си примитивни: но в Москва трябва да се говори много силно и отчетливо, ако искат това да бъде разбрано дори във Владивосток. Поради това Сталин говори силно и отчетливо, и всеки разбира неговите думи, всеки им се радва, и неговите речи създават чувството за близост между хората, които го слушат, и човека, който ги произнася.

Впрочем, Сталин, в противоположност на стоящите на власт лица е изключително скромен … На обществени места той се показва само тогава, когато това е крайно необходимо; така, например, той не присъства на голямата демонстрация, която се провежда в Москва на Червения площад, празнувайки приемането на Конституцията, която народа нарече на негово име. Твърде малко от неговия личен живот е известно на обществеността. За него има стотици случки, рисуващи, как той близко приема със сърцето си съдбата на всеки отделен човек, например, той изпратил в Централна Азия самолет с лекарства, за да бъде спасено умиращо дете, което иначе не би могло да бъде спасено, или как той буквално насила заставил един твърде скромен писател, не грижещ се за себе си, да се премести в прилична просторна квартира. Но подобни случаи се разказват само от уста на уста и само в изключителни случаи се появяват в печата. За частния живот на Сталин, за неговото семейство, за привичките му няма известно почти нищо. Той не разрешава публично да се празнува денят на неговото раждане. Когато го приветстват на публични места, той винаги се стреми да подчертае, че тези приветствия се отнасят изключително за провежданата от него политика, а не лично към него. Когато например конгреса постановил да се приеме предложената и окончателно отредактирана от Сталин Конституция и му устроил бурна овация, той аплодира заедно с всички, за да покаже, че той приема тези овации не като признателност към него, а като признателност за неговата политика.

Сталин изпъква сред всичките ми известни хора във властта със своята простота. Аз говорих с него откровено за безвкусния и и непознаващ мярка култ към лиността, и той ми отговори твърдо откровено. Жал му е, каза той, за времето, които той трябва да губи за представителство. Това е напълно вероятно: Сталин … - притежава огромна работоспособност и сам вниква във всяка дреболия, тъй че на него действително не му остава време за излишни церемонии. От стотиците приветствени телеграми, пристигащи на негово име, той отговаря на не повече от една. Той е извънредно праволинеен, почти до невежливост, и не възразява срещу същата неправолинейност на своя събеседник.

На моята забележка за безвкусното, преувеличено преклонение пред неговата личност, той сви плещи. Той извини своите работници и селяни с това, че те били твърде много заети с други работи и не могли да развият у себе си добър вкус, и леко се пошегува по повод стотиците хиляди увеличени до чудовищни размери портрети на човека с мустаците, - портрети, които за кратко се показват пред неговите очи по време на демонстрации. Аз му посочих това, че дори хората, несъмнено притежаващи вкус, поставят неговите бюстове и портрети – да и още какви! – в местата, към които те нямат никакво отношение, както, напримерна изложбата на Рембранд. Тук той стана сериозен. Той изказа предположението, че това са хора, които много късно са признали съществуващия режим и сега се страят да докажат своята преданост с удвоено усърдие. Да, той счита за възможно, че тук има замисъл у вредителите, опитващи се по такъв начин да го дискредитират. „Ласкаещият дурак, - сърдито каза Сталин, - принася повече вреда, отколкото стотици врагове“. Той търпи цялата тази шумотевица, както сам заяви, само защото, той знае, каква наивна радост доставя празничната суматоха на нейните организатори, и знае, че всичко това се отнася към него не като отделно лице, а като представител на течението, утвърждаващо, че изграждането на социалистическото стопанство в Съветския съюз е по-важно, отколкото перманентната революция.

Впрочем, партийните комитети на Москва и Ленинград вече приеха решения, строго осъждащи „фалшивата практика на ненужните и безсмислени възхвали на пратийните ръководители“, и от страниците на вестниците изчезнаха твърде възторжените приветствени телеграми.

Като общо и изцяло новата демократична Конституция, която Сталин дал на Съветския съюз, - това е не просто декорация, която може да се гледа, високомерно повдигайки плещи. Нека средствата, които той и неговите съратници са използвали, често били и не съвсем ясни – хитростта в тяхната велика борба е била толкова необходима, колкото и смелостта, - Сталин е искрен, когато той нарича своята крайна цел осъществуване на социалистчeската демокрация.

В Съветския Съюз, както бе казано по-горе, има хора, проявили се не само като борци, но и като организатори на промишлеността и селското стопанство. На мене ми се струва, че Йосиф Сталин е именно такъв човек. Той има бойно, революционно минало; той победоносно е организирал отбраната на град Царицин, сега носещ неговото име (става дума за Волгорад – б.м.); по негов доклад Ленин през есента на 1918 г. – доклад от 70 реда – нанася коренни промени в общия военен план. Все пак творчеството на Сталин, организатора на социалистическото стопанство, дори превъзхожда неговите заслуги на боец.

Още в миналото Сталин се е занимавал с проблеми, решенията за които са необходими незабавно след свършването на войната. Още през 1913 г. Ленин писал на Горки: „У нас здесь есть один чудесный грузин, который работает над большой статьей по национальному вопросу, вопросу, которым надлежит серьезно занятся“.

И Сталин се заел с този въпрос. Той имал идеи. Той се проявил като организатор. Но Сталин не ослепявал; той оставал в сянката редом със светещият суетлив Троцки. … Сталин говори, както аз вече посочих, не без хумор, но пространно, разсъдително. Той с упорит труд завоява своята популярност, която на други лесно се отдавала. Своят успех той дължи само на себе си.

През декември 1924 г. на Сталин окончателно му става ясно, че в противоположност на предишната теория, че изграждането … на социалистическото общество в една, отделно взета страна е възможно. Още тогава той последователно, в по-отчетливи и в по-остри формулировки, отколкото Ленин, посочва пътя на това изграждане – засилената индустриализация на страната и обединяването на селените в артели. Той с ясни думи провъзгласил това, което до това време се оспорвало, а именно: при правилна политика на партията решаващата част от руското селячество може да бъде въвлечена в социалистическото общество, и той обосновавал това твърдение с прости, убедителни и неопровержими аргументи. Сталин знаел, че посочените им аргументи са неопровержими …

Сталин не се ограничавал само с едните правилни изказвания. Той работил, той вървял по правилния път. Той обединил селяните в артели, развивал промишлеността, подготвял почвата за социализма в Съветския Съюз и строил социализма.

… Делото на Сталин процъфтявало, добивът на въглища нараствал, растели добивът на желязо и руди; изграждал електростанции; тежката промишленост догонвала промишлеността на другите страни; изграждали се градове; реалната работна заплата се повишавала, дребнобуржоазните настроения на селяните били преодолени, техните артели давали доходи, - и с все повече нарастваща маса те се насочили към колхозите. Ако Ленин е бил Цезар на Съветския съюз, то Сталин е станал неговият Август, неговият „умножител“ във всички отношения. Сталинското строителство нараствало и укрепвало. Но Сталин е бил длъжен за забележи, че все още имало хора, които не искали да вярват в това реално, осезаемо дело, които вярвали в тезисите на Троцки повече, отколкото на очевидните факти

На портретите Сталин прави впечатление на висок, широкоплещест, представителен човек. В живота той е по-скоро с малък ръст, слабичък; в просторната стая на Кремъл, където аз се срещах с него, той беше някак си незабележим.

Сталин говори бавно, тихо, с малко приглушен глас. Той не обича диалозите с кратки, с развълнуващи въпроси, отговори, отстъпления. Той обича бавните обмислени фрази. Той говори много отчетливо, понякога така, като че ли диктува. По време на разговора се разхожда напред и назад из стаята, след това внезапно спира до събеседника и показвйки насочен към него показалец на своята красива ръка, обяснява, разтълкува или, формулира своите обмислени фрази, рисува с цветен молив фигурки на лист хартия.

Темата на моя разговор със Сталин не бе предварително съгласувана. Аз никаква тема не подготвях, аз очаквах, че тя ще възникне от само себе си под впечатлението от човека и момента. Тайно се опасявах, че нашият разговор ще се превърне в повече или по-малко официална, пригладена беседа, подобна на тези, които Сталин водил два-три пъти със западни писатели. В началото действително беседата тръгна по този път. Ние говорихме за функциите на писателя в социалистическото общество, за революционното въздействие, което понякога оказват дори реакционните писатели, като например Гогол, за класовата принадлежност или безкласовост на интелигенцията, за свободата на словото и литературата в Съветския Съюз. Отначало Сталин говореше внимателно, с общи фрази. Но постепенно той промени своето отношение, и скоро аз почувствах, че с този човек мога да говоря откровено. Аз говорех откровено и той ми отвръщаше със същото.

Сталин не говори цветисто и умее дори сложните мисли да изразява просто. Понякога той говори твърде просто, като човек, който е привикнал така да формулира своите мисли, че те да са понятни от Москва до Владивосток. Възможно е той да не притежава остроумие, но на него, несъмнено, му е присъщ хумора; понякога неговият хумор става опасен. Той от време на време се смее с тих глас, лукав смях. Той се чувства твърде свободно в много области и цитира, по памет, без да се подготвя, имена, дати, факти винаги точно.

Ние говорехме със Сталин за свободата на печата, за демокрацията и, като аз писах по-горе, за обожествяването на неговота личност. В началото на беседата той говореше с общи фрази и прибягваше към известни шаблонни обрати на партийния лексикон. По-късно аз престанах да чувствам в него партийния ръководител. Той застана пред мене като индивидуалност. Не винаги се съгласяваше с мен, но през цялото време оставаше дълбок, умен, замислен.

Йосиф Сталин чрез бавното, внимателно премисленото достига до основата на верните мисли … Сталин е издигнал се до гениалност тип руски селянин и работник, на който победата му е сигурна, тъй като в нея се съчетава силата на двете класи …Сталин – това е дълго горящ и загряващ огън. … той близко познава нуждите на своите селяни и работници, той сам принадлежи към тях, и той никога не е бил принуден, като Троцки, да търси пътя към тях …“

Пре

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели