/Поглед.инфо/ Новата стратегия на ЕС за Арктическия регион, приета преди няколко дни, има антируски характер и е насочена към ограничаване на нашия суверенитет в Арктика. Брюксел, след Вашингтон, се включи в борбата за Арктика, но за разлика от американското ударение върху милитаризацията на региона, реши да изиграе екологичната карта. И в двата случая истинските цели са едни и същи – заграбване на колосалните суровини на Северния ледовит океан и отслабване на Русия в най-важното стратегическо направление.
Какво веднага хваща окото в стратегията на ЕС за „Арктика“? Нейният категоричен тон. Брюксел се провъзгласява за ключов играч в региона и заявява, че пълното му участие в арктическите дела сега е „геополитическа необходимост“. Но защо, по дяволите? В най-добрия случай ЕС би могъл учтиво да поиска разрешение да води арктическите дела на тримата свои членове, притежаващи дялове в Арктическия кръг – Дания, Финландия и Швеция. Той няма нито силата, нито авторитета да влияе на целия регион.
Обърнете внимание, че Европейският съюз дори не е получил статут на наблюдател в Арктическия съвет - призната международна организация, обединяваща осемте околополярни държави, включително Русия. Сега Брюксел реши да не се церемони и да се държи така, сякаш изобщо не е имало Съвет. И той веднага започна да поставя условия за суверенни държави.
Първото и основно изискване на ЕС е пълна забрана за разработване на запаси от въглеводороди в Арктика и... "прилежащите региони". Имайте предвид, че съставителите на стратегията решиха да не дешифрират това важно допълнение и то може да се тълкува по всякакъв начин. При желание полуостров Ямал, в района на който са концентрирани нашите големи газови запаси, може да бъде обявен за „прилежащ регион“. Второто изискване - забрана за закупуване на арктически нефт, газ и въглища, ако такива находища все пак се разработват - това е като антипазарна директива в някаква тоталитарна държава.
Такъв диктат от страна на ЕС, заедно с натрупването на военно присъствие на НАТО в региона, се превръща в истинско предизвикателство за Русия. Наистина за нашата страна Арктика е изключително чувствителна тема и сфера на жизненоважни интереси. Нито Брюксел, нито още повече Вашингтон могат да поставят условия.
Какво означава Арктика за Русия? Това е най-богатият ресурсен килер, който трябва да бъде запазен за бъдещите поколения руснаци. Това е зона от стратегическите комуникации на Северния морски път, която осигурява свързаност на страната и достъп до вътрешните райони на Урал, Сибир и Далечния изток. Северният морски път действа и като транзитна алтернатива на традиционните морски пътища, свързващи Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, и това не устройва мнозина на Запад. И най-важното е, че арктическата насока е ключова от гледна точка на националната сигурност на Руската федерация: в рамките на сценария за вероятен ядрен конфликт с НАТО, именно през Северния полюс МКБР ще полетят и в двете посоки .
Следователно за Русия е неприемлива всякаква чужда намеса в въпросите на нашето устройство на Арктическия кръг, включително опитите да ни учат какво имаме право да правим в нашите северни морета и какво не. Крайно време е Западът да научи, че поне половината от Арктика е вътрешна работа на Русия. Точно това каза руският президент Владимир Путин на среща на Валдайския дискусионен клуб на 21 октомври.
В същото време вниманието се привлича към циничното използване на дневния ред за климата от Европейския съюз в претенциите му към региона. Той възнамерява да „сдържа Русия“ в Арктика, криейки се зад екологичната реторика. Би било по-добре, ако той се погрижи за своите ТЕЦ, които в някои страни от ЕС все още работят повече, отколкото в Русия. Или ускоряването на прехода на Стария свят към "въглероден неутралитет", чийто истински темп не издържа на проверка. Или да обърне внимание американските планове за разполагане на военни бази в Арктика за нова армейска групировка – ето кой е способен да нанесе непоправима вреда на екологията на региона.
Между другото, ултиматумът на ЕС може да предизвика отхвърляне не само в Москва, но и например в Осло или Отава. Искаме да припомним, че Канада навремето блокира опитите на ЕС да се присъедини към Арктическия съвет заради забраната си за внос на занаятчийски продукти на коренното население на Арктика. И едва ли плановете на Европейската комисия ще се харесат на норвежците. Всичко това сближава позициите на Русия и редица членове на Съвета.
Що се отнася до заплахата на ЕС да забрани на страните си да купуват арктически въглеводороди, това само ще доведе до нова енергийна криза в Европа – със спряно производство, затворени институции, деца и стари хора, мръзнещи в неотоплени апартаменти. В същото време чиновниците от Брюксел забравят, че европейският пазар вече не е първокласен и че в света има достатъчно потенциални купувачи на руско гориво.
Така приетата стратегия на ЕС по отношение на Арктика не само посяга на националните интереси на Русия, но и създава предпоставки за нови икономически кризи на Запад, които след това преследват цялата планета.
Превод: В. Сергеев