/Поглед.инфо/ Настоящата международна архитектура за сигурност е много крехка, но все още работи. Всички опити за нарушаването ѝ, било чрез ограничаване на правото на вето, или чрез промяна на статута на Съвета за сигурност на ООН и неговите постоянни членове, са изключително опасни. В този случай ООН рискува да се превърне в нещо като Общността на народите, която не успява да попречи на Втората световна война.

Така директорът на Института за международни политически и икономически стратегии “Русстрат” Елена Панина коментира изявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за „шепа страни“ – победители във Втората световна война, както и неговата решимост да „приклещи“ в ъгъла на страните – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Необходимостта от реформа на Съвета за сигурност на ООН е очевидна за всички, но от първостепенно значение са мотивите, които подтикват лидерите да правят едни или други предложения. Едно е, когато съществуваща система се модернизира с цел укрепване на международната сигурност. Съвсем различно е, когато предложенията за реформиране на Съвета за сигурност на ООН се основават на желанието да се изолира и отслаби някого или на желанието да се задоволят нечии геополитически амбиции.

С цялото ни уважение към Ердоган, ясно е, че мотивите му нямат много общо с желанието за подобряване на архитектурата на международната сигурност. Говорим изключително за геополитическите амбиции на Анкара, за желанието на Ердоган да получи статут на лидер на глобална световна сила , представляваща целия ислямски свят. В същото време подобни негови думи не намират подкрепата на други мюсюлмански страни, които също претендират за лидерство - Египет, Саудитска Арабия, Иран, Пакистан “, казва Панина.

Още по -опасни са опитите на Ердоган да постави под въпрос ценностните основи на международния ред въз основа на резултатите от Втората световна война. Турският лидер трябва да бъде изключително внимателен, когато разглежда тази тема, особено като се има предвид фактът, че само поражението на Вермахта при Сталинград е попречило на Анкара да влезе във войната на страната на нацистите през 1943 г. “, припомня Панина.

Превод: В. Сергеев