/Поглед.инфо/ Турция се оказа на ръба на остър конфликт със САЩ, Германия, Франция и още седем западни държави. Президентът Ердоган пренебрегна съветите на своето външно министерство и поиска посланиците на всички тези държави да бъдат изгонени от страната. Но дали Анкара ще премине от думи към действия, както в случая с Нагорни Карабах, или турският лидер е разиграл поредния фарс?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган нареди да бъдат изгонени от страната посланиците на десет западни държави. Става дума за Германия, Швеция, САЩ, Франция, Финландия, Дания, Норвегия, Холандия, Канада и Нова Зеландия.

Дипломатическите мисии на тези държави на 18 октомври призоваха турските власти да освободят политическия активист Осман Кавала, който е обвинен в участие в опита за преврат през 2016 г. Изминаха четири години от ареста на Кавала. През 2020 г. съдът го оправда, но по-късно издаде заповед за нов арест.

Осман Кавала подкрепя религиозните и етническите малцинства, застъпва се за мирно решение на кюрдския въпрос и за помирение с Армения. Дипломатическите мисии на западните страни нарекоха новия процес „петно върху демокрацията, върховенството на закона и прозрачността на съдебната система.

„Човекът на име Кавала е издънка на Сорос в Турция! Десет посланици молят за него във външното министерство. Какво безсрамие!”, им отговори турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на съботния митинг в Ескишехир.

Той също така даде „заповед“ до външното министерство на страната за експулсиране на западни дипломати, но досега ведомството само привика посланиците при себе си и им напомни за необходимостта от спазване на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. От турското външно министерство не са дали други коментари.

От германското външно министерство съобщиха, че провеждат консултации по този въпрос с още девет държави. От Държавния департамент на САЩ заявиха, че очакват яснота от турското външно министерство.

Тоест последната дума в тази история все още не е казана.

Неофициално стана известно, че дипломати от турското външно министерство са положили усилия да разубедят държавния глава от заповедта за обявяване на посланиците за персона нон грата. Въпреки това Ердоган е издал съответната заповед на 21 октомври. Но досега посланиците не са получили уведомления за депортиране от турските власти.

Ако турското външно министерство завърши въпроса и експулсира дипломатите от западните страни, включително САЩ и Германия, това ще бъде безпрецедентна ситуация. Подобни действия на Анкара ще доведат до дипломатическа криза, Западът няма да изтърпи тихо. Ще има най-малкото симетрична ответна мярка - турските дипломати ще бъдат принудени да напуснат сегашните си места на пребиваване.

Ако и на този етап страните не успеят да намерят начин да намалят степента на конфликта, нещата може да стигнат до политически разрив между Турция и западния свят и да преминат в икономическа плоскост. САЩ и ЕС може да прибегнат до санкции, за да вразумят Ердоган. Дори военните действия не могат да бъдат напълно изключени, но засега изглеждат като почти фантастичен сценарий.

Много експерти смятат, че Ердоган все пак няма да доведе въпроса до реалното експулсиране на дипломати, ограничавайки се до декларативно изявление.

„Това е поредната игра на Ердоган. Той непрекъснато лавира между Москва и Вашингтон. Той флиртува с Москва, а след това, изказвайки се на форума на кримскотатарския народ, призовава за освобождаване на Крим от „окупаторите“ и връщане на полуострова на Турция. Той флиртува със Запада, а след това заплашва да изгони дипломатите им“, припомня Станислав Иванов, водещ научен сътрудник в Института за световно стопанство и международни отношения на РАН, кандидат на историческите науки.

Той също така подчерта, че острите изявления на Ердоган рядко са следвани от реални действия, така че "най-вероятно ще последва по-нататъшно отстъпление и всичко ще се върне към нормалното".

„Отношенията на Турция със Запада са твърде близки. Въпросът дори не е в Ердоган, а в това, че Турция е южният фланг на НАТО. Тя е част от западната военна машина. На територията на Турция има десетки ядрени оръжия. Турция е свързана с хиляди нишки със Запада както политически, така и икономически, търговски и военно ”, каза експертът.

Причината за такъв сериозен разрив на тези връзки според него е твърде незначителна: Западът от време на време също се обръща към Русия с молба да освободи този или онзи политически затворник.

„Това е поредният авантюристичен трик на Ердоган, където той се представя или като новоизпечен султан, или като малък фюрер. Хитлер прави почти същото в навечерието на Втората световна война - той или се съгласява със Сталин, след което флиртува с Лондон. В първия случай всичко води до трагедия. Но действията на Ердоган са по-скоро фарс“, убеден е Иванов.

Сред заплахите от Ердоган има поразително изключение - Нагорни Карабах. „Дълги години ръководителят на Турция искаше да реши проблема с Нагорни Карабах с военни средства - и накрая го реши. Това е рядък случай, когато думите му не се разминават с делата “, казва Иванов.

Това е и причината в Русия, въпреки доста продуктивното сътрудничество с Турция в икономиката, „да не очаква много добро от него“. „И в Сирия, и в Либия, и в Нагорни Карабах се озовахме от противоположните страни на барикадите. Има проблем с кримските татари. Той подписа споразумения с Киев за военно-техническо сътрудничество, за доставка на безпилотни летателни апарати, което представлява заплаха за Новоросия“, казва Иванов.

Що се отнася до примерите за успешно сътрудничество, основният е може би „Турски поток“, който доставя газ не само за самата Турция, но и на европейските страни. „В бъдеще ще получим пари за изграждането на атомна електроцентрала и продажбата на комплекси за противовъздушна отбрана С-400 на турците, въпреки че всичко това е на кредит и няма да получим пари за това. Има опит от нашето ръководство да откъсне Ердоган малко от Запада и от НАТО. Нямаме много съюзници в този труден момент. Ердоган на този етап се счита за спътник“, заключи източникът.

Причините за дипломатическия конфликт на Ердоган със Запада могат да бъдат не само външнополитически, но и икономически. Инфлацията в Турция е двуцифрена - и не е възможно да се ограничи, така че би било много полезно Ердоган да насочи вниманието на електората към външните проблеми.

Турската лира е поевтиняла с повече от 20% спрямо долара тази година. Покачването на цените се превърна в проблем не само за Турция, но и за много други държави. Но ако в западните страни, както и в Русия, централните банки повишават основните лихвени проценти, за да забавят инфлацията, тогава турската централна банка действа в обратна посока.

Тази седмица турската централна банка отново намали основния лихвен процент и то повече, отколкото очакваха икономистите - с два процентни пункта, до 16%. Турският регулатор очевидно действа по нареждане на президента на страната, който смята, че ако инфлацията се повиши, тогава процентът трябва да бъде намален, въпреки че икономическата теория предполага друго.

След като основният лихвен процент беше намален до 18% през септември, потребителската инфлация се ускори до 19,6%. Няма кой да предотврати по-нататъшно намаляване на лихвите: по-рано Ердоган премахна от Централната банка политиците, които се противопоставят на призивите му за намаляване на цената на заемите.

Икономистите смятат, че този турски опит ще остане в историята като пример за това как не трябва да се прави и колко е важно да има независима централна банка.

Преди това турската икономика се ускоряваше поради чуждестранните инвестиции и увеличаването на държавния дълг, но от 2016 г. всичко това спря да работи. Текущата икономическа политика на Ердоган ще доведе до по-нататъшен срив на лирата, спад в БВП и в крайна сметка до изолация на турската икономика.

Така, въпреки демонстрацията на изключително сериозни намерения, Ердоган сега е толкова слаб, както никога преди. Икономическият растеж винаги се е смятал за негово основно постижение начело на Турция.

Превод: В. Сергеев