/Поглед.инфо/ През последните месеци в Етиопия се развиха драматични събития, позволяващи не само да се разбере посоката на развитие в тази страна, но и да се разберат определени тенденции в глобалната политика.

Преди няколко дни се състоя интересно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това беше първият случай, когато точката от дневния ред „Положението в Етиопия“ беше обсъдена публично. По-рано подобна дискусия вече се проведе, но при затворени врати. Етиопия изрази несъгласие с факта, че ситуацията в страната е станала обект на обсъждане в ООН. Русия подкрепи тази позиция, като заяви, че няма нужда от такова заседание. Повечето членове на Съвета за сигурност обаче излязоха в подкрепа на обсъждането в ООН на ситуацията в Етиопия.

Каква е причината за опита за интернационализиране на вътрешните работи на Федерална демократична република Етиопия?

Има няколко причини и две основни.

Първо, Етиопия през последните години започна да достига високи темпове на растеж на БВП и направи опит да направи пробив в създаването на мощна енергийна система с перспективи за още по-високи темпове на развитие, освен това в реалния производствен сектор, а не само в добива на суровини за износ.

Второ, в тази политика Етиопия до голяма степен се ориентира към Русия, която се основава на традиционните връзки между двете страни. Абисиния, както тогава се нарича тази държава, установява дипломатически отношения с Русия преди повече от сто години, което се обяснява със специалното положение на православието в двете страни. Отношенията се задълбочават през 70-те години по време на управлението на Менгисту Хайле Мариам, който провъзгласи ориентация към социализма. Ами днес?

Високите темпове на развитие на Етиопия отдавна са причина за безпокойство на Запад. Последната капка беше гигантският проект за язовира „Ренесанс на Етиопия“, който включва изграждането на 4,45 гигавата водноелектрическа централа. Това ще бъде най -мощната електроцентрала в Африка и седмата в света.

Тук има редица проблеми. На първо място, те са свързани с използването на Нил като международна река. Нил тече през територията на три държави, включително Судан, и извира в Етиопия. Тази „собственост“ на водите на Нил позволява на Етиопия действително да диктува условията. Египет и Судан обаче категорично се противопоставиха на проекта за Големия язовир. Интересите на двете страни наистина са застрашени. Говорим за спад в нивата на водата в Судан и Египет, критично зависими от водите на Нил.

Етиопия е готова за преговори. Те вървят трудно, но постепенно страните успяват да стигнат до определен компромис. Въпреки това, първият успешен опит за въвеждането на ООН в ситуацията в Етиопия се състоя под флага на „кризата с Големия язовир“. Египет и Судан бяха готови да действат като спусък за тази операция, осъзнавайки, че ще получат подкрепа от мнозинството прозападни и подчинени на Запада членове на Съвета за сигурност за тяхната антиетиопска позиция.

Тези очаквания бяха напълно оправдани на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 8 юли. Повечето членове на Съвета смятат, че въпросът за язовира засяга международния мир и сигурност. И тази формулировка е насочена към прилагането на глава VII от Устава на ООН, която предвижда прилагането на задължителни мерки по отношение на всяка държава. Лексиката на изказващите се членове на Съвета за сигурност на ООН беше напълно ясна.

Само Русия и Китай се противопоставиха ситуацията около язовира да се разглежда в Съвета за сигурност. Руският пратеник в Съвета за сигурност Василий Небензя изящно отигра принудителната дискусия в Съвета, като заяви, че единственият полезен резултат от привличането на ситуацията в Етиопия в Съвета за сигурност на ООН ще бъдат преговорите между трите страни, „тъй като всички те са пристигнали в Ню Йорк. "

Проблемите с „Големия язовир“ обаче не му стигат на Запада. За да се постави Етиопия по-здраво под контрола на [мнозинството от членовете] на Съвета за сигурност на ООН, беше използван друг лост, а именно ситуацията в етиопската провинция Тиграй.

Етиопия е многонационална държава. През 1993 г. става федерация, но това не решава националния въпрос. Етиопия е дом на над 80 етнически групи, които говорят над 90 езика. Основното главоболие на Етиопия винаги е бил сепаратизмът на народите от групата Тиграй. През 1993 г. по-голямата част от тази група, живееща в провинция Еритрея, гласува за отцепване от Етиопия. Значителна част от народите от тази група обаче остават в едноименната провинция на Етиопия - Тиграй. Тук преди 9 месеца изведнъж избухна етнически конфликт, който прерасна в пълномащабни военни действия. Бунтовниците успешно се борят с армията на Етиопия, като получават оръжия и наемници от съседна Еритрея.

Ситуацията в Тиграй се влошава значително. През юли броят на хората на ръба на глада се увеличи значително. Може би броят на гладните хора се увеличава, за да се оправдае интернационализацията на положението в Етиопия, но не може да се изключи, че се планира хуманитарна катастрофа, която да покаже, че икономическите планове на Етиопия причиняват недоволството на Великите сили.

Друго заседание на Съвета за сигурност на 2 юли ясно говори за произхода на конфликта. Прозападното мнозинство на Съвета за сигурност на ООН нарича сепаратистите „сили за самоотбрана“ (оценете цинизма!), а чуждестранните наемници- „милиции“. Чуждестранните наемници за приличието бяха леко упрекнати, но основното обвинение, по-специално в речта на представителя на САЩ, беше повдигнато срещу етиопската армия, която уж „граби офисите на хуманитарни организации“.

И отново, само Русия постави нещата на място и заяви, че ситуацията е в рамките на суверенитета на Етиопия и че намесата на Съвета за сигурност на ООН е „контрапродуктивна“. Въпреки това мнозинството запя познатата песен за заплахата за международния мир и сигурност.

И последното нещо. Западът е особено ядосан не само за икономическите планове на Етиопия, но и за страните, които помагат за тяхното изпълнение. Това е преди всичко Русия. Преди няколко дни влезе в сила споразумение между Руската федерация и Етиопия за сътрудничество при използването на атомна енергия за мирни цели.

Напоследък се правят опити да се свърже въпросът за решаване на проблема „Големия язовир“ с военно-техническо сътрудничество между Русия и Етиопия. По този повод руското външно министерство беше принудено да издаде изявление .

Те искат демонстративно да „накажат“ Етиопия, защото напоследък все повече африкански държави обмислят подобни планове. Не на последно място ролята в опита за организиране на „наказание“ играе и фактът, че столицата на страната, Адис Абеба, се счита за най-вероятното място за срещата на високо равнище Русия-Африка през 2022 г.

Превод: В. Сергеев