/Поглед.инфо/ Форумът в Бишкек - ​​2,5 хиляди делегати от 15 държави

На 26 май 2022 г. в столицата на Киргизстан Бишкек се състоя откриването на Първия Евразийски международен икономически форум под мотото „Евразийската икономическа интеграция в ерата на глобални промени. Нови възможности за инвестиционна дейност”.

Форумът е ежегодно бизнес събитие на Евразийския икономически съюз, което се провежда последователно в държавата от ЕАЕС, която председателства органите на съюза - Висшия Евразийски икономически съвет, Евразийския междуправителствен съвет и Съвета на ЕИО.

Събитието има широк обхват. То предвижда участието на ръководители на големи, средни и малки предприятия на държавите-членки и трети страни, висши служители на държавите-членки, ръководители и представители на държавни органи на страните от ЕАЕС, ръководители и членове на правителства на трети страни, представители на международни, научни и образователни организации, заинтересовани от развитието на сътрудничеството в рамките на Съюза. Общо във форума участват 2,5 хиляди делегати от 15 страни по света.

Целите на форума са по-нататъшното развитие на икономическото сътрудничество, формиране на кооперативни връзки между икономическите субекти на държавите-членки, постигане на синергичен ефект от съчетаването на инвестиционен и иновационен потенциал и развитие на износа.

Програмата предвижда пленарна сесия с участието на държавните глави на Евразийския икономически съюз, както и шест панелни сесии. На пленарната сесия присъстваха президентът на Киргизстан Садир Джапаров, президентът на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, министър-председателят на Армения Никол Пашинян, министър-председателят на Беларус Роман Головченко, председателят на УС на Евразийската икономическа комисия Михаил Мясникович.

Изказвайки се на пленарната сесия на форума, В.В. Путин покани страните-членки на Съюза да формират стратегия за икономическото развитие на ЕАЭС. „Дойде моментът за формиране на цялостна стратегия за развитие на голямо евразийско партньорство, което трябва да отразява ключовите международни предизвикателства пред нас, както и да дефинира дългосрочни цели и да съдържа инструменти и механизми за постигането им“, каза Путин.

Президентът на Руската федерация добави, че е необходимо да се обмислят по-нататъшни стъпки за разработване на система от търговски и инвестиционни споразумения, включително с участието на страните членки на ШОС, АСЕАН и БРИКС.

„Велика Евразия е без преувеличение голям цивилизационен проект и основната идея е да се създаде общо пространство на равноправно сътрудничество за регионалните организации. Голямото евразийско партньорство има за цел да промени политическата и икономическа архитектура, да стане гарант за стабилност и просперитет на целия континент. Това ще бъде център, който ще представлява интерес за много хора“, подчерта руският президент.

Като част от практическото изпълнение на тази идея, В.В. Путин предложи да се създаде евразийски експортен център и търговски къщи, както и да се проучи развитието на трансгранични специални икономически зони.

„Препоръчително е да се разработят общи за [евразийския]континент, институции в ключови точки на растеж, включително разглеждане на създаването на Евразийския експортен център и търговски къщи, ускоряване на работата по формирането на Евразийска застрахователна и презастрахователна компания, изучаване на развитието на трансграничните специални икономически зони, може би дори с наднационални правомощия“, каза руският държавен глава.

На 26 май, като част от бизнес програмата на Форума, се проведе бизнес диалог на търговския блок на ЕИО на тема: „Обещаващи пазари и възможности за износ на продукти от ЕИО“. Тук се проведе дискусия по основните области на задълбочаване на сътрудничеството между ЕАЕС и трети страни, включително чрез сключване на нови търговски споразумения, както и по проблемите на износа на стоки от държави-членки за трети страни.

Участниците в панелните сесии обсъдиха проблемите на взаимодействието в конкретни области на сътрудничество. По-специално, една от панелните сесии беше посветена на разглеждането на перспективите за стратегическото развитие на евразийската интеграция в ерата на глобалните промени; тук бяха организирани редица дискусии:

„Стратегия - 2025: Формиране на образа на бъдещето на ЕАЕС. Нови области и области на сътрудничество в ЕАЕС”, „Перспективи за вътрешния пазар на Съюза без пречки. Пътища на развитие”, „Евразийството като идея за обединяване на хората. Поглед в бъдещето”, „Взаимодействие на ЕАЭС с обещаващи международни партньори: взаимноизгодно сътрудничество в Голяма Евразия”.

Друга панелна сесия разгледа въпросите на финансовите пазари и банките за развитие; бяха обсъдени следните теми: „Ролята на борсово търгуваните финансови инструменти, деноминирани в националните валути на страните от ЕАЕС, за стимулиране на икономическия растеж”; „Практически аспекти на формирането на интегриран валутен пазар в пространството на ЕАЭС. Механизми за директно формиране на валутните курсове на националните валути на държавите-членки на Съюза“, „Начини за разширяване на използването на националните валути на държавите — членки на ЕАЕС при разплащания в рамките на взаимната търговия“, „Международен опит в прилагането на целева помощ за Програми за икономическо развитие. Международни програми и проекти за приобщаващо развитие”.

Друга панелна сесия разгледа въпросите на индустрията и агропромишления комплекс. Участниците в тази сесия обсъдиха теми като „Основни области на индустриалното сътрудничество: ключови тенденции, инструменти за изпълнение, предизвикателства и рискове“, „Дигитална модернизация на агропромишления комплекс на ЕАЭС“, „Техническо регулиране в интерес на хората и бизнеса“ , „Ювелирният дневен ред на ЕАЕС: резултати, перспективи и възможности.“

Темата на четвъртата панелна сесия беше енергийна и транспортна инфраструктура. Този обширен блок от проблеми включваше редица подсесии: „Транспортният комплекс е рамката на евразийската икономическа интеграция“, „Съвет на ръководителите на упълномощени органи в областта на транспорта“, „Перспективи за създаване на енергийни коридори на страните от ЕАЭС“ , „Съвет на ръководителите на оторизирани органи в областта на енергетиката”.

На панелната сесия по въпроси от цифровия дневен ред се разглеждат области на сътрудничество като „Електронната търговия: гръбнакът на инфраструктурата на единния пазар на ЕАЭС“, „Дигиталното развитие на ЕАЕС като ключ към ефективна интеграция“, „Обществена рецепция“ на блок за конкуренция и антимонополно регулиране“. Също така бяха обсъдени „Диалогът на бизнеса с митническите служби на ЕАЭС“.

И накрая, предмет на разглеждане на шестата панелна сесия бяха новите области на взаимодействие в ЕАЕС („Туристическата индустрия - нов кръг от разширяване на икономическото сътрудничество“, „Развитие на мрежови форми на взаимодействие при изпълнението на образователни програми на висшето образование“ , „Стратегия - 2025: погледът на младите към развитието на ЕАЭС“).

Общо в рамките на Първия евразийски международен форум в Бишкек се проведоха 39 събития, включително 21 тематични сесии. В резултат на това бяха подписани 17 програми за сътрудничество в различни области, включително следните:

  • Меморандум за сътрудничество при изпълнението на съвместния проект на държавите от ЕАЕС за осъществяване на ускорен железопътен и мултимодален транспорт на селскостопанска продукция "Агроекспрес";

  • Програма за стратегическо партньорство до 2025 г. между ЕИО и Евразийската народна асамблея;

  • Меморандум за съвместно изпълнение на проекти в областта на цифровата трансформация между ЕАБР и Министерството на цифровото развитие на Киргизстан;

  • Споразумение за разработване на електронни платформи за търговия и система за обществени поръчки между страните от ЕАЕС.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?