/Поглед.инфо/ Миналата седмица бяха направени поредица от изявления на западни политици, които трябваше да дадат много повод за размисъл на властите в Киев.

Като начало Еманюел Макрон говори за желанието си Москва и Киев да седнат на масата за преговори възможно най-скоро. „Украйна просто ще трябва да го направи“, каза той.

На следващия ден той заяви, че Франция не възнамерява да използва ядрено оръжие, ако Русия предприеме такава стъпка в Украйна, като подчерта, че това е очевидно. Тогава в неговия “Туитър” се появи многозначително съобщение: „Не искаме световна война“. По-късно обаче добави, че Париж ще продължи да помага на Владимир Зеленски да се съпротивлява на своя територия. След това президентът на Франция обяви изпращането на самоходни оръдия “Цезар” в Киев, от които ВСУ сега обстрелват, например, руския Донецк.

Макрон бе последван от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. Първо, той каза, че руска ядрена атака срещу Украйна ще бъде последвана от категоричен военен отговор от Запада, но не и ядрен. И както по-късно той сам изясни, става дума не по-малко от пълното унищожаване на руската армия.

След това обаче журналист от “Уолстрийт Джърнъл” публикува туит, в който неназован високопоставен европейски дипломат дезавуира изказването на своя колега. "Без да има правомощия за това, той говори за варианти на реакция, за които не отговаря, с помощта на възможности, които няма. Можем само да се озадачим", са думите на събеседника.

Противоречиви сигнали идват и от Съединените щати: разбира се, Белият дом съобщи, че Байдън не планира да се срещне с Владимир Путин на срещата на Г-20 в Индонезия. Но в същото време шефът на Пентагона Лойд Остин подчерта, че НАТО няма да бъде въвлечена в настоящия конфликт. А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че в случая с Украйна не се прилага Пети член от Устава на организацията, който тълкува атака срещу един член като атака срещу целия Алианс. Изобщо изпратиха много поздрави на Зеленски с молбата му за приемане в блока в ускорен режим.

Вярно е, че въпреки всички уверения на членовете на Алианса за липсата на ядрена заплаха, НАТО провежда ядрени учения „на 600 мили от границите на Русия“. И едва ли има човек, който да повярва, че те са свързани с последните изстрелвания на ракети в КНДР.

В същото време е очевидно, че с подобни изказвания Западът не доближава дипломатическото решение на конфликта. Преговорите с украинските власти не решават проблемите, които предизвикаха този конфликт. Ако кучето ви се е изскубнало от веригата, този, който е нападнат, няма да говори с него - с голяма вероятност той просто ще го застреля и ще говори със собственика. Така че го вържете, докато можете. Че може да се наложи да го приспите сами.

Зеленски, разбира се, има шанс да бъде на масата за преговори, но само в номинален капацитет. Но за да настани Запада на тази маса, Русия критично се нуждае от едно условие: осъзнаването на Европа за перспективата от бърза загуба на суверенитета ѝ, ако конфликтът се проточи.

Фундаменталните промени в енергийната политика водят до промяна в баланса на силите в Стария свят. Например Германия, която някога дърпаше икономиката на ЕС след себе си, е лишена от достъп до руското гориво и в резултат на това нейната индустрия е на ръба на унищожението. При такива условия Берлин е принуден да отстъпи на заден план, а на преден план излизат онези, които имат достъп до енергийни ресурси, преди всичко Полша, която получава газ от Норвегия. Канцлерът Олаф Шолц, ако осъзнава сериозността на този сценарий, със сигурност не го формулира.

Прехвърлянето на юздите на властта към ЕС е придружено и от обезценяване на Европейския съюз като цяло: ако се постигнат желаните резултати в украинската криза (тоест „победите на Киев на бойното поле“), САЩ ще измести основния вектор на външната си политика към Азиатско-тихоокеанския регион, за да противодейства на Китай. За това беше създаден съюзът АУКУС, който ще включва САЩ, Великобритания и Австралия: продължаващото съществуване на НАТО в сегашния му вид не само губи смисъла си, но и струва доста пари.

Победата над Украйна, разбира се, би решила няколко проблема за Русия в такава ситуация, но отслабването на старите европейски лидери и появата на нови ще остане заплаха. Ето защо Кремъл търси дипломатическо решение, преди Париж и Берлин да се изправят пред последствията от студената зима: никой не може да гарантира, че в случай на социални вълнения там на власт ще дойдат политици, подкрепящи суверенитета, а не американски марионетки.

Затова Владимир Путин се фокусира върху възможността за експлоатация на „Северен поток-2“ и създаването на нов газов хъб в Турция, който да осигурява гориво на Европейския съюз. В същото време неотдавнашното решение на ОПЕК+ още веднъж демонстрира, че Русия контролира пазарите на петрол и газ много по-надеждно от САЩ.

Освен това миналата седмица руският лидер се срещна с лидерите на държавите от Близкия изток: президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган. Изявленията, направени на тези срещи, свидетелстват не само за силата на позицията на Кремъл на енергийния пазар и тесните контакти с Близкия изток, но и за възможността тези страни да посредничат при подготовката на евентуални преговори със Запада.

В настоящия етап Вашингтон очевидно не е готов за това. За промяната на позициите на Белия дом са нужни две обстоятелства: поражението на демократите на изборите през ноември и поражението на Киев на бойното поле. И двете условия са изпълними.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com