/Поглед.инфо/ В резултат на пандемията от коронавируса най-благоприятни перспективи се отварят пред такива страни като Германия, държави с нисък дълг, които са в състояние да напомпват своите компании със значителни обеми субсидии, пише Bloomberg. Независимо от това, подобно предимство може да доведе до факта, че след края на кризата немските фирми ще могат да започнат агресивна експанзия - което изобщо няма да е в полза на „европейската мечта“.
Големите икономически кризи вървят ръка за ръка с два еднакво важни проблема: изсмукват ликвидността, необходима за функционирането на бизнеса, и изгарят акционерния капитал или поне значителна част от него. Най-актуалното на фона на изолацията при коронавируса е именно първото от тези предизвикателства. Притокът на ликвидност към компаниите е основният фактор за тяхното оцеляване. Въпреки това, високата ликвидност не гарантира на компаниите, че те ще се възстановят и ще продължат да демонстрират стабилност и икономически растеж. Акционерният капитал е това, което е нужно за инвестициите и развитието, особено във втората фаза на възстановяване, пише Bloomberg.
Към днешна дата доходите на много предприятия всъщност се изпариха. Следователно тези фирми страдат от остър недостиг на пари. Много хора предлагат по различни начини да пренасочат средства към нуждите на бизнеса, преди фирмите да бъдат принудени да започнат да съкращават щата, да отказват доставки и да затварят. Един от начините е чрез Европейската инвестиционна банка, която може да хвърли спасителен пояс на ликвидност към европейските фирми под формата на незабавна мощна финансова инфузия с нулева ставка, така че компаниите да запълнят изтичащите си дългови задължения.
Това е стъпка в правилната посока, но само по себе си не е достатъчно. Благодарение на това лечение пациентът не умира, но и не се възстановява. И всъщност ликвидността се постига чрез заеми, което увеличава дълговата тежест на компаниите и, следователно, риска от фалит, което оставя малко място за фирмите да растат. Икономическият растеж, който вече е нисък от дълго време в по-голямата част от еврозоната и особено в Италия, ще се забави още повече, ако компаниите изчерпат акционерния си капитал поради огромните дългове.
Кой обаче може да донесе така необходимата спринцовка за инжектиране на капитал? Едва ли си струва да се очаква това от домакинствата, които също претърпяха значителни загуби. В страни с висока тежест на дълга като Италия, и държавата няма да може да я предостави.
Рекапитализацията чрез държавно финансиране обаче ще бъде много ефективна в онези европейски държави, които са силни в данъчно отношение, и по-специално в Германия. Именно тази държава, като вземем предвид добрата финансова отчетност и наскоро отменената забрана за държавна помощ от страна на ЕС, ще въведе мощни капиталови вливания в местните фирми и ще национализира някои сектори.
Много е вероятно, че след края на кризата много компании с недостатъчна капитализация от страни с висока тежест на дълга ще се сблъскат с конкуренцията от по-силни чуждестранни фирми, подкрепяни от държавата, така че пазарите да са много далеч от „еднаквите условия“, които властите на ЕС преследват. В резултат на това страните-длъжници ще отслабнат още повече, а темповете на икономическия им растеж ще се различават от средните за Европа.
В допълнение към това европейските компании, които са силни в данъчно отношение, ще могат да се възползват от държавната подкрепа и да започнат по-агресивна конкуренция, поглъщайки по-слабите си конкуренти не само на пазарите за продажби, но и на капиталовите пазари.
Има ли алтернатива на този мрачен сценарий, който заплашва края на европейската мечта? Има само един начин, по който това може да бъде избегнато: съгласуваната намеса на европейско равнище чрез създаване на общоевропейски акционерен фонд, който ще бъде финансиран от Европейската инвестиционна банка. В същото време този фонд ще бъде отворен и за дългосрочни инвеститори като пенсионни фондове, глобални фирми за управление на активи и суверенни фондове за благосъстояние. Плюс това ЕС може да предприеме такава мярка като издаване на облигации на свръх дългосрочен заем.
Независимо от това е невероятно важно да се установят строги правила за това в какви предприятия ще може да инвестира този общоевропейски фонд. Първо, той трябва да финансира компании, които са били печеливши и са нараснали преди пандемията, но не и онези компании, които не са били в най-добро състояние дори преди коронавируса. Второ, фондът трябва да бъде инвестиран в компании, които все още не са получили държавни субсидии. Трето, компаниите, получаващи средства, трябва известно време да се ангажират да не разпределят дивиденти и да не изкупуват обратно акции, така че вливането на капитал да преминава към нови инвестиции, а не към джобовете на настоящите собственици на ценни книжа. Четвърто, размерът на обезщетението за висшето ръководство на тези компании трябва да бъде замразено на ниво преди кризата за около три години. Пето, общоевропейските фондове трябва да се управляват от мениджъри, независими от националните правителства. Освен това фондът не трябва да придобива контролни дялове в компании.
Такъв фонд ще позволи на европейските фирми да участват в инвестиции и конкуренция единствено въз основа на тяхната рентабилност, а не върху тежестта на държавния дълг. Такава организация ще се превърне в далновиден механизъм за споделяне на риска, който сега, по всичко личи, по принцип е основната основа на европейския проект.
„Никога досега не е било толкова очевидно, че общото благо зависи от отговорното поведение на всички участващи страни: разходите, направени от всяка страна в борбата срещу вируса, ограничават неговото разпространение и следователно са от полза за другите държави. По същия начин след кризата по-големият растеж във всички страни, а не само в няколко от тях, ще бъде от полза за всички европейски граждани. Това е единственият начин да поддържаме европейската мечта жива.”, заключава Bloomberg.
Превод: М.Желязкова