/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че отношенията между Великобритания и Европейския съюз никога не са били прости, Обединеното кралство е беше влиятелен член на блока и играеше важна роля в него, пише наблюдателят на Bloomberg Иън Уишърт. Както припомня авторът, британските политици често са заемали най-високи постове в структурите на ЕС, а дипломатите на Обединеното кралство са се славили с умението си да решават сложни проблеми.

През декември 2007 г. лидерите на ЕС, които се събраха в старинен лисабонски манастир, за да подпишат договора за промяна на живота, гледаха с нетърпение часовника в очакване на пристигането на британския премиер Гордън Браун, припомня наблюдателят на Bloomberg Иън Уишърт. Според журналиста отсъствието на британския лидер се дължи не на несъгласието му с документа, а на неговото нежелание да позира пред телевизионните камери рамо до рамо с европейските си колеги, празнуващи укрепването на съюза. Ето защо Браун се появи на събитието след три часа и половина и подписа споразумението отделно от останалите.

Този епизод хвърля светлина върху трудните отношения на Великобритания със съюза на държавите, към който тя се присъедини през 1973 г.“, подчертава журналистът и добавя, че Обединеното кралство винаги е било с „единия крак вътре, а другият отвън“ и не е могло да определи коя посока да избере.

Според автора в коридорите на властта на Брюксел мнозина все още се чудят в кой момент ЕС окончателно загуби Великобритания. Някои официални лица смятат, че Лондон не се нуждаеше от присъединяване към блока от самото начало поради твърде очевидните културни, политически и правни различия и по-тесните връзки със САЩ. Въпреки това, в по-голямата си част европейският политически елит съжалява за отделянето на Великобритания от ЕС, отбелязва авторът. Въпреки че на британския народ почти никога не са му казвали за това, Обединеното кралство играеше ролята на важен и влиятелен член на блока.

Така британците Уилшмън Рой Дженкинс, който стана председател на Европейската комисия през 1977 г., и членът на Европейската комисия Артър Кокфийлд бяха архитектите на създаването на валутния съюз и единното икономическо пространство. Освен това, по време на присъствието си в ЕС, Великобритания изигра ролята на противотежест на Франция и Германия, които се конкурираха помежду си, британската „бунтарска жилка позволи на други критици да се скрият зад нея, а спазването на принципите на свободната търговия не даваха възможност за завладяване на властта в съюза на протекционистки настроените южни членове. Нещо повече, „Великобритания оформя европейската политика и подкрепя новите закони много по-често, отколкото им се противопоставя“, отбелязва наблюдателят на Bloomberg.

Според няколко европейски високопоставени служители процесът на отдалечаване на Великобритания от ЕС започна преди 16 години, в момент, когато влиянието й в Европейския съюз достигна своя връх. На 1 май 2004 г. ЕС претърпя най-голямата трансформация от създаването си, приемайки в редовете си 10 нови държави, главно от постсъветска Източна Европа, чийто приоритет – като на британците - беше свободната търговия с европейските държави, а не политическото и общественото обединение, Обединеното кралство упорито насърчава тази инициатива в продължение на много години, но зад „главозамайващите празненства“ стои бомба със закъснител, отбелязва авторът на статията.

Ако европейската машина ставаше все по-британска, скоро британският народ започна да се чувства все по-малко европейски“, пише Уишърт. Приемането на нови държави в Европейския съюз даде възможност на техните граждани да живеят и работят във всяка страна от блока. От 2003 г. до 2016 г. броят на жителите на Обединеното кралство без гражданство нараства от 1,5 милиона на 3,5 милиона и ако Лондон беше свикнал с имиграцията, промяната на начина на живот в традиционните общности се оказа по-болезнена за населението, отколкото политиците очакваха. Когато се предостави възможността, жителите на тези райони гласуваха решително за излизане от Европейския съюз.

Седем години по-късно дойде моментът, който се счита от много европейски служители за повратна точка в отношенията с Обединеното кралство. На 9 декември 2011 г. британският премиер Дейвид Камерън наложи вето на споразумение, предназначено да спаси европейската валута в условията на глобалната финансова криза, като не успя да осигури отстъпки от ЕС, които биха защитили финансовия сектор на Обединеното кралство. Според автора връзката на Камерън с Ангела Меркел и други европейски лидери остава отровена от този епизод и до днес.

Както припомня журналистът, по онова време Великобритания в европейските кръгове беше сила, с която трябваше да се съобразяват - британските политици заемаха видни постове в европейските структури, но по времето, когато Камерън говори за отстъпки, отношенията започнаха стремително да се влошават.

Според Уишърт, нещо подобно се случи миналата година, когато новият премиер Борис Джонсън забрани на британските дипломати да присъстват на европейските срещи, освен на най-важните, за да ги освободи за други дела. Сега британските служители са принудени да чакат при затворени врати или да се обаждат на колегите от блока с молба да споделят новини с тях.

Авторът на статията подчертава специалната роля на британските медии в процеса на влошаване на двустранните отношения. Според него британските лидери отчаяно се нуждаят от похвални статии и обичат да изглеждат „самотни, но силни“, макар и с цената на добрите дипломатически отношения с ЕС. "Високопоставени европейски служители смятат, че британските таблоиди са направили повече за излизането на Обединеното кралство от ЕС, отколкото всеки друг", съобщава журналистът, припомняйки, че Борис Джонсън, като брюкселски кореспондент на Daily Telegraph през 90-те години, създаде стил за писане на репортажи, чиято цел беше по-скоро да забавлява или сплашва читателя, а не да предава фактите.

Според наблюдателя Брюксел все още говори за британските дипломати с голямо уважение, припомняйки дългогодишното им изкуство да сключват сделки, способността им да убеждават съперниците да си сътрудничат и да казват на властите истината лицето. Тайно официалните представители на Брюксел признаха, че очакват много „козове в ръкава на британците по време на преговорите за Брекзит, но тези страхове не бяха потвърдени. Според преговарящите правителството на Тереза Мей е било толкова объркано, че ЕС често е трябвало да предприема подготовката на плановете за излизане от Великобритания от блока.

Имаме усещането, че ни дадоха Брекзит на аутсорсинг“, каза една от ключовите преговарящи Сабин Уейенд в частен разговор според източници.

Можеше ли ЕС да направи повече, за да задържи Великобритания в клуба?“, пита авторът. Според него през годините много решения на британските политици са допринесли за процеса на излизане, но никоя от възможните причини за Брекзит не е била решаваща. Съвсем наскоро сред европейските и някои британски служители имаше надежда, че недостатъчният резултат на Джонсън в общите избори ще доведе до втори референдум с различен резултат.

Почти 12 години след отсъствието на Гордън Браун при подписването на Лисабонския договор, британският премиер отново не дойде на срещата на върха на ЕС. Този път обаче, на 12 декември 2019 г., Джонсън имаше по-добро извинение: във Великобритания имаше изборен ден, припомня журналистът. Докато лидерите на ЕС се съвещаваха, малка група британски и европейски дипломати се събраха в къща на площад Бругман в Брюксел, за да гледат прякото предаване на британските избори. В 11 вечерта, когато екзит половете предсказваха победата на Джонсън с голямо откъсване, в залата се възцари тишина, казва наблюдателят. „Това е всичко. Разбраха, че играта свърши. И в този момент Британия най-накрая си тръгна“, заключава журналистът.

Превод: М.Желязкова



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели