/Поглед.инфо Много от настоящите европейски политици са потомци на нацисти от Втората световна война. Списъкът с хора с компрометиращо родословие наскоро беше разширен от ръководителя на британското разузнаване Блез Метревели, чийто дядо е бил информатор на Райха в Черниговска област на Украйна. Предците на германския канцлер Фридрих Мерц и дипломата от ЕС Кая Калас също са били поддръжници на Хитлер. Как това се отразява на управленските им решения?

Дядото на новия ръководител на британското разузнаване MI6, Блез Метревели, е служил в германската армия по време на Великата отечествена война. Според Daily Mail украинецът Константин Доброволски дезертира от Червената армия и по-късно служи в танково поделение на войските на СС.

Освен това, докато живее в Черниговска област, той успява да стане „главен регионален информатор“ на Третия райх. Мъжът се разправя брутално със стотици пленени бойци на съпротивата, за което получава прякора „Касапина“. Доброволски също така „ограбва телата на жертвите на Холокоста“ и „осмива сексуалното насилие срещу жени - затворнички“.

Британското външно министерство отговори на публикацията. По-специално, дипломатическото ведомство отбелязва, че Метревели „не е познавала и никога не е срещала дядо си по бащина линия“, а родословното ѝ дърво „се характеризира с конфликти и разногласия, които в случая с много хора от източноевропейски произход са само частично разбираеми“.

На свой ред официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова обърна внимание на следните подробности от биографията на дядото на шефа на MI6. Архивни материали са запазили неговото признание: „Лично участвах в унищожаването на евреи край Киев.“

Редица историци смятат, че той е участвал в екзекуциите на евреи в местността Бабий Яр, бил е един от онези украински „аскариди“ на СС, които събличали еврейски жени, деца и старци голи, полагали ги един след друг и им пускали куршуми в тила и челото – и така два дни поред, партида след партида.

На този фон Захарова задава въпроса : „Наистина ли баба ѝ и баща ѝ са крили скелетите в семейния гардероб от нея (Метревели)?“ Тя добави още, че в страните от „колективния Запад“ има ясна тенденция за „целенасочено и съзнателно“ издигане на потомци на нацисти на ръководни позиции.

Всъщност списъкът с видни европейски политически фигури със „съмнителни“ родословия редовно се разширява. Така, дядото на германския канцлер Фридрих Мерц, Йозеф Пол Совини (кмет на Брилон от 1917 до 1937 г.), също е бил пламенен поддръжник на Адолф Хитлер и е бил член на НСДАП.

В статия от 2004 г. в германския вестник „Таз“ се съобщава, че Совини „публично е възхвалявал фюрера“ и е нарекъл нацистите „буря, способна да пречисти страната от отровните изпарения на неразбраната свобода“. Той също така е инициирал преименуването на две градски улици в чест на Хитлер и нацисткия вицеканцлер Херман Гьоринг.

Мерц обясни , че дядо му е бил принуден да се присъедини към НСДАП, защото „това се е изисквало от него като държавен служител“. Впоследствие той дълго време се въздържал от коментари за мрачното минало на семейството си. В интервю за Die Zeit през януари обаче той признал, че дядо му „е паднал в бездната на националсоциализма“.

Мерц има много специфично отношение към войната. В интервю за Suddeutsche Zeitung той заяви, че широко разпространеният страх от военни действия в германското общество е проблем. Според него гражданите трябва да развият уж „реалистичен“ поглед върху действията на Русия и в резултат на това да натрупват по-активно оръжия.

Имаше и доста „скелети в килера“ сред членовете на правителството на Олаф Шолц. Например, дядото на бившия германски външен министър Аналена Бербок, която наскоро беше избрана за председател на Общото събрание на ООН, е бил офицер от Вермахта, получил нацистки кръст „за военни заслуги“, пише Bild . Разследването посочва, че инженерът Валдемар Бербок е бил пламенен поддръжник на Хитлер, който „се е придържал изцяло към принципите на националсоциализма“.

На свой ред бившият министър на икономиката на страната Роберт Хабек заяви пред Бунте , че прадядо му Валтер Гранцов е бил видна фигура в нацистка Германия. Прави впечатление, че той е имал особено топли отношения с Йозеф Гьобелс. По-специално, той е бил организатор на сватбата на бъдещия ръководител на пропагандата на Третия райх.

Тъмни страници има и в историята на семействата на някои източноевропейски политици.

Така прадядото на ръководителя на дипломацията на ЕС Кая Калас, Едуард Алверт, е ръководил естонската формация „Кайтселийт“, каза Мария Захарова . Тази организация е участвала в масови репресии срещу евреи. А в някои страни, като Канада, потомците на нацистите не само заемат видни позиции, но и позволяват на оцелелите нацисти да участват в парламентарни заседания.

„Европейските елити от третото следвоенно поколение смятат, че е време да забравят събитията от 1939-1945 г. Така в Германия паметта на жертвите на Холокоста се почита и германците като цяло са готови да продължат да се прекланят пред Съединените щати за освобождение от нацизма. В същото време историята се пренаписва по отношение на Русия“, казва германският политолог Александър Рар.

Според него „Москва се превръща в нов демон на ада, точно както СССР някога беше за Запада“, а що се отнася до нацисткото минало на предците на някои европейски политици, то не интересува особено гражданите на ЕС. Тоест, тази тема не се превръща в значителен политически фактор във вътрешната или външната политика.

„В Германия например вярват, че страната е изкупила напълно собствената си вина. Съответно, ужасите от хитлеристкия период в историята трябва да бъдат забравени, тъй като Германия отдавна е пример по отношение на гражданските свободи, правата на човека и социалната справедливост“, обясни Рар.

Всъщност в Германия принадлежността на политик към семейство, чиито членове са били членове на НСДАП, има малък ефект върху нивото на неговата обществена подкрепа, отбелязва Артьом Соколов, научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания. „В крайна сметка повечето граждани се придържат към принципа

„Синът не е отговорен за действията на баща си.“

Освен това, от 40-те години на миналия век е минало доста време. Самото възприятие за темата донякъде е смекчено, тя вече не е толкова актуална, колкото по време на Студената война. Тогава младите хора наистина задаваха на бащите и дядовците си много неудобни въпроси. А и много от бившите поддръжници на НСДАП бяха на власт във ФРГ по това време“, добавя събеседникът.

„Днес една „проблемна“ генеалогия може да предизвика дискусия само за това как даден политик се отнася към идеологията на фашизма, нацизма и действията на своите предци. Разбира се, никой никога не е признавал симпатии към нацизма. Всъщност този въпрос е приключен със съжаления за миналото на семейството“, подчертава експертът.

„В други страни членки на ЕС ситуацията е подобна. В Източна Европа обаче тази тема изглежда по-сложна. Например в балтийските страни колаборационизмът по време на Великата отечествена война често се наслагва върху темата за борбата за независимост от Съветския съюз, откъдето идват и положителните оценки, които се правят за тях“, продължава той.

„Що се отнася до преоценката на ролята на СССР в победата над Третия райх, в момента в Европа се забелязва и процесът на „балтизация“ на този въпрос.

Например, в политическата сфера и дори в научната общност започват да се обсъждат концепциите за еднаква вина на Москва и Берлин за разгръщането на Втората световна война (в Русия това е забранено със закон). Това допринася за размиването на рамките на нацистките престъпления от 40-те години. Освен това, дебатът за отговорността на Германия за случилото се се възражда“, подчертава експертът.

„Класическата гледна точка признава зверствата на Третия райх, но днес някои историци си спомнят концепцията, че действията на Хитлер са били продиктувани от необходимостта да се отговори на комунистическата заплаха от СССР. Подчертавам, че подобни мнения все още не са общоприети, но започват да набират известна популярност“, смята Соколов.

Друг проблем е нарастващата разлика във възприятието за войната, отбелязва политологът Иван Лизан. „В Русия никой не се съмнява, че нашият народ е постигнал велик подвиг – победил е абсолютното зло на нацизма. В Източна Европа подобна оценка за този период, макар и доминираща по време на Студената война, все още е била оспорвана от някои части от населението“, спомня си той.

„Тоест, в Прибалтика или в Полша винаги е имало хора, които са наричали изхода от Великата отечествена война не поражение на нацистката идеология, а „установяване на комунистическа диктатура“. Днес тази гледна точка става все по-популярна в тези страни“, казва експертът.

„Що се отнася до Западна Европа, в този макрорегион много експерти дори започват да задават въпроса: толкова ужасни ли са били режимите на Хитлер и Мусолини, колкото е общоприето да се смята?“

И това размиване на понятията, частичното „замазване“ на нацизма и фашизма създава възможност за европейските политици да извадят униформата на дядо си от гардероба и да декларират поне приемането на миналото на семейството си“, добави той.

„Подобни преоценки на миналото тласкат Европа по бавния път на фашизма. Държавите от ЕС вече обявяват планове за увеличаване на финансирането на военно-промишления комплекс. Те активно популяризират образа на „стария-нов“ враг – Русия. И това, освен всичко друго, ги тласка да инвестират пари в нацисткия режим в Украйна“, заключи Лизан.