/Поглед.инфо/ След като Макрон разруши стълбовете на френската политическа сцена, той възнамерява да разтърси ЕС и да направи цялостно сближаване с Русия, така че скоро паралелът с урбаниста Осман ще бъде недостатъчен и светът ще сравнява Макрон с Наполеон, пише полският журналист Бартош Велински. В Gazeta Wyborcza обаче той задава въпроса: "Какво ще направи Макрон, ако Путин просто обърне масата, на която французинът иска да играе шах с него?"

Аз много ценя Вашите инициативи, насочени към сближаване на Русия и Европейския съюз“, Владимир Путинпохвали домакина в една от елегантно украсените зали на Елисейските полета, който кимаше на думите на руския лидер за създаване на общо икономическо и културно пространство с Русия, както и общо пространство сигурност от Лисабон до Владивосток. 

Путин приветства също идеята за създаване на френско-руски съвет за сигурност, в който да участват министрите на отбраната и ръководителите на дипломацията. Това беше на 15 януари 2002 г. Путин беше добре приет от президента Жак Ширак. Приятелството на лидерите на Франция и Русия достигна ново ниво, припомня в Gazeta Wyborcza полският журналист Бартош Велински.

През август тази година Путин пое по същия път с Еманюел Макрон. "Това е нашата история, това е нашата съдба, това е в нашите интереси", каза Макрон възвишено и добави, че Русия е европейска страна.

„Но, днес привлекателността на Русия за Европа означава нещо съвсем различно, отколкото през 2000-те, когато толкова много се говореше за зарастването на раните от Студената война. По това време всичко показваше, че Русия успешно ще претърпи трансформация и ще се превърне в либерална демокрация по западен образец, която гарантира свобода на гражданите, развива пазарна икономика и поставя диалога и дипломацията над езика на властта. След войната в Грузия, анексията на Крим*, войната в Украйна, Интернет-намесата в целия Запад, нахлуването в Сирия и потискането на опозицията, можете да видите колко наивни бяха тези желания. Това обаче не спира Макрон”, подчертава авторът.

"НАТО е в състояние на "мозъчна смърт", каза френският лидер в интервю за The Economist. Той призова европейците да възстановят „стратегическата автономия“ и да поемат отговорност за собствената си сигурност, която сега е в ръцете на американците. Изборът на думи предизвика вцепеняване в европейските столици. „Няма да ме убедите в това, Емануел“ - каза Доналд Туск. А в Москва думите на Макрон предизвикаха възхищение. „Това са свещени думи“, коментира, прессекретарят на МВнР на Русия Мария Захарова.

През 50-те години на 19 век в Париж са съборени стари сгради, някои от които са средновековни, а паветата са изтръгнати от лабиринта на тесните улички. Градът, според мисълта на император Наполеон III, бързо промени облика си. Едноетажните сгради, разположени хаотично, са заменени от фасади на високи къщи по широки и прави улици. Автор на революцията в града е бил Жорж Осман, префект на департамента на Сена. Експертите на френската политическа сцена сравняват Макрон с този изключителен архитект, който не се поколеба да разруши, за да създаде нещо ново, казва полският журналист. Президентът на Франция вече направи една голяма реконструкция. Той маргинализира стълбовете на френската политика - голизма и социалистическата партия. Днес във Франция имат тежест само партиите на Макрон, както и крайните десни и леви.

Сега Макрон иска да разтърси ЕС“, предупреждава авторът. Той вече има първите си успехи - не само либералите, които той покровителства, набраха сила по време на последните европейски избори, той също повлия на разпределението на постовете в ЕС. Макрон, а съвсем не Меркел, прокара кандидатурата на немкинята Урсула фон дер Лайен за поста ръководител на Европейската комисия. Той номинира французойката Кристин Лагард на поста шеф на Европейската централна банка, а белгиецът Чарлз Мишел - за нов ръководител на Европейския съвет. Следващата стъпка трябва да бъде бързо протичащо задълбочаване на интеграцията и създаване на ядро около еврозоната с отделен министър за бюджета и финансите. „В Европа тези думи предизвикват същата тревога, както думите за смъртта на мозъка на НАТО. Но французинът не го интересува. Подобно на Ширак, той иска Франция да участва в глобалното раздаване на картите“, обяснява Велински.

А ситуацията в Европа е в полза на французина. Звездата на Меркел залязва. Преди година тя можеше да укроти Макрон, но днес може да изрази само недоволството си. Втората противотежест на Франция - Великобритания - започна организирането на развод от ЕС, завършването на който Макрон очаква с нетърпение. Освен това той настоява британците да напуснат веднъж завинаги, допълва журналистът.

„Френският лидер понастоящем е единственият европейски политик, който има далеч отиващи виждания. На сцената няма авторитет, който би могъл да му стане противотежест“,съжалява Велински. „Възможно е скоро паралелът с Осман да бъде недостатъчен. Ще сравним Макрон с Наполеон.“, добавя той.

Самото начало на дискусията за системни промени в ЕС, докато популистите разцепват съюза отвътре, британците напускат, а на хоризонта настъпва поредната икономическа криза, отваря кутията на Пандора. А сближаването с Русия, която разглежда ЕС като враг и се опитва да го отслаби, разцепи и унищожи с всякакви средства в продължение на много години, е самоубийствена стратегия.

Въпреки това Макрон вярва, че ако Европа иска да бъде още по-интегрирана, тя трябва да може да се осигури. Така че - стани независим от САЩ и помири се с Русия. Предполага се, че Москва иска същото, защото продължителният конфликт със Запада забавя реформите, отслабва държавата и тласка Русия в обятията на Китай, обяснява журналистът.

Президентът на Франция разчита на руската рационалност и взаимност. Той се връща към основите, приети от Запада през първото десетилетие на новия век: Русия трябва да бъде свързана с Европа, привлечена към Европа и да стане зависима от Европа, за да не може да се отклони от курса към сближаване. Но преди няколко години Путин показа как оценява преговорите, диалозите и компромисите. След като изтръгна Крим от Украйна и подпали Донбас, Путин даде да се разбере, че въпреки тесните икономически връзки и приятелството със западните политици, той лесно може да си позволи да отслаби връзките с Европа.

„Макрон, съгласявайки се да направи отстъпки на Москва и в същото време да принуди новия украински президент да направи компромиси по случая с Донбас, открито кани Путин на преговори. Но какво ще направи, ако руснакът просто обърне на масата, на която французинът иска да играе шах с него?“, пита полският журналист.

През годините Кремъл е направил големи инвестиции на Запад. Службите корумпираха политици и бизнесмени, ловиха "полезни идиоти" сред експертите, които впоследствие защитаваха Путин в медиите и аудиториите. Следователно руските стратези бяха много изненадани от европейското единство след "анексията на Крим"* и още повече от това как ЕС толкова дълго държи единен фронт по отношение на Кремъл, обяснява авторът.

Но флиртът на Макрон вреди на това крехко единство, защото ако Париж се стреми към „нормализиране“, тогава Русия ще заобиколи институциите на ЕС, които трябва да провеждат обща външна политика. И когато Русия започне да говори директно с Париж, защо да не общува и с Берлин или Рим? „В правителството на всяка западноевропейска държава има политици, които смятат, че реакцията на руската агресия в Украйна е била прибързана и твърде мащабна. Досега под определен натиск те седяха и мълчаха, но тъй като сигналът идва от самия Макрон ... ”, продължава той.

Има още едно сходство между днешния ден и времената, когато Ширак се сприятели с Путин. През 2003 г. френският президент безмилостно нареди на поляците, прибалтийците и другите страни от Централна и Източна Европа, които не бяха съгласни с идеята за антиамериканската ос, да се сдят тихо. През 2005 г. заедно с Шрьодер те пристигат в Калининград, за да отпразнуват с Путин 750-годишнината на града, въпреки че президентите на Полша и Литва не бяха поканени на тържествата.

Ширак доста пренебрежително се отнасяше към новите членове на ЕС и изобщо не приемаше техните забележки. Макрон следва същия път. На въпроса за съпротивата по отношение на сближаването с Русия, която може да се появи в Полша, той отговори, че е говорил за това с Орбан, защото Унгария е интелектуалният лидер на Вишеградската група и със сигурност ще убеди поляците да променят мнението си. Лично той няма намерение да убеждава Варшава във вижданията си, защото след като встъпи в длъжност той нито веднъж не посети полската столица, обобщава в Gazeta Wyborcza полският журналист Бартош Велински.

* Крим стана част от Русия, след като огромното мнозинство от полуострова гласува на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Коментари от читатели на уебсайта на Gazeta Wyborcza:

leopoldjurek: Франция не се примири с факта, че след 1945 г. тя престава да бъде държавата, каквато винаги се е смятала. Тя дори напусна НАТО през 1966 г. и се завърна изцяло през 2009 г. Чувство за малоценност по отношение на САЩ.

Azza: Помислете само, че полската опозиция от много години призовава към подражаване на Макрон. Кой е полезният идиот на Путин тук?

bramborek: Всички искат да бъдат Наполеоновци, Бисмарковци, Нелсъновци - и в крайна сметка Путин ще ги бие така или иначе - по принцип, както винаги.

jakk: Нека първо да вкара в ред страната си.

sojer2006: Французите, както обикновено, са глупаци. Те отново ще получат заслуженото от Русия, както тогава Наполеон. Те със сигурност не правят изводи от историята.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели