/Поглед.инфо/ Западните санкции принудиха Москва да намали износа на зърно, защото самите руснаци имат нужда от него, пише Handelsblatt. Заедно с Русия Украйна може да не доставя продукти на външни пазари. И тогава гладът заплашва много големи държави.

Москва временно няма да изнася пшеница. Това ще изостри проблемите с доставките в много страни. Организацията на обединените нации (ООН) се опасява от катастрофален сценарий.

Наложената в Русия забрана за износ на пшеница ще изостри проблемите на хранително-вкусовата промишленост в много страни по света. Докато Европа е до голяма степен самодостатъчна със снабдяването със зърно, страни като Египет и държавите от екваториална Африка са изправени пред сериозни проблеми. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш говори за опасността от "ураган от глад".

Русия е един от най-големите износители на зърно в света, като представлява 17% от този пазарен сектор. И точно онзи ден руското правителство въведе временна забрана за износ на пшеница, ечемик и ръж. Засега уж само до 30 юни тази година. С тази мярка Москва иска да отговори на нуждите на собствената си страна и да предотврати по-силно покачване на цените. В противен случай това може да се отрази негативно на подкрепата, с която правителството все още се ползва сред населението като цяло.

Русия обаче също изпитва международен натиск от забраната си за износ на зърно. Руснаците направиха изключение за страните от Евразийската икономическа общност (ЕАЕС), в които Русия заема доминираща позиция и включва Беларус, Казахстан и Армения.

Но в други страни, които са силно зависими от вноса на пшеница от Русия, ситуацията с наличността на храни може да се влоши. Заедно с Украйна руските земеделски предприятия произвеждат една трета от пшеницата, отглеждана в света. Най-големите вносители са страните от Северна и Централна Африка, както и Индонезия и Китай.

Па данни на ООН, 45 бедни африкански държави и много от най-бедните страни в други региони на света внасят зърно главно от Украйна и Русия. „Трябва да направим всичко, за да предотвратим урагана от глад и срива на световната хранителна система“, каза генералният секретар на ООН Гутериш.

Зависимостта от руската пшеница

ООН се опасява, че заради войната в Украйна, във всички страни по света цените на храните и фуражите могат да се повишат рязко. Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) прогнозира увеличение на цените между 8 и 20%. Това ще има фатални последици за големите страни-вносителки на пшеница.

Земеделски икономисти като Матин Каим от университета в Бон се опасяват, че броят на гладните хора може да нарасне със 100 милиона в световен мащаб поради спирането на руския износ. В крайна сметка, дори преди специалната операция на руските войски в Украйна, ситуацията с храните в много бедни страни беше изключително напрегната.

Така ООН се опасява от по-нататъшно увеличаване на глада в Йемен, обхванат от гражданска война. Най-опасният период там може да започне през втората половина на годината, тогава дори сега тежката ситуация там може да се влоши още повече, смятат от ФАО. Йемен е страна с 25 милиона жители и 19 милиона души могат да изпаднат в отчайващо положение там. Проблемът е, че минималната им нужда от храна вече не може да бъде покрита.

Гладът в Йемен е преди всичко причинен от конфликта между бунтовниците хути и правителството, който се проточва от 2015 г. Сега към това ще се добавят и последствията от събитията в Украйна. Йемен е почти изцяло зависим от вноса на зърно, което се доставя там предимно от Украйна и Русия.

Такъв е случаят и в много африкански страни, където цените на храните вече са се повишили рязко през последните седмици. В тази връзка там се очакват бунтове – точно както през 2008 година.

Тогава високата цена на петрола и рязкото поскъпване на храните доведоха до мащабни протести в страни като Камерун, Мозамбик и Сенегал. Този път увеличението на цените на пшеницата най-вероятно ще удари Гана, Нигерия и Кения. Пшеницата в тези страни представлява една трета от цялото търсене на зърно.

Забраната на Москва за износ на зърно също ще има тежки последици за Египет и Ливан, които са силно зависими от доставките на пшеница от Русия и Украйна. Износът на пшеница от тези две страни покрива 80% от годишните нужди на Египет от 13 милиона тона. Подобна е ситуацията и в Ливан. Египетското правителство интензивно търси алтернативи от няколко дни. Министерството на търговията в Кайро се свърза с доставчици от САЩ, Казахстан и Румъния. В Ливан консумацията на пшеница вече вече става с купони, разрешено е да се използва само за печене на хляб.

Индия вече е сигнализирала на ливанското правителство, че е готова да й доставя пшеница. Земеделските експерти също очакват ЕС да успее да поеме търсенето, създадено от руските експортни ограничения. Сред страните от ЕС Франция, Румъния и Германия са най-големите износители на зърно.

Индонезия също ще трябва да търси нови източници на доставки, защото многолюдната азиатска страна досега е получавала големи количества пшеница от Русия. Не е известно дали Австралия може да помогне на Индонезия. И ако да, до каква степен? А това е неизвестно. Но в миналото Индонезия внасяше големи количества зърно от Австралия.

Ситуацията с Китай и неговата бъдеща роля е неясна. Тази страна е и един от големите вносители на руско зърно. Дали забраната за износ на зърно, наложена от Москва, ще засегне тази страна за дълго време, не е известно. По-скоро тези страни ще се сплотят още повече. Руският вицепремиер Виктория Абрамченко заяви във вторник, че правителството възнамерява да преориентира селскостопанския пазар и за тази цел „разшири връзките си с приятелски страни, за да развива взаимноизгодна търговия“.

Според турското министерство на земеделието страната получава 70 процента от целия внос на пшеница от Русия. Част от този внос обаче под формата на готови продукти, като хляб, се изнасят за трети страни. Същото важи и за покупките на слънчогледово олио. Други 15% от вноса на турска пшеница идва от Украйна.

Протести в Турция заради повишаването на цените

От началото на войната в Украйна турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган се опитва да поддържа връзка и с двете страни. Това се изразява не само във факта, че турското правителство все още не е наложило никакви санкции срещу Русия. Сега никой не говори за алтернатива за руската пшеница в Анкара: най-вероятно тази алтернатива не съществува.

В същото време последиците от късите доставки и увеличението на цените са изключително негативни. Още преди началото на войната в Украйна инфлацията в Турция беше 53%, а националната валута продължава да поевтинява. Проблемите с храната ще влошат ситуацията още повече.

Вече има протести на граждани заради високите цени, предимно в социалните мрежи. Опозицията критикува правителството, че разчита твърде много на Русия за внос на пшеница.

Превод: ЕС