/Поглед.инфо/ Икономическите последици от пандемията COVID-19 изтласкаха милион италианци под прага на бедността, като най-тежко пострада работещото 45-55-годишно население, разказва Le Figaro. Сред причините изданието посочва статута на самозаетите лица и сезонната работа, „черните“ заплати и ограничения достъп до държавните помощи, чийто обем е значително по-нисък от този в други европейски държави.

Здравната криза и многобройните карантини доведоха до появата на нова масова бедност в Италия: според Националния статистически институт (ISTAT) през 2020 г. има 1 милион нови бедни от 335 хиляди семейства, пише Le Figaro. В момента повече от 2 милиона семейства, които се състоят от 5,6 милиона души, вече не могат да си закупят нещата, необходими за живота.

Само тези цифри обобщават всички слабости на Италия. Напоследък те се превърнаха в мания за министър-председателя на страната Марио Драги, който ги цитира във всяка политическа реч: например на 26 април той подчерта, че след 15 години (от 2005 до 2020 г.) броят на бедните, отнесени към цялото население, се е увеличил трикратно, до 9,4%. Сега 80% от новите бедни не са новоизпечени граждани-мигранти, а коренни италианци.

В неработещ лазарет на брега на морето в Остия, благотворителната общност на Свети Егидий отвори Център за помощ през март 2020 г. Както каза пред изданието доброволецът и ръководител на този център Джузепе Мангеруга, още отначало служителите му знаеха, че бездомните вече не получават храна, тъй като баровете и пекарните, които преди им помагаха, бяха затворени.

След това подадоха заявки родители с деца, работещи в Училището за мир в центъра, после старците, които се опитваха да нахранят децата и внуците си с малката си пенсия. „Благодарение на приказките „от уста на уста“ семейства, които преди никога не сме виждали, дойдоха да поискат нашата помощ“, сподели своите наблюдения Мангеруга. "Видяхме как гладът дойде в Остия."

Тогава организацията започна да раздава по заявки хранителни пакети за 10 евро при поискване, както правят и други 28 подобни заведения, създадени от началото на кризата в периферията на Рим. Като цяло през това време центърът е помогнал с храна на повече от хиляда семейства и поддържа средно по 200 семейства на ден.

Френският вестник отбелязва, че обичайно жителите на Остия са работили в заведения, свързани с морския курорт, главно ресторанти, наемани са за сезонна работа в летните резиденции на богати римляни и най-често не формализират трудовите си отношения.

Така в карантината те получиха крайно минимална подкрепа от държавата, тъй като тя се изчислява въз основа на декларираните часове работа. Същата ситуация се разви и в Рим, където всички или почти всички работят на две работни места, ала поне едно от тях е неофициално.

„Социологията на бедността се променя“, признава Роберто Зуколини, член на общността на Свети Егидий. "По-специално виждаме, че има италианци в трудоспособна възраст от 45 до 55 години, които ние досега никога не сме виждали." Неговият колега Алберто Колаякомо добавя, че масовата бедност в Северна Италия също е нова: от единия милион нови бедни, 720 000 живеят в богатите северни провинции.

Статията показва, че италианското правителство все още се бори да разбере мащаба на тази нова бедност. „Всъщност съществува, но ние сме в състояние да я оценим, тъй като различните системи за данни в италианската администрация не могат да комуникират помежду си“, обяснява ръководителят на изследването в Националния статистически институт Даниеле Чеки.

Тази правителствена организация разпределя обезщетения за безработица, частични обезщетения за безработица и плаща основни доходи и доходи по време на извънредна ситуация. Подобна административна неразбория прави невъзможно да се разбере кой наистина има достатъчно пари, за да оцелее в кризата.

В същото време, изглежда, са възникнали нови проблеми сред активната част от населението, коятозасега поне, горе - долу се е справяла с тях. Изплащат им се различни държавни помощи: например, според Даниеле Чеки, през юли 2020 г. неговата организация е платила 33 млрд. евро, за да се справи с извънредната ситуация поради пандемията на коронавируса и това е спомогнало за ограничаване на спада в заплатите. Поради сложността на процедурата за получаване на плащанията обаче, не всички италианци имат достъп до тях.

При това, такава схема не предотврати обедняването на средната класа: частичната безработица в Италия носи много по-малко доходи, отколкото във Франция: средно 45% от заплатата срещу 70%, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Освен това, въпреки забраната за уволнения до месец октомври, още в началото на март 2020 г. в Италия са изчезнали 900 хиляди работни места - почти два пъти повече, отколкото във Франция.

И накрая, уязвимостта на италианската социална система е свързана с „нетипичните работници“, т.е. самонаети или работници под наем. Такива хора са сляпо петно за социалното осигуряване - Марио Драги обеща да се отърве от него благодарение на въвеждането на общи плащания за цялото население. Реформата, която премиерът обеща през юли, обаче е много скъпа и объркана за успешното й провеждане.

По този начин на фона на икономически съпоставими страни, Италия страда много повече от Франция. Според данните на Евростат заплатите в тази страна са спаднали два пъти повече от Франция и четири пъти повече от средното за ЕС. Въпреки че държавата постепенно се връща към нормалния си живот, следите от новата бедност не изчезват, защото компаниите връщат на работа само част от своя доковиден персонал.

Ако на 30 април 650 хиляди семейства са кандидатствали за „доходи в извънредна ситуация“ (500 евро в течение на три месеца), сега, според ISTAT, всяко пето семейство не може да се справи с текущите разходи. В допълнение, за първи път в историята, продажбите на храни са намалели с 5,5%, в това число и за хранителни стоки със силно намалени цени.

И накрая, с възобновяването на икономическата дейност, изглежда, че голям брой малки предприятия няма да се върнат на пазара - знак, че крайната бедност няма да бъде изкоренена толкова бързо, както ще се възстановяват фирмите.

Превод: ЕС