/Поглед.инфо/ Още вчера незабележимите "винтчета" във френската икономика - шофьори, медицински сестри, доставчици и касиери - заради режима на изолация, въведен в страната, станаха героите, които носят страната на гърба си, пишат социологическите експерти Джером Фурк и Клое Морен на страниците на Le Figaro. Според експертите членовете на протестното движение на „жълтите жилетки“ до голяма степен се идентифицират с тези „фронтови работници“ и виждат в подобен обрат реванша на хората от низините.

Въпреки че все още е рано да се учим от пандемията на коронавируса, можем да кажем, че той е разкрил рязък контраст между публичните ползи от определени професии и тяхното заплащане и признаване, пишат социологическите експерти Джером Фурк и Клое Морен на страниците на Le Figaro. Шофьори на камиони, доставчици, касиерки, магазинери и шофьори на мотокари, болногледачки и медицински сестри, боклукчии - всички те изведнъж се превърнаха в герои, въпреки че вчера бяха „невидимите и често презирани винтчета“ във френската икономика.

Според експерти днес най-търсени са представители на предимно „женски професии“: домакини, 97% от които са жени, медицински персонал (90% са жени), медицински сестри и акушерки (87% са жени), продавачи (73.5% са жени).

Според авторите на статията французите, които се оказват „на предната линия“ по време на кризата, на пръв поглед са свързани с „жълтите жилетки“ - на първо място благодарение на фигури, превърнали се в символи на движението, като шофьора-механик Максим Никол, помощник медицинската сестра Ингрид Левавасер или шофьорът за дълги разстояния Ерик Друе.

Социологическите данни изясняват това интуитивно усещане. Всъщност социологическият профил на „жълтите жилетки“ и представителите на някои от най-търсените днес професии съвпада в много отношения. И така, работниците, самонаетите, нискоквалифицираните работници бяха както сред вчерашните участници в протестите, така и сред днешните "фронтоваци". От друга страна, има представители на професии, които не са участвали в движението на „жълтите жилетки“, но днес излязоха на преден план. Говорим за медицинските работници, държавните служители, както и за чуждестранните работници и имигранти, особено за тези, които работят в областта на доставката, охраната и почистването на помещенията.

Независимо от факта, че днес „на фронтовата линия“ има около два пъти повече работници, отколкото участниците в акциите на „жълтите жилетки“, много членове на движението символично се идентифицират с категориите, които носят икономиката на страната на раменете си и виждат в извършилия се преврат на йерархиите вид социален реванш.

Както справедливо отбеляза социологът Емануел Тод, през последните 30 години мястото на човека в западното общество се определя от нивото на неговата диплома. В контекста на новата образователна стратификация, възникнала след като средното образование стана по-достъпно, най-слабо образованите членове на обществото не само получават най-ниско платените работни места, но и се сблъскват с подчертано намаляване на техния културен и социален статус.

В общество, в което постиженията се оценяват въз основа на дипломата, класовата борба все по-често е под формата на конфронтация между онези, които се наричат „деца от първия чин“ и „децата от последния чин“. Карантинната икономика, подчертавайки значението на ролята на ниско образованите работници в нашето общество, до известна степен е реабилитация на „децата от последния чин“, отбелязват авторите на статията.

Символ на борбата на „хората от низините“ с елита стана за много „жълти жилетки“ и „бунтарският“ микробиолог от Марсилия Дидие Раул, който се бори срещу официалната позиция на правителството в борбата срещу пандемията на коронавируса. Неговата борба се разглежда от много от „жълтите жилетки“ като отражение на собствената им, както и като своеобразен „реванш на здравия разум“, който хората от низините взеха над елита.

Да се надяваме, че този период ще бъде нещо повече от „15 минути слава“, а компаниите ще могат да се поучат от сегашното състояние на нещата по въпросите на обществения диалог за възнагражденията, както символични, така и финансови“, пишат експертите. В противен случай, въпреки че днес социологическият профил на "жълтите жилетки" и работниците на "фронтовата линия" съвпада само частично, скоро общата кауза ще ги накара да предявят общи изисквания, предупреждават специалистите.

Превод: М.Желязкова