/Поглед.инфо/ Шведската стратегия за борба с коронавируса все още не се основава на строги карантинни мерки, а на индивидуалната отговорност на всеки. А онези безотговорни шведи, които нарушават препоръките, съгражданите им активно осъждат и се срамуват в социалните мрежи. Въпросът дали традиционното шведско чувство на срам и призивът към нарушителите да „да се държат по-отговорно“ ще помогне да се преодолее пандемията, за сега остава открит, пише Svenska Dagbladet.
Наскоро шведски журналист посети закрития пазар на Естермалмсхаллен и разговаря с няколко пенсионери там. Какво изобщо правеха там, ако властите препоръчват на гражданите да поддържат социална дистанция и да ограничават контактите? Един от тях искаше да си купи сандвич. Друг възрастна клиентка призна: „Обожавам пушена змиорка“. След публикуването на този материал започнаха силно да се скарат на пенсионерите главно в социалните мрежи, пише Svenska Dagbladet.
Стратегията за борба с коронавируса в Швеция се основава на индивидуалната отговорност на всеки гражданин, която се нарича „народен разум“. Тези, които нарушават препоръките на властите, сега се осъждат активно публично в Интернет. Подобни статии за пенсионери и други нарушители, които не се съобразяват с препоръките на властите относно коронавируса, предизвикаха потоци от омраза от страна на други граждани през последните седмици. Социалните мрежи са пълни с тайно направени снимки с неодобрителни коментари. Но въпросът е дали срамът може да преодолее пандемията, отбелязва статията.
Либералните препоръки на шведските власти предизвикаха обществен дебат за това какво и кой може и какво и кой не може да прави, обяснява Svenska Dagbladet. „Коронавирусният срам“ в Швеция отиде на първите страници на медиите. Разбира се, сега този феномен е разпространен по целия свят, се казва в статията: министрите са принудени да се извинят за колоездене в гората или за пътуване извън града, знаменитостите също трябва да се извиняват наляво и надясно.
Разликата е, че в Париж например полицията наблюдава масите на кафенетата. И в Швеция основно значение се придава на индивидуалната отговорност, се казва в статията: „Ние продължаваме да излизаме на улицата, но в същото време се следим един друг. Публикуването на разобличаващи снимки, направени в уличното кафене или на ски пистата, се превърна в любимо забавление на хората (истината е, че какво самият фотограф прави там, той често мълчи).“ Е, и какво трябва да се направи с всички тези обсъждания на пенсионери, които се препичат на слънце? "Бъдете по-отговорни!" - сърдито отговаря внезапно сплотилия се народ. Експертите обаче се съмняват, че тази стратегия винаги работи, пише Svenska Dagbladet.
„Всъщност това е невероятно ефективно средство. Ние в Швеция не се нуждаем от полицаи, които да тичат около нас и да ни казват казват какво да правим. Вместо това всеки от нас има свой полицай.“, обясни историкът Ларс Трегорд, авторът на много от идеите, с които сега оперираме, за да разберем по-добре съвременна Швеция, в интервю за Svenska Dagbladet. Именно той пръв въведе концепцията за „държавен индивидуализъм“, за да опише „уникалната комбинация от висока лична свобода и тесни връзки с държавата“, която играе толкова голяма роля в Швеция, се казва в статията.
Сега държавният индивидуализъм е подложен на сериозно изпитание в условията на криза, така че всички се обръщат към Трегорд за коментар. По телевизията и във вестниците той почти ежедневно говори за „уникалната степен на доверие“ между всеки шведски гражданин и държавата, както и между всички граждани като цяло и че това е в основата на шведската стратегия за коронавируса: „Ние в Швеция сами си си установяваме правилата. Това е заложено в нашата култура. заповедите не трябва принудително да се спускат отгоре.“, уверява историкът.
Междувременно всички останали страни по света се опитват да разработят нови стандарти възможно най-скоро и се опитват да започнат да живеят спрямо тях, подчертава Елза Кугелберг, доктор на теоретичните политически науки, която изучава социалните норми в Оксфордския университет. „Социалните норми са очакванията на хората за поведението на един спрямо друг. За да започнем да действаме в съответствие с новата норма, трябва да сме сигурни, че другите ще променят поведението си. Днес чрез социалните мрежи можем да наблюдаваме как се държат важни за нас хора. И това е от решаващо значение, когато бъде определена нова норма.“, обясни тя в интервю за Svenska Dagbladet.
Кугелберг също се съмнява, че „разобличителнта снимка“ от кафене или от ски писта може наистина да помогне за постигането на целта. Тя отбелязва, че ситуацията в Швеция е значително по-различна от „карантинната култура“, която сега се оформя в страни като САЩ и Англия, където на гражданите често в твърда форма им е заповядано да си седят в къщи. Тогава хората започват да публикуват в социалните мрежи постове за това как пекат хляб или играят настолни игри, известни личности организират цели шоута онлайн или си отправят взаимни комични предизвикателства. Всичко това наистина подсилва призива за „оставане вкъщи“, подчертава експертът.
Докато в Швеция все още няма аналози на това - може би защото шведите живеят „според други правила“, а дискусиите тук са посветени основно на това как гражданите се отнасят към своите отговорности, се казва в статията. Проблемът обаче е, че когато виждаме, че не всеки спазва нормата, която считаме за обща, ние също искаме да я нарушаваме все повече и повече, посочва експертът. „Когато видя, че в Кралската градина се пекат на слънце куп хора - разбира се, мога да си помисля, че постъпват неправилно. Но в същото време всичко това изглежда толкова съблазнително! И какво ще се промени, ако още един човек отиде там?“ - дава пример Кугелберг.
Въпреки това чувството за срам винаги е играло „естествена роля“ в живота на шведското общество - и в кризисна ситуация може да бъде полезно, казва Лота Стрьомстен, която изучава клинична психология в университета Умео. „Когато срамът работи според очакванията, той се превръща в основния компонент на съпричастността. Благодарение на него ние свързваме поведението си с нуждите на другите, така че да не сме изключени от групата.“, каза тя в интервю за Svenska Dagbladet.
Важна роля тук играе какво точно е причинило срама и как другите реагират на него, обяснява Стрьомстен: „Когато хората се срамуват, те реагират по съвсем различни начини. Някои започват да правят точно обратното, продължават с офанзивата: "Вижте себе си!" Други бързат да поемат пълната отговорност и започват да се адаптират прекалено много към другите хора, вредейки сами на себе си. В нашия случай, например, човек може да организира тотална изолация за себе си." За да се „срамуваме правилно“, тя препоръчва спокойно да се напомня на нарушителя на дисциплината в каква ситуация се намираме в момента, като се обясняват опасните последици и се помага на човека да види всичко от по-широка перспектива, се казва в статията.
Но проблемът е, че в съвременното шведско общество срамът „действа малко по-различно от преди“, отбелязва Стрьомстен. По-рано шведите по-често се свързваха само с една социална „група“ със собствените си правила, но сега всеки принадлежи едновременно към голям брой различни групи: имаме семейство, работа, приятели, организации, политически мирогледи. Ако реагираме на сигналите от всички групи, предназначени да предизвикат срам, просто нямаше да ни остане енергия и време за нищо друго, обяснява експертът. „Следователно ние също трябва да се оградим. Просто не успяваме да се срамуваме от всичко.“, пише Svenska Dagbladet.
Въпреки това Ларс Трегорд все още е уверен: това, което той нарича „шведска култура на добрата репутация“, все още играе голяма роля в обществото. Според него пандемията също по-скоро засилва, отколкото отслабва тази традиционна отличителна черта на шведите: „Бих казал, че днес сме малко повече шведи, отколкото преди три месеца. Когато започне да мирише на керосин, дълбинните структури на обществото често се издигат на повърхността.“, казва историкът в интервю за Svenska Dagbladet.
Трегорд вярва, че въпреки че съвременните шведи също постепенно се „глобализират и интернационализират“, но в кризисна ситуация те започват да реагират на случващото се в съответствие с националните особености. Същото се случва и в други страни, обяснява експертът: „Епидемията винаги е нещо локално. Или във всеки случай, национално, ако вземем нашата реакция."
Въпреки всички промени, традиционните „основни ценности“ в шведското общество са все още много силни, това се отнася и за традиционното чувство за срам, сигурен е Трегорд. „Шведската култура на срама, този малък полицай, който седи вътре в нас и казва какво трябва да правим, изглежда няма какво да й се противопостави. Тук не можете да организирате никаква революция. В крайна сметка този „малък полицай“ не иска да ни заключи истински. Той просто иска да ни накара да страдаме, ако сме направили нещо нередно.“, завърши той в интервюто за Svenska Dagbladet.
Превод: М.Желязкова