/Поглед.инфо/ Минск вече не разчита на добросъседство с Украйна

Миналата седмица президентът на Беларус А. Лукашенко обяви създаването на регионална групировка войски съвместно с Русия. Скоро започнаха да се появяват съобщения за пристигането на руския компонент на обединената групировка в републиката. На 16 октомври жители на Минск забелязаха руска военна авиация да се навърта над града.

Включването на четири бивши украински области в Русия, обявяването на частична мобилизация, настъплението на украинските войски в Харковска област и северната част на ДНР, саботажа на Кримския мост, руските ракетни атаки на украинска инфраструктура, новата вълна на бягство на служителите на посолствата от Киев - всичко това показва, че СВО навлиза в качествено нов етап.

На този фон военните приготовления в Беларус изглеждат като възможна подготовка на републиката за по-активно влизане в конфликта. Това отчасти се улеснява от извикването на украинския посланик на килима в беларуското външно министерство и факта, че след взривяването на Кримския мост А. Лукашенко отправи много рязко предупреждение към украинските власти за недопустимостта на подобни атаки в Беларус, заплашвайки с остър отговор.

Много шум предизвикаха изявленията на ръководителя на беларуското външно министерство Владимир Макей за въвеждането на режим на антитерористична операция (АTO) в републиката. И въпреки че впоследствие думите на Макей бяха опровергани от белоруското КГБ и от самия А. Лукашенко, властите признават, че в републиката са въведени засилени мерки за борба с тероризма. Скоро беларуските медии съобщиха за предотвратяването на терористични атаки.

Беларуските служби за сигурност съобщават за нарастване на напрежението на беларуско-украинската граница. Според тях Украйна е извършила миниране на гранични райони, а също така е взривила всички мостове, водещи към Беларус. Освен това, според беларуския граничен комитет, вместо украински граничари на границата действат неидентифицирани въоръжени хора, които редовно извършват дребни провокации. Така беларуско-украинската граница вече прилича на позиционен фронт, а не на граница между две държави.

В същото време беларуските власти продължават да подчертават, че няма да вземат пряко участие в специалната военна операция в Украйна. Опровергават се и слуховете за евентуална мобилизация. Според белоруските власти основната функция на Беларус в рамките на СВО е да защитава западните граници на съюзната държава от евентуални заплахи от блока на НАТО, преди всичко от Литва и Полша.

Така А. Лукашенко обяви създаването на съвместна регионална групировка на войските на съюзната държава в контекста на заплаха от запад, а не от юг. Говорим преди всичко за полско-литовското направление.

Засега подобна заплаха изглежда до голяма степен хипотетична. В момента НАТО предпочита да остане в прокси война, воювайки с Русия с ръцете на украински войници. Същата Варшава се държи доста тихо (по полските стандарти, разбира се). Друг въпрос е колко дълго ще може да продължи този момент ...

Въпросът какво ще представлява беларуско-руската групировка и колко мащабно ще бъде руското военно присъствие в Беларус все още е открит. В частност, ще бъдат ли създадени пълноценни руски военни бази, за които се говори отдавна.

На 17 октомври представител на беларуското министерство на отбраната съобщи, че 9000 души личен състав, до 200 бойни машини, 170 танка и 100 оръдия и минохвъргачки ще пристигнат в Беларус от Русия за участие в регионалната групировка на войските,

Предполага се, че обект на украински ракетни атаки може да бъде преди всичко беларуската железопътна инфраструктура, за да се забави движението на руски и беларуски войски. Както знаете, в първите дни на СВО, редица дребни актове на саботаж действително се случиха в беларуската железница. А затягането на контрола върху железопътната инфраструктура, обявено на 17 октомври, също показва, че беларуските власти обмислят сериозно заплахата за железницата.

Не могат да бъдат изключени атаки срещу съоръжения като петролната рафинерия в Мозир, разположена в непосредствена близост до украинската граница. Това ще бъде сериозен удар по беларуската икономика и ще усложни снабдяването на руско-беларуската групировка с горива и смазочни материали.

И все пак тези безспорно сериозни заплахи досега изглеждат до голяма степен хипотетични. Украйна не е заинтересована от ескалация в беларуска посока, тъй като всеки удар по беларуската инфраструктура може да се възприеме като казус за война и да доведе до отваряне на беларуския фронт.

А Украйна не е готова за война на два фронта. Изглежда именно поради тази причина Киев засега се въздържа от удари по територията на Беларус, въпреки че руските Брянска, Белгородска, Курска области редовно са обект на украински ракетни атаки.

Беларуско-украинските отношения сега приличат на Студената война. Границата на двете страни е превърната в позиционен фронт, но нито една от страните не иска да премества този фронт. Като цяло Минск вече не разчита на добросъседство с Украйна.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com