/Поглед.инфо/ Украинската независима сила, почти европейска сила, успя да натрупа 38 тона бодлива тел, за да предостави хуманитарна помощ на друга, на пръв поглед, европейска сила - Литва, за да може да се огради от мигрантите от Близкия изток, които влизат в Литва през белоруската граница.
Мигрантите не се нуждаят от самата Литва, те се стремят да стигнат до Германия. Владетелите във Вилнюс обаче се борят с тях като с истински врагове: контраатаки, водни оръдия, палки и безмилостно изгонване обратно в Беларус. Това не е лесна работа: някои от мигрантите успяват да се скрият в безлюдната провинция на Литва и понякога процесът става подобен на действията срещу партизаните по време на Великата отечествена война.
На неотдавнашна среща с представители на блока за сигурност Александър Лукашенко нарече литовското ръководство нацистко и не беше далеч от истината.
Самото сътрудничество между Украйна и Литва в преследването и експулсирането на мигрантите е дълбоко трогателно. Хуманитарната помощ под формата на бодлива тел е нова, необичайна и прогресивна. Не палатки и храна за бежанци, не лекарства за болни и деца и още по-малко пари за временното им заселване.
“Искате добър живот? На ви палка”, се обръщат в Литва към мигрантите. Логично следващата стъпка на хуманитарната помощ трябва да бъдат белезници и да се използват мини, за да се спрат особено пъргавите.
Има нещо необичайно в този акт за защита на интересите на Европа от държави, които нямат нищо общо с миграционната криза. Възниква въпросът: да помогнат на Германия ли искат или „да забавят“ мигрантите, пътуващи през Беларус? Гледайки отвън, по-скоро второто. Въпреки това, веднага може да се посочи опит за увисването на мигрантите на врата на президента Лукашенко: мисията е невъзможна. Фигурата на белоруския президент не е в такъв мащаб, че той да позволи нещо подобно
Багдад, откъдето самолетите започнаха да доставят мигранти в Беларус, под натиска на ЕС вече спря полетите на иракските авиокомпании до Минск. Тези, които вече са пристигнали, ще заминат за Литва през дупките, които литовците не са имали време да запушат с украинската бодлива тел. Нататък ще трябва да ги предават на немците, а те да му мислят как да се справят с тях. И дори ако германците учтиво поискат част от мигрантите да останат в Литва (700 души според квотите на ЕС), то какво ли ще прави Вилнюс?
И това е основната разлика между Вилнюс и Минск. Лукашенко в този случай действа като разумен собственик. Той реши да не храни бежанците от Близкия изток по много проста причина: не ги е раждал, не е отговорен за тях. В отговор Европа, която създава миграционни вълни с международната си политика, го проклина, нарича го диктатор и заплашва с нови санкции. Белорусите обаче избраха Лукашенко за президент, а не Европа и белорусите няма да осъдят президента за такава миграционна политика. Но владетелите на Украйна и Литва са избрани от колективния Запад и тези управници не могат да се скрият от волята на Запада.
В крайна сметка отношенията на Александър Лукашенко с Европа са едно, а отношенията му с украинските и литовски съседи е съвсем друго. Наистина ли Украйна и Литва са решили да създават капан за мигранти в Беларус: видите ли, нека „диктаторът“ се справя с тях? Добрите съседи не правят това.
В същото време подобни действия на Украйна и Литва към Минск напомнят на един стар виц за диалог между двама слаботелесни:
- Е, Петрович, да ходим по жени днес?
- Ако вятърът е слаб, нека да тръгваме. Ако не, ще останем на пейката.
Слаботелесните държави не трябва да се включват в силовата политика. Суматохата на техните лидери става подобна на суматохата на лилипутите, които се опитваха да заплетат с конци спящия Гъливер. Разбира се, такова сравнение е много куцо: Батька може да не е Гъливер, но тези момчета определено са лилипути.
Превод: В. Сергеев