/Поглед.инфо/ Като че ли единството на европейските страни по въпроса за енергийния преход се разпадна като къща от карти. Няколко държави едновременно поискаха отстъпки и забавяния от изпълнителните органи на Европейския съюз за постигане на въглероден неутралитет, във връзка с което веднага влязоха в противоречие с решенията на Г-7 и европейските планове в областта на „зелената“ енергия.
Проблемите в икономиката на ЕС радикално намалиха способността на държавите да финансират мащабно изграждане на "зелена" инфраструктура. Изградените по-рано планове и стратегии не отчитат нито военния конфликт на европейския континент, нито мащабна енергийна криза, нито също толкова мащабното преселване на европейската индустрия през океана.
Онзи ден “Блумбърг” обяви провала на опитите на ЕС да увеличи рязко мощността на вятърната енергия, за да компенсира руските газови доставки. Според публикацията основният проблем при изграждането на офшорни вятърни турбини е желанието едновременно да се увеличи производителността на вятърните турбини и да се намалят емисиите на въглеводороди в атмосферата. Това е още една демонстрация на несъответствието и несъвместимостта на европейските планове с действителността.
Европейската бюрокрация продължава да поставя строги климатични изисквания към индустрията и икономиката, въпреки рязкото влошаване на състоянието на нещата в отделните страни и в Европа като цяло. Вече почти година основната цел на енергийния преход е да се компенсират руските енергоносители, които са излезли от обращение в ЕС. Междувременно едно общество, напомпано през последните няколко години от истерична климатична пропаганда, изисква намаляване на въглеродните емисии, а не само изграждането на нови електроцентрали. Колективната Грета Тунберг слезе от екраните, но остана в главите на европейците.
И сега Италия на последната среща на високо равнище на ЕС, чрез устата на своя премиер Джорджа Мелони, заявява невъзможността да „помогнем на околната среда, като унищожим нашата индустрия“. Рим настоя Европейската комисия да смекчи плановете за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене, подобряване на енергийната ефективност на сградите, както и целите за намаляване на емисиите в атмосферата. В същото време Италия възнамерява да продължи да финансира проекти за добив на газ, развитие на инфраструктурата за транспортиране и съхранение на петрол и петролни продукти.
В Италия настоящата енергийна криза добави не само проблеми, но и възможности. Преминавайки към доставки на газ от Северна Африка, по-специално Алжир, Рим възнамерява да печели от енергийна инфраструктура чрез продажба на петрол, газ и услуги за доставката им до съседите в ЕС.
Бунтът на европейския енергиен кораб беше подкрепен и от Испания, по-точно от испанските енергийни компании. На скорошна енергийна конференция в Хюстън ръководителят на испанската компания “Репсол” Хосе Йон Имаз не се свени, когато описа европейската бюрокрация. „Това, което САЩ имате, е морков, това, което имаме в Европа, за да стартираме енергийния преход, е тояга“, каза ръководителят на “Репсол”. „Морков“ той нарече американския закон за намаляване на инфлацията, който включва субсидии от почти 400 милиарда долара за „зелени“ проекти на компании, регистрирани в САЩ. И сега “Репсол” ще бъде една от многото европейски компании, които ще преместят производствените си мощности от другата страна на Атлантика.
В края на ноември Дубай ще бъде домакин на годишната конференция на ООН за изменението на климата - COP 28. След нея ще бъде възможно да се прецени перспективите и тенденциите на енергийния преход в света и Европа. Но вече е очевидно, че стремежите на европейската бюрокрация са в явно противоречие с реалното състояние на нещата в света. Забележителна подробност е, че за председател на COP 28 е назначен дългогодишният директор на петролната компания АДНОК и министър на индустрията на ОАЕ Султан Ахмед Ал Джабер. Съгласете се, шеф на петролна компания, оглавяващ срещата на върха за климата, на която се обсъжда изоставянето на изкопаемите горива, е нещо иронично.
Да обобщим. Бюрократичните структури на ЕС ще продължат да оказват натиск върху страните от Стария свят, ограничавайки инвестициите в петрол и газ и вероятно в ядрена енергетика. Държави със силни ресурси за лобиране, като Германия, ще настояват за компромисни варианти при прилагането на политики за въглеродна неутралност.
Например, на германската автомобилна индустрия е разрешено да продължи да произвежда дизелови двигатели, при условие че към дизела се добави зелен водород. Което от своя страна ще наложи изграждането на повече електролизатори, които консумират енергия от слънчеви и вятърни централи. Не се знае дали такъв компромис ще помогне на германската автомобилна индустрия да остане в Европа, отказвайки да се премести в САЩ или Китай.
Някои от непокорните страни – като Италия и Испания – с присъщия си южняшки нрав просто ще пренебрегнат прилагането на директивите на ЕС, като се позовават на икономически проблеми, бюрократични трудности и прочее. Най-бедните страни получатели на помощ от ЕС, които нямат собствена развита индустрия, ще трябва да се примирят с намаляването на субсидиите от общоевропейския казан.
Може да се предположи, че най-трудно ще е на Франция. От една страна, един от лидерите на ЕС с развита индустриална база може да лобира за концесии за себе си в наднационални структури, но не разполага с достатъчно административен ресурс за това. Освен това Париж води дълга и упорита борба за запазване на ядрената си индустрия и класифицирането ѝ като „зелена“. Засега не му се получава.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?