/Поглед.инфо/ Приетият днес от Европейския парламент дългогодишен бюджет на ЕС за 2014-2020 г. е израз на недостатъчните европейски амбиции.

Защо бюджетът не е достатъчно амбициозен? Защото не е достатъчно голям. С него ЕС не може да изпълни обещанията за действия и политики за просперитет и добруване, които обещава както на своите граждани, така и на хора в различни части по света, които разчитат на европейската подкрепа.

За съжаление европейските лидери, които дават тези обещания, не приеха аргументите на Европейския парламент, че европейският бюджет е инвестиционен и осигурява това, което националните бюджети не могат да направят във време на криза – да осигурят публични инвестиции. В много държави-членки, особено по-бедните, в настоящите времена на затягане на коланите, европейските средства са единственият източник за инвестиции в проекти, които са от обществен интерес, но не непременно печаливши и ,следователно, не особено привлекателни за частните капитали. В състоятелните държави, както и в добри времена, такива проекти се осъществяват от държавния бюджет, който се пълни от данъците на гражданите и срещу тях им предоставя обществени услуги.

По време на деветмесечните преговори, които водихме по дългосрочния бюджет на ЕС до 2020 г., за съжаление надделя становището на страните, които правят основните вноски в бюджета. Те настояха за съкращаване на европейския бюджет по същия начин, по който се ограничават националните разходи. Успяха да постигнат своето, защото 80% от бюджета на ЕС се набира от техните вноски.

Парадоксално, обаче, намалението на бюджета няма непременно да означава по-малко средства.

Как се случва това?

До този момент в седемгодишните бюджети се договаря едно равнище на разходите, което всяка година се орязва допълнително. И, в крайна сметка, част от парите така не стигат до европейските граждани. В края на всяка година неизползваните средства се връщат обратно на страните членки, пропорционално на направените от тях вноски. Така при договорени 943 милиарда евро за 2007-2013 г., похарчени реално са 889 милиарда. Сега договорените плащания са за 908 милиарда, но Европейския парламент успя да наложи механизъм, който гарантира, че това ще бъдат реалните средства и нищо няма да се губи. Това ще стане чрез подобряване на възможностите за прехвърляне на средства между различните бюджетни години, както и между различните програми и политики според това доколко има интерес към тях и как върви усвояването на средствата.

Съществува и механизъм за реакция при кризи, в който се съвместяват няколко инструмента: фонд за солидарност (при бедствия и аварии), за покриване на отрицателните последици от глобализацията (когато например предприятие затваря, защото в друга част по света работата може да се свърши на по-ниска цена), както и резерв за непредвидени обстоятелства. Тези възможности обаче се намаляват, защото при по-нисък бюджет, стремежът беше да се осигурят повече средства за основните политики. Така резервите изтъняха.

Въпреки това през 2016 г. новият Европейски парламент и новата Европейска комисия ще могат да направят основна ревизия на бюджета и да преценят отново за какво и как да се разпределят европейските средства. Надявам се тогава и икономическите условия да са по-добри, така че да има съгласие по известно увеличаване на средствата в бюджета.

Често ме питат защо толкова браня бюджета като той не отпуска достатъчно средства за България и ми сочат положението с бежанците. Примерът с бежанците в България не е най-добрият. ЕС увеличава бюджета си за охрана на външната граница, за оказване на хуманитарна помощ в регионите, от които идват бежанци. Вече няколко пъти бяха пренасочвани средства от други политики, за да се подпомогнат граничните страни на ЕС, изпитващи в най-голяма степен на гърба си последиците от увеличаващия се бежански поток. Само в последните седмици Европейският парламент разреши пренасочването за тези цели на 32 млн. евро от тазгодишния бюджет на ЕС. Същевременно не можем да очакваме, че ЕС ще поеме всички разходи за бежанците. Те биха идвали в България дори и да не бяхме в ЕС, просто заради географското ни положение. Следователно ние можем да търсим от ЕС помощ, но не и окончателно решение на проблема. То е работата на българските власти.

--------------

Ивайло Калфин е евродепутат от БСП и докладчик на ЕП за бюджета на ЕС за 2014- 2020 г.